Решение № 8992 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14084/2016 г.

Решение № 8992 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14084/2016 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС. Образувано е по касационна жалба на "ЗУЗА ВИЖЪН-2014" ЕООД със седалище в гр. С. и адрес на управление: ул. "Г." ..№... с управител и представляващ дружеството Й. С., подадена чрез процесуалния му представител адв. Р. К., срещу решение № 1665/21.10.2016 г. на Административен съд - Б., постановено по адм. дело № 1373/2016 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 2039/18.12.2015 г., издадена от директора на ТД на НАП - гр. Б.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че фактическите положения, приети за установени от съда, не се подкрепят от доказателствата по делото; че оспорената заповед не съдържа конкретното правно основание, доколкото чл. 186, ал. 1, т. 1 ЗДДС има напълно различни и самостоятелни хипотези, т. е. тя не отговаря на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК противно на приетото от съда; че е неправилен изводът на съда за липсата на съществени процесуални нарушения при издаването й, тъй като протоколът е връчен на лице, което не е служител на дружеството, както и изводът му, че законосъобразно принудителната административна мярка /ПАМ/ е наложена за максималния срок от един месец. Според касатора допълнителен аргумент за неправилността на решението е непроизнасянето от страна на съда по довода за изначална липса на предмет на оспорената заповед, тъй като се запечатва търговски обект, в който осъществява дейност и друг търговец - "Поли - Д. Д." ЕООД. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени заповед № 2039/18.12.2015 г. на директора на ТД на НАП - гр. Б.. Алтернативно се иска намаляване на срока на ПАМ до минимума от три дни. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТД на НАП - гр. Б. - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на касационно оспорване съдебен, акт неблагоприятен за нея, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Б. е била заповед № 2039/18.12.2015 г., издадена от директора на ТД на НАП - гр. Б.., с която на "ЗУЗА ВИЖЪН-2014" ЕООД със седалище в гр. С. и адрес на управление: ул. "Г." ..№..., е наложена ПАМ запечатване на обект - магазин "Жардин", находящ се в гр. С., ул. "Ц. О." .№..., стопанисван от дружеството, за срок от един месец и е забранен достъпа до обекта за срока на действие на ПАМ. Административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на "ЗУЗА ВИЖЪН-2014" ЕООД, като е изложил следното в мотивите на своето решение: Оспорването е допустимо, заповед № 2039/18.12.2015 г. е издадена от компетентен орган съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС с оглед правомощията, предоставени на териториалния директор по т. 1.7. от заповед № ЗЦУ-1558/23.12.2015 г. на изп. директор на НАП. При издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същата съдържа законовоустановените реквизити, както и съответните правни норми, обосноваващи издаването й, а именно чл. 186, ал. 1, т. 1 и ал. 3, чл. 187, ал. 1 ЗДДС вр. чл. 7, ал. 1, т. 2 ЗНАП вр. чл. 185, ал. 1-5 ЗДДС съгласно АУАН № F185926 от 26.10.2015 г. и НП № 2039/18.12.2015 г. В мотивите са изложени установените факти при извършената проверка на 08.10.2015 г., обективирани в протокол № 6256/08.10.2015 г. Ясното и конкретно посочване на фактическите основания осигурява възможност на адресата да разбере защо се налага ПАМ и на съда да извърши преценка за законосъобразност, поради това липсата на конкретизация в правното основание по чл. 186, ал. 1, т. 1 ЗДДС, доколкото не е посочена б. "а", не прави акта незаконосъобразен на основание чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Наложената ПАМ съответства на посочените от административния орган и установени в административното производство фактически и правни основания за това. В случая е установено, че търговецът- жалбоподател за извършена контролна покупка на дреха на стойност 28 лева, платени в брой, в стопанисван от него търговски обект не е изпълнил задължението си да издаде фискален бон от наличното в обекта фискално устройство. В настоящия случай при определяне срока на наложената ПАМ от 1 месец административният орган се е мотивирал с тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената опасност, доколкото нарушителят отдавна извършва търговска дейност и е наясно с изискванията към него. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, касационната жалба е неоснователна. