Решение № 14328 от 27.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8349/2009 г.

Решение № 14328 от 27.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8349/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Националната експертна лекарска комисия, гр. София, против решение № 23 от 19.05.2009 г. по адм. дело № 4317 по описа за 2008 г. на Административен съд - София град, с което е отменено експертно решение № 0310/09.04.2008 г. от зас. № 067 и преписката е върната на НЕЛК за ново произнасяне съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост, нарушения на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Ответницата Латинка Симова Пейчева от с. Филиповци, обл. Перник, е оспорила касационната жалба в писмен отговор. Заинтересованата страна Районно управление "Социално осигуряване", гр. Перник, не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - София град е експертно решение № 0310/09.04.2008 г. от зас. № 067, с което Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по ортопедични болести е определила на Латинка Симова Пейчева от с. Филиповци, общ. Трън, степен на трайно намалена работоспособност (ТНР) 88 % за заболяване с водеща диагноза: спондилоза; общо заболяване: спондилоартроза. спондилолистеза Л4-5. фиксиран объл гръбнак. коксартроза в дясно. гонартроза. двустранно плоскостъпие. скъсяване на десен крак със 6.5 см артериална хипертония II стадий, умерена към лека степен, сърдечна форма. ДББ. За да отмени оспорения административен акт и върне преписката за ново произнасяне съобразно дадените задължителни указания, Административен съд - София град обосновано е приел, че степента на трайно намалена работоспособност е определена в нарушение на материалноправното изискване за оценка на здравословното състояние на освидетелстваното лице с оглед всички съществуващи увреждания. Този извод се основава на заключението, дадено от назначената по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза, относно характера и степента на всички основни и съпътстващи заболявания. Според вещото лице - ортопед - многобройните усложнения в здравословното състояние на освидетелстваното лице обуславят 50 % ТНР за заболяване "скъсяване на десен крак със 6.5 см" при определена от НЕЛК 30 % ТНР по част I, раздел IХ, т. 22.4. от Приложение № 1 към чл. 58, ал. 1 от НМЕР. При това положение крайният процент на ТНР, определен от вещите лица по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти съгласно приложение № 2 към НМЕР, възлиза на 92 %. На основание чл. 63, ал. 1 от НМЕР НЕЛК следва да се произнесе и по потребността от чужда помощ. Касационните доводи за необоснованост на съдебното решение и нарушения на съдопроизводствените правила за преценка на заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза са изцяло неоснователни. Установяването на действителното здравословно състояние на лицето изисква специални знания из областта на медицината и първо- инстанционният административен съд законосъобразно на основание чл. 195 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 от АПК е назначил вещи лица - лекари специалисти. С оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК, съгласно която преценката за съответствието на оспорения акт с материалния закон се извършва към момента на издаването му, съдът законосъобразно се е доверил на заключението на вещото лице - специалист ортопед - относно здравословното състояние на касационната ответница съгласно медицинската документация към датата на издаване на експертното решение 09.04.2008 г. Доводите в касационната жалба за нарушения на материалния закон не са свързани с конкретно посочена правна норма. На основание т. 22.4., раздел IХ, част I от Приложение № 1 към чл. 58, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (НМЕР) за скъсяване на долен крайник над 6 см се определя ТНР в рамките между 30 и 50 на сто. В оспореното експертно решение не са изложени съображенията, по които административният орган е определил най-ниската възможна степен от 30 на сто. Съгласно заключението на вещото лице - специалист ортопед - тежките дегенеративни промени в гръбначния стълб и мускулните атрофии в резултат от нервните болести, за които не е определен процент ТНР, обуславят ТНР в степен 50 %. Определянето на ТНР 50 % за скъсяването на долен крайник над 6 см води до увеличение на крайния процент ТНР от 88 % на 92 %. Твърдението на касатора, че "установените проценти от СМЕ по НМЕР попадат в една група, а именно от 71 % до 100 % за изчисляването на размера тези пенсии" (пенсиите за инвалидност), влиза в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 75, ал. 2, т. 1 - 3 от Кодекса за социално осигуряване, която определя различни коефициенти за лицата с намалена работоспособност съответно от 50 до 70, 99 на сто, от 71 до 90 на сто и над 90 на сто. При определена тежка степен на ТНР (над 90 на сто) НЕЛК на основание чл. 63, ал. 1 от НМЕР е длъжна да се произнесе и по потребността на освидетелстваното лице от чужда помощ. Оспореното експертно решение е издадено от НЕЛК в нарушение на процесуално- правните и материалноправните изисквания за законосъобразност в частта за определената ТНР в степен от 30 % по част I, раздел IХ, т. 22.4. от Приложение № 1 към чл. 58, ал. 1 от НМЕР, което е повлияло и върху законосъобразността на определения краен процент ТНР. Като е отменил акта и е изпратил преписката на административния орган за решаване на въпроса по същество съобразно дадените задължителни указания, Административен съд - София град е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,