Решение № 8228 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7995/2015 г.

Решение № 8228 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7995/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на М. Г. Т., Ц. Д. П., Р. Г. Т. и П. Д. Т., като наследници на П. Т. Д., срещу Решение № 438 от 12.06.2015 г. на Министерски съвет на Р. Б. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" и обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столична община, област С., в частта, с която е определено обезщетението за отчуждения поземлен имот № 1321.19, пореден № 24, находящ се в землището на с. Т., район "Надежда", ЕКАТТЕ 68134, с вид територия - селско стопанство, начин на трайно ползване нива, и в частта, в която като наследници на П. Т. Д., съответно собственици на процесния имот, са посочени и С. Й. П., Л. Х. П., Ц. Г. П., В. А. Б., М. Л. Б., А. Б. Б. и В. Б. Б.. В жалбата поддържат, че определеният с административното решение размер на обезщетението е занижен и като такъв не представлява равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на ЗДС с оглед характеристиките на имотите, намиращи се в землището на с. Т., район "Надежда", ЕКАТТЕ 68134, Столична община. Твърдят, че само те са наследници на П. Т. Д., поради което административният акт се жали и в тази му част. Направено е искане за присъждане на разноски, съгласно приложен списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Ответната страна - Министерският съвет на Р. Б., чрез процесуален представител юрк. А., моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, а обжалваното решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно приложен списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Заинтересованите страни - Министърът на регионалното развитие и благоустройството, Министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните им представители, поддържат становище, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Заинтересованите страни - С. Й. П., Л. Х. П., Ц. Г. П., М. Л. Б., А. Б. Б. и В. Б. Б., не изразяват становище по жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, след проверка на допустимостта на жалбата, приема, че същата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество, е частично основателна по следните съображения: От събраните по делото доказателства, както и от тези, представени пред административния орган се установи, че с писмо вх. № 04-16-909 от 3.06.2015 г. до министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, председателят на АПИ е поискал да бъде започната процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти за държавна нужда за изграждане на обект: "Път II-18 "Софийски околовръстен път", от км 0+780 до км 6+300 - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столична община. Към искането са приложени: заповед № РД-02-15-20 от 20.02.2014 г. на министъра на РРБ, с която е одобрен подробен устройствен план (ПУП) - парцеларен план, която не е оспорена и е влязла в законна сила, решение № 34-ПР/2010 на МОСВ, финансова обосновка, доклад за определяне на съответно равностойно парично обезщетение при отчуждаване, проект на съобщение до средствата за масово осведомяване. Със съвместен доклад от министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, внесен в МС с писмо изх. № 03-07-76 от 9.06.2015 г. е представен и проект за решение за отчуждаване на имоти - частна собственост за реализиране на държавна нужда - изграждане на посочения обект. С решение на МС № 250 от 25.04.2013 г. обект "Софийски околовръстен път", от км 0+780 до км 6+300 е обявен за такъв с национално значение. На свое заседание, МС е приел Решение № 438 от 12.06.2015 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II - 18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 и обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път", от км 0+780 до км 6+300 - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столична община, област С.. В приложение към точка 1 от решението са описани имотите, които се отчуждават в район "Надежда", Столична община, като под номер по ред 24 е посочен и имотът, предмет на оспорването и предвиденият за него размер на обезщетение. За собственик на имота са посочени наследниците на П. Т. Д., а именно: М. Г. Т., Ц. Д. П., Р. Г. Т. и П. Д. Т., С. Й. П., Л. Х. П., Ц. Г. П., В. А. Б., М. Л. Б., А. Б. Б. и В. Б. Б.. Като доказателство за собственост на процесния имот към делото е приложено Решение № 100-2 от 10.03.1999 г. на Поземлена комисия - община "Надежда" ЕКНМ 52394 за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на Требич, район "Надежда". С това решение е възстановено правото на собственост на наследниците на П. Т. Д., като под № 1 е посочена нива от 7,000 дка., имот № 002019. Жалбоподателите са представили и Удостоверение за наследници изх. ГР0104-1125/24.06.2015 г., съгласно което само те са законни наследници на П. Т. Д.. С договор № Д-45 от 2.04.2015 г. АПИ е възложила на