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС ПАМ запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай при извършената проверка органите по приходите са установили, че за извършена контролна покупка на обща стойност 28 лева, платени в брой, не е издаден фискален бон от въведено в експлоатация в обекта ФУ, свързано дистационно с НАП или касова бележка. Дружеството не е оспорило така описаната в акта фактическа обстановка. При тези факти законосъобразни са изводите на съда, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Н. на нормативното изискване за издаване на фискален бон от въведения в експлоатация в търговския обект ЕКАФП за конкретната контролна продажба, установено с чл. 118, ал. 1 ЗДДС и чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.06 г. на МФ, е доказано и не се оспорва от жалбоподателя. При констатиране на нарушението органът по приходите налага ПАМ като в случая действа при условията на обвързана компетентност. За определянето на максималния срок за запечатване на обекта - 1 месец в заповедта са изложени мотиви, че това се налага поради факта, че нарушителят отдавна извършва търговска дейност и е наясно с конкретните изисквания за нея, като въпреки това е допуснал нарушение, при продължаване на което за фиска биха произлезли вреди. Изложените мотиви следва да бъдат споделени, тъй като една от преследваните с налагането на ПАМ цели по аргумент на чл. 22 ЗАНН е превантивна. Правилно е приел административният съд, че оспорената заповед съдържа фактически и правни основания за издаването й по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и липсата на конкретизация в правното основание по чл. 186, ал. 1, т. 1 ЗДДС, доколкото не е посочена б. "а", не прави акта незаконосъобразен, тъй като конкретната хипотеза по б. "а" се извежда от изложените фактически основания. С излагането на мотиви се довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал или е отказал да издаде искания административен акт. Това подпомага страните в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата им срещу такива актове. От друга страна наличието на мотиви улеснява контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред по-горния административен орган и пред съда. В този смисъл е и приетото в ТР № 16/31.03.75 г. на ОС на ВС. Т. цели се постигат чрез посочването на фактическите основания и некоректното посочване на правното основание не опорочава формата на акта, доколкото то не обвързва съда. Неоснователено е твърдението на касатора, че тъй като проверката не е извършена в присъствието на представител на дружеството и протоколът не е подписан от такова лице, а от С. П. Ч., която не е в трудовоправни отношения със "ЗУЗА ВИЖЪН-2014" ЕООД, то е допуснато при издаването на заповедта за налагане на ПАМ съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В самия протокол е установено, че С. П. Ч. работи като продавач - консултант в "П.-Д. Д." ЕООД, но именно тя е извършила контролната продажба на стока, собственост на "ЗУЗА ВИЖЪН-2014" ЕООД, в търговски обект, стопанисван от него. Поради това същата като присъстваща на проверката е подписала протокол № 6256/08.10.2015 г. В изпълнение на разпоредбата на чл. 50, ал. 3 ДОПК протоколът е връчен на пълномощник на дружеството - В. П. Д. на 26.10.2015 г. Неоснователен е и доводът, наваден вкасационната жалба, за това, че заповедта няма годен предмет, тъй като търговският обект се ползва както от "ЗУЗА ВИЖЪН-2014" ЕООД, така и от "П.-Д. Д." ЕООД. По аргумент на чл. 187, ал. 1 ЗДДС мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения, а този обект е магазин "Жардин" в гр. С. на ул. "Ц. О." .№..., посочен както в протокола, така и в АУАН. Видно от заповедта ПАМ е наложена именно на този магазин. Както беше посочено по-горе, при налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност, т. е. при установяване на визирания в хипотезата на правната норма правопораждащ юридически факт налага мярката. Ако с нейното налагане бъдат засегнати правата на трето лице, то само следва да ги защити по законодателно предвидения за това ред и чрез регламентираните средства. При извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при спазване на материалния закон, приетата от съда фактическа обстановка е логически обоснована от установеното на базата на събраните писмени доказателства, поради което като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. При този изход на спора неоснователна претенцията на касатора за присъждане на разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение,