Решение № 60190 от 12.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 547/2021 г.

Решение № 60190 от 12.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 547/2021 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по повод подадена касационна жалба от Апелативна прокуратура - Пловдив срещу решение № 95 от 16.11.20 г. по в. гр. дело № 440/20 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 163 от 17.06.20 г. по гр. дело № 223/20 г. на Окръжен съд-Хасково в частта, с която е уважен искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен от П. Д. С. против Прокуратурата на Република България, за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв, ведно със законната лихва, считано от 5.02.17 г. до окончателното изплащане. С определение № 315 от 20.04.21 г. състав на Трето г. о. на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за критериите по чл. 52 ЗЗД, по които се определя обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се намали размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Ответникът по касационната жалба П. С. моли да бъде оставено в сила въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че на 28.02.13 г. ищецът П. С. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 301, ал. 1 пр. 2 алт. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, без да му е наложена мярка за неотклонение. С влязла в сила на 13.02.15 г. присъда № 2 от 29.01.15 г. по нохд № 831/13 г. на ОС –Хасково Сюлеменчев е признат за невиновен в това, че на 21.06.10 г. около 3. 30 ч. на територията на митнически пункт "Капитан Андреево", в помещение за извършване на документна митническа проверка в качеството си на длъжностно лице – главен митнически инспектор в Митница Свиленград, в съучастие с М. Н. Д. е приел от свидетеля А. А. А. дар, който не му се следва – сумата от 10 щатски долара с левова равностойност 15. 78 лв, за да извърши действия по служба /своевременно да обработи представените митнически и придружаващи ги документи/ и той е оправдан по предявеното му обвинение в престъпление. Прието е от съда, че са налице основания за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБ при условията на чл. 2, ал. 1, т. 3 пр. 1 ЗОДОВ. При определяне размера на обезщетението за доказаните вреди от неимуществен характер въззивният съд е взел предвид претърпените от ищеца болки и страдания, изразяващи се в напрежение и страх, тревога от възможността да бъде осъден, ограничаване на социалните контакти, накърняване на доброто име, притеснения от затрудненото му финансово състояние поради отстраняването му от работа за периода от 29.04.13 г. до 27.02.15 г. Съобразено е още, че му е отнето разрешението за носене и употреба на ловно огнестрелно оръжие и е загубил възможността да ловува като начин за разтоварване, както и че наказателното производство било медийно отразено със споменаване на името му. Независимо от разумния срок за провеждане на наказателното производство от 2 години и броя на обвиняемите 9 лица и че във съдебната фаза участващият в съдебния процес прокурор не е поддържал обвинението срещу него, посочено е, че междувременно ищецът е преживял много тежък период от живота си, За репариране на претърпените неимуществени вреди въззивният съд е приел, че сумата от 15 000 лв е справедлив размер на обезщетението. Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди като критерий за преценка е въведен и дългия несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване, характера на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. В разглеждания случай съдът е приложил неправилно материалния закон към установените по делото факти, което е довело до необоснован и незаконосъобразен извод относно размера, необходим за репариране на понесените от ищеца морални вреди, който е завишен. Настоящият съдебен състав намира, че за покриване на вредите на ищеца – претърпяни болки и страдания от незаконното наказателно производство, по справедливост следва да определи обезщетение в размер на 4000 лв. Този размер е съобразен, както с изпитаните от ищеца негативни преживявания от наказателното преследване, така и с обстоятелствата, че наказателното производство е приключило в разумен срок от 2 години, че по отношение на него не е взета мярка за неотклонение, както и че не е претърпял вреди над обичайните за такива случаи, а също и със социално – икономическите условия на живот в страната към момента на претърпяване на вредите. По изложените съображения решението в частта, с която искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен за разликата над 4000 лв до 15000 лв следва да се отмени и иска за сумата от 11 000 лв следва да се отхвърли, както и в частта за разноските. В останалата обжалвана част решението следва да се остави в сила. В останалата отхвърлителна част решението е влязло в сила. С оглед уважената част от иска в полза на ищеца следва да се присъди сумата 1664. 16 лв разноски за трите инстанции. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Трето гражданско отделение