лицензиран оценител да изготви оценка на имотите, необходими за реализиране на описания обект. За изпълнение на възложената поръчка, лицензираният оценител е ползвал удостоверения за пазарни аналози, съгласно чл. 32 от ЗДС от Службата по вписванията, като са изискани и взети предвид при оценката сделки, които отговарят на законовите изисквания и отразяват състоянието на пазара за период от една година преди възлагане на оценката, а именно - 2.04.2014 г. до 2.04.2015 г. С Удостоверения изх. № 1880 от 8.04.2015 г. и № 2482 от 14.05.2015 г. са представени вписани сделки за район "Надежда", които в голямата си част след анализ на оценителя съгласно законовите разпоредби се установило, че не са за имоти с подобни на отчуждаваните характеристики, а именно - земеделска територия с начин на трайно ползване - нива. Предвид на тези данни за вписани сделки за район "Надежда", оценителят е определил равностойното парично обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Експертната оценка на лицензирания оценител е предадена на възложителя АПИ с приемо-предавателен протокол от 2.06.2015 г. Посочената цена за имота, предмет на оспорването в настоящето производство, е възприета от административния орган и е определена като обезщетение на собственика на отчуждения имот. По искане на жалбоподателите, и за изясняване на обстоятелствата по делото, с определение от 23.09.2015 г. съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната цена на процесния имот. Експертизата е изготвена в от вещо лице, което отговаря на изискванията, посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС да бъде "оценител на имоти". При изготвяне на експертното заключение, вещото лице е взело предвид предоставените по административната преписка пазарни аналози, тъй като страните не са представили други. На 11.01.2016 г. вещото лице е предало основната съдебно-оценителна експертиза, коригирана с представената допълнителна такава, в която е посочено, че при изготвянето й са включени още три нотариални акта, които не са използвани от административния орган при изготвяне на оценката, но са предоставени по преписката на магнитния носител, приложен от Агенция "Пътна инфраструктура". Съгласно експертното заключение, прието от съда като компетентно и безпристрастно, и неоспорено от страните, вещото лице е посочило обезщетение за отчуждения имот от 7,000 дка в размер на 43 448 лв. лв., при определена от административния орган оценка в размер на 82 950 лв. Разликата в размера на обезщетението се дължи на това, че в оценката на административния орган са използвани само първите три сделки от общо шестте, използвани от вещото лице. По искане на жалбоподателите, в съдебна зала на 20.04.2016 г. съдът е поставил допълнителна задача на вещото лице да изготви два варианта на заключението, като първи вариант е с посочените от него шест пазарни аналога, като сделката по нот. акт № 91/20.03.2015 г. се възприеме като три отделни сделки, т. е осем пазарни аналози. При изработката на втори вариант вещото лице следва да вземат предвид само аналозите, използвани от административния орган, но отново при изготвяне на оценката сделката по нот. акт № 91/20.03.2015 г. следва да бъде възприета като три отделни сделки. Вещото лице е представило на 6.06.2016 г. допълнителна съдебно-оценителна експертиза в два варианта. В първи вариант на експертизата посоченият размер на обезщетението е 43 960 лв., а във втори - 67 964 лв. С оглед представените експертизи, в случая следва да се възприеме оценката на административния орган, тъй като не може да се влошава положението на оспорващите. Във връзка с оспорването на административния акт в частта му, в която като наследници на П. Т. Д. са посочени и С. Й. П., Л. Х. П., Ц. Г. П., В. А. Б., М. Л. Б., А. Б. Б. и В. Б. Б., жалбоподателите са представили по делото Решение № РД-09-382/20.11.2015 г., издадено от Кмета на Столична община - район "Надежда", с което на основание чл. 24 от Закона за гражданската регистрация, във вр. с чл. 9, чл. 10, чл. 11 и чл. 12 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението и във връзка със Заповед № РД-09-214/12.02.2010 г. на Кмета на Столична община, са отменени Удостоверение за наследници на П. Т. Д. (роден на 20.07.1891 г. и починал на 6.06.1956 г.), издадено на 16.05.2014 г. от длъжностни лица по гражданско състояние в СО - район "Надежда" и Удостоверение за наследници на П. Т. Д. (роден на 20.07.1891 г. и починал на 6.06.1956 г.), издадено на 1.04.2015 г. от длъжностни лица по гражданско състояние в СО - район "Надежда". Със същото решение е потвърдено валидността и верността на Удостоверение за наследници № ГР0104-1125/24.06.2015 г. на П. Т. Д. (роден на 20.07.1891 г. и починал на 6.06.1956 г.), издадено на 24.06.2015 г. от длъжностни лица по гражданско състояние в СО - район "Надежда". В мотивите на Решение № РД-09-382/20.11.2015 г., издадено от Кмета на Столична община - район "Надежда" е посочено, че след искания от Агенция "Пътна инфраструктура" по служебен ред на същата са предоставени удостоверения за наследници на П. Т. Д. на 16.05.2014 г. и 1.04.2015 г., в което като един от наследниците на П. Т. Д. е посочена Ц. П. Х.. В служебна бележка изх. № КО-1200-1481/1.07.2015 г. на Столична община, район "Надежда" е посочено, че Ц. П. Х. ЕГН ********** е дъщеря на П. И. З. ЕГН **********, от което безспорно следва, че тя не е наследник на П. Т. Д.. Изрично се посочва, че актуализираните данни са въведени от длъжностни лица по гражданското състояние след извършване на поредица от проверки в личните регистрационни картони на горепосочените лица. При така установените обстоятелства, от правна страна съдът установи: Оспореното решение е взето от компетентен административен орган и в кръга на неговите правомощия, в установената от закона писмена форма. Жалбоподателите са поискали изменение на оспорения акт в частта относно размера на определеното обезщетение за процесния поземлен имот, както и изменение на решението в частта му, в която са посочени наследниците на П. Т. Д.. Съгласно чл. 32 от ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. В случая на собствениците на отчуждения имот е предвидено парично обезщетение за отчуждената част от собствеността. Равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания - чл. 32, ал. 2 ЗДС. Пазарни цени, съгласно определението на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. Няма спор по делото за предназначението на имота, предмет на отчуждаване, че представлява земеделска територия - нива. Размерът на обезщетението се определя съобразно пазарните цени на имоти, които да са с подобни характеристики и се намират в близост до отчуждавания - чл. 32, ал. 2 от ЗДС. А съгласно § 1а, т. 4 от ДР на ЗДС - имоти в близост до отчуждавания са имотите, които са разположени в един и същ район в големите градове с районно деление, в един и същ квартал в другите градове или населени места или селищни образувания и в едно и също землище в земеделските територии и горските територии. С. е град с районно деление, поради което приложим критерии за имоти в близост до отчуждавания са тези, които се намират в един и същ район. Процесният имот, част от който се отчуждава представлява земеделска територия - земеделска земя - нива, разположени в район "Надежда". Ползваните от вещото лице пазарни аналози, които отговарят на законовите изисквания са тези, които са представени с административната оценка. Експертната оценка за справедливата пазарна цена по трите варианта на експертизата сочи за цена на отчуждавания имот на оспорващите в размер, който е по-нисък от определената от административния орган стойност на обезщетението. Предвид на това оспорването в тази му част следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Настоящият състав счита, че жалбата срещу Решение № 438 на Министерския съвет на Р. Б. от 12.06.2015 г. в частта му, с която като наследници на П. Т. Д. са посочени и С. Й. П., Л. Х. П., Ц. Г. П., В. А. Б., М. Л. Б., А. Б. Б. и В. Б. Б., е основателна. Въз основа на доказателствата по делото, съдът счита, че по безспорен начин е установено, че поземлен имот № 1321.19, пореден № 24, находящ се в землището на с. Т., район "Надежда", ЕКАТТЕ 68134, с вид територия - селско стопанство, начин на трайно ползване нива, е собственост само на М. Г. Т., Ц. Д. П., Р. Г. Т. и П. Д. Т. в качеството им на наследници на П. Т. Д.. Ето защо настоящият състав приема, че Решението на МС в частта му, в която е вписано, че собственици на процесния имот са М. Г. Т., Ц. Д. П., Р. Г. Т., П. Д. Т., С. Й. П., Л. Х. П., Ц. Г. П., В. А. Б., М. Л. Б., А. Б. Б. и В. Б. Б. следва да се измени, като за собственици се впишат само жалбоподателите. С оглед изхода от спора следва да бъдат уважени исканията на жалбоподателите и ответната страна за присъждане на разноски. Съгласно приложен списък на разноските на стр. 438, представен от процесуалния представител на жалбоподателите, поисканите разноски са в общ размер на 860 лв. - 260 лв. заплатен депозит за основната и допълнителната експертиза и 600 лв. заплатен адвокатски хонорар. С оглед факта, че оспорването в частта му за определения размер на обезщетението е отхвърлено, то разноските за извършените експертизи не следва да се присъждат, а тези за адвокатското възнаграждение следва да се намалят наполовина - т. е. на жалбоподателите следва да се присъдят разноски в размер на 300 (триста) лева. Следва да бъде уважено искането и на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите следва да бъдат присъдени в размер на 100 (сто) лева, защото посочената от юрисконсулта норма на чл. 8, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се отнася за дела по Закона за устройство на територията и Закона за кадастъра и имотния регистър, каквото настоящото производство не е. При тези съображения и на основание чл. 172, ал. 1 и чл. 143, ал. 1 от АПК и чл. 78, ал. 1 от ГПК, Върховният административен съд, трето отделение,