Решение № 8267 от 18.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14457/2013 г.

Решение № 8267 от 18.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14457/2013 г., VIII о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Атанас Стойчев Атанасов, с ЕГН ********** и адрес в гр. Свиленград, бул. "България" № 61, ет. 16, ап. 2, чрез адв. Галина Найденова, срещу Съдебно решение № 1963 от 02.09.2013 г., постановено по адм. дело № 133 по описа на Административен съд - Пловдив (АСП) за 2012 г., 13 състав. Със съдебния акт, предмет на касационен контрол, е отхвърлена жалбата на Атанасов, действащ и като едноличен търговец (ЕТ) "Тик - Так - Атанас Атанасов", срещу Ревизионен акт (РА) № 131101478 от 26.08.2011 г., издаден от Стефка Чавдарова - старши инспектор по приходите в Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) - Пловдив, потвърден с Решение № 1231 от 19.12.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (Д"ОУИ"), сега Дирекция "Дирекция обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д"ОДОП") - гр. Пловдив при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), в обжалваната му част относно начислен данък добавена стойност (ДДС) в размер на 27430,98 лв., ведно със съответните лихви в размер на 9573,80 лв. и допълнително определен данък по чл. 48 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2008 г. в размер на 9930,20 лв., ведно с лихва в размер на 2505,95 лв. и жалбоподателят е осъден да заплати на Д "ОДОП" - гр. Пловдив разноски в размер на 1438,82 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и задължителната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС), съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд не е дал отговор на повдигнатите спорни въпроси и е преповторил констатациите на органа по приходите, без да изложи собствени правни изводи. Поддържа, че мотивите, изложени от състава на АСП относно реда, по който следва да се определи данъчната основа на жалбоподателя, сега касатор, са непоследователни и противоречиви. От една страна съдът е приел, че Законът за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) се явява неприложим (относно чл. 78 ЗКПО), а от друга - че е приложима разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗДДФЛ, която от своя страна предполага приложението на ЗКПО. В РА данъчната основа е определена по реда на чл. 33 ЗДДФЛ, което е в противоречие с трайната практика на Върховния административен съд (ВАС) при определяне на данъчната основа на лице, действащо като търговец. Оспорва като незаконосъобразен извода на съда, че Атанасов не може да ползва данъчно облекчение за дохода от продажбата на един жилищен недвижим имот, който не е включил в Приложение № 5, по причина, че това представлява доход от продажбата на четвърти такъв и е ползвал правото си по чл. 13, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДФЛ. Оплаква се и от това, че съдът не е обсъдил ангажираните съдебно - техническа и съдебно - счетоводни експертизи (СТЕ и ССЕ), вместо което е посочил, че ги кредитира, но не ги е взел предвид при формулиране на крайните изводи. Според касатора съдът е следвало да обсъди експертизите предвид приложението на чл. 26 ЗДДФЛ и направеното от него възражение, че органът по приходите не е взел предвид направения разход за придобиването на недвижимите имоти. Съдът не е обсъдил и представени от лицето доказателства (относно личен заем на Атанасов) в подкрепа на твърденията му, че извършените сделки нямат характер на търговски, а са инцидентни. Не е отговорил и на аргументите, че процесните недвижими имоти никога не са влизали в патримониума на предприятието на едноличния му търговец и че всъщност те са отчетени по предвидения в ЗДДФЛ ред и Приложение № 5. Изразява несъгласие с извода, че с процесните продажби е извършил облагаеми доставки, които е следвало да отрази в отчетните регистри по ЗДДС и да начисли ДДС. Позовава се на практика на СЕС и ВАС като твърди, че продадените недвижими имоти спадат към групата на дълготрайните активи, които могат да се използват едновременно, както за професионални, така и за лични цели и той има възможност да упражни правото си на избор относно тяхното данъчно третиране. Предвид изложеното касаторът моли отмяната на обжалвания съдебен акт и присъждането на направените разноски. Ответникът - директорът на Д "ОДОП" - гр. Пловдив представя възражение срещу подадената касационна жалба, в което взима становище за нейната неоснователност. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски. В съдебното заседание пред касационния съд страните не се явяват и не изпращат представители. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА № 131101478 от 26.08.2011 г., издаден от Стефка Чавдарова - старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 1231 от 19.12.2011 г. на директора на Д"ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в обжалваната му част относно начислен ДДС в размер на 27430,98 лв., ведно със съответните лихви в размер на 9573,80 лв. и допълнително определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 9930,20 лв., ведно със съответната лихва в размер на 2479,64 лв. Установено е от съда, че в ревизионно производство, след отменително Решение № 263 от 19.03.2011 г. на директора на Д"ОУИ", сега Д"ОДОП" - гр. Пловдив, е издаден оспорения РА, с който са установени задължения за Атанасов за данък върху доходите на физическите лица за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г. и за ДДС за периодите м. 05.2008 г., м. 08.2008 г. и м. 09. 2008 г. Атанасов е подал годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2008 г., в която е декларирал доходи от осъществявана стопанска дейност като ЕТ и доходи от прехвърляне на права или имущество. През 2008 г. жалбоподателят, сега касатор, е осъществил четири сделки с недвижими имоти, находящи с в гр. Несебър, к. к. "Слънчев бряг". От тях декларирани са три. Продажбата, обективирана в нотариален акт (НА) № 44 от 11.08.2008 г., за сума в размер на 43000,00 лв. не е декларирана в Приложение № 5. Съгласно дадените от Атанасов писмени обяснения той се е ползвал от правото си съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДФЛ за този имот. Ревизиращите са приели неприложимост на посочената норма доколкото от лицето е осъществявана дейност като ЕТ, а не инцидентна такава. Предвид това, на основание чл. 26, ал. 1 ЗДДФЛ, при ревизията е установена годишна данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ в размер на 134112,55 лв., върху която е определен данък в размер на 20116,88 лв. (15% х 134112,55 лв.). След приспадане на внесения данък по чл. 48, ал. 1 и ал. 2 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 9919,37 лв. и в размер на 267,31 лв. е установена разлика за довнасяне в размер на 9930,20 лв., ведно със съответните лихви в размер на 2479,64 лв. Към лихвите за забава е прибавена и лихва за невнесени авансови вноски, съгласно чл. 43, ал. 8 ЗДДФЛ, в размер на 26,31 лв. Като е съобразил извършените от Атанасов продажби, обективирани в НА № 53 от 19.05.2008 г., НА № 36 от 01.08.2008 г., НА № 44 от 11.08.2008 г. и НА № 142 от 17.09.2008 г. органът по приходите е приел, че предвид техния брой и системност е налице извършвана от лицето независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС. Счел е, че тези продажби представляват облагаеми доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗДДС, за които регистрираното лице следва да начисли ДДС в съответствие с разпоредбите на чл. 86 ЗДДС. Предвид на това е начислен ДДС в общ размер на 27430,98 лв., както следва: за данъчен период м. 05.2008 г. - 6342,49 лв.; за данъчен период м. 08.2008 г. - 14398,21 лв. и за данъчен период м. 09.2008 г. - 6690,28 лв. За да отхвърли изцяло предявената жалба съставът на АСП е приел за безспорно извършването на четири продажби на недвижими имоти от Атанасов; това, че за целия ревизиран период регистрацията му по ЗДДС не е прекъсвана, както и това, че не е начисляван ДДС върху сумите, получени от продажбата на тези имоти. Съдът е съобразил, че физическите лица, които подлежат на регистрация по реда на ЗДДС, имат само един идентификационен номер за целите на този закон, независимо от вписването им в Търговския регистър. Данните за местните физически лица се вписват в регистъра от съответната териториална дирекция на НАП въз основа на първата подадена декларация, свързана с данъчното облагане или задължителните осигурителни вноски. Независимо в какво качество жалбоподателят осъществява икономическата си дейност, регистрирано лице е физическото лице Атанасов. Той, като регистриран по ЗДДС, е длъжен да начислява данък и да подава изискуемите справки декларации и дневници за всяка осъществявана от него независима икономическа дейност при спазване разпоредбите на ЗДДС. Предвид така изложеното съставът на АСП е направил извод, че извършеното начисляване на ДДС в общ размер на 27430,98 лв. за данъчни периоди м. 05, м. 08 и м. 09.2008 г. е законосъобразно. Като неоснователно е преценено от първоинстанционния съд възражението на лицето за правомерно ползване на данъчното облекчение по чл. 13, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДФЛ за 2008 г., което се основава на направеното възражение във връзка с облагането по ЗДДС, че продажбата на процесните апартаменти не е независима икономическа дейност. На следващо място съдът е изложил съображения, че е неоснователно позоваването на разпоредбата на чл. 78 ЗКПО, доколкото в случая се касае за доход, подлежащ на облагане по реда на ЗДДФЛ и не е налице неотчетен приход от продажбата на недвижим имот. Предвид така взетото становище е посочил, че данъчната основа за облагане с пряк данък следва да бъде определена по специалните правила на ЗДДФЛ, касаещи доходите от разпоредителни сделки с имущество, а не по реда на ЗКПО като разлика между реализираните от лицето приходи и съответстващите им разходи. От друга страна обаче, като се е позовал на чл. 26, ал. 1 ЗДДФЛ е посочил, че физическите лица, които извършват дейност като еднолични търговци, независимо дали са регистрирани, формират данъчна основа по реда, по който тя се определя за регистрираните търговци и независимо дали приходите от продажба на недвижимо имущество са отчетени или не, подлежат на облагане като търговски сделки съгласно чл. 28, ал. 1 ЗДДФЛ. Като правилни са преценени изводите на органите по приходите, че ревизираното лице осъществява търговска дейност като ЕТ и същевременно физическото лице Атанасов е действало в качеството на търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 14 от Търговския закон (ТЗ) при съобразяване поредицата от действия, извършени от него: закупуване на терена за строителство, сключване на договор за строителство, придобиване като следствие на извършеното строителство на недвижими имоти в построената сграда и след въвеждането на сградата в експлоатация продажбата на четири от тях през 2008 г. Съдът е направил извод, че това е индиция за извършване на сделки по занятие, отделно от извършваната икономическа дейност като ЕТ, поради което правилно доходът от продажбата на всички имоти е приет за облагаем такъв по смисъла на чл. 12 ЗДДФЛ, съответно за подлежащ на облагане с пряк данък. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, правилно постановено в частта относно определените задължения по ЗДДС в размер на 27430,98 лв., ведно със съответните лихви в размер на 9573,80 лв., недопустимо - в частта, с която съдът е разгледал непредявена от Атанасов жалба срещу спорния РА относно определената лихва в размер на 26,31 лв. за невнесени авансови вноски, съгласно чл. 43, ал. 8 ЗДДФЛ, в която част подлежи на обезсилване и неправилно - в частта относно допълнително определения данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 9930,20 лв., ведно с лихва в размер на 2479,64 лв., тъй като съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага след отмяната му в тази част, делото да бъде върнато на АСП за разглеждането му от друг съдебен състав. Видно от жалбата, с която е бил сезиран АСП, Атанасов е оспорил законосъобразността на потвърдения от ответника РА, с който са му определени допълнителни задължения по ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 9930,20 лв., ведно със съответната лихва за забава и определените по ЗДДС задължения в размер на 27430,98 лв., ведно със съответната лихва за забава. Видно от РА съответната лихва за забава върху задължението на лицето по ЗДДФЛ 9930,20 лв., определена към датата на издаването му, е в размер на 2479,64 лв. Видно от решението, предмет на контрол, съдът е разгледал и се е произнесъл по спор относно лихви в размер на 2505, 95 лв. върху задължението по ЗДДФЛ. Очевидно е, че съдът се е произнесъл по непредявено от Атанасов искане за отмяна на акта по отношение на лихвите в размер на 26,31 лв. за невнесени авансови вноски, съгласно чл. 43, ал. 8 ЗДДФЛ. Относно допустимостта на решението, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът следи служебно, поради което в тази част решението, като недопустимо, подлежи на обезсилване. Относно определените задължения по ЗДДС: Съдът е обсъдил относимите доказателства и е формирал законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, поради което решението в тази част следва да бъде оставено в сила. Данъчно задължено лице за целите на ЗДДС е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея (чл. 3, ал. 1 ЗДДС). От значение за разрешаването на спора в тази част е даването на отговор на въпроса дали извършените от Атанасов продажби на имоти през 2008 г. може да бъдат квалифицирани като "независима икономическа дейност". Легалното определение на това понятие се съдържа в разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗДДС. В неговия контекст, преценката относно характера на дейността на касатора изисква да бъдат съобразени следните установени по делото обстоятелства: Атанасов е регистриран като ЕТ "Тик Так - Атанас Атанасов" и в качеството си на такъв е бил регистриран по ЗДДС за периода 23.02.1998 г. - 12.05.2010 г., в това число в спорните периоди; през 2003 г. по силата на НА № 9 от 24.11.2003 г. е придобил в съсобственост с две други физически лица урегулиран поземлен имот (УПИ) I-305 в кв. 4101 по плана на КК "Слънчев бряг - запад", общ. Несебър с площ 3079 кв. м. при квоти 55% за касатора и общо 45% за останалите двама съсобственици; върху този УПИ с НА № 59 от 11.07.2005 г. собствениците са учредили помежду си и в полза на "Янков - 79" ЕООД право на строеж за построяване обекти в новопроектирана сграда с шест входа, състояща се от партерен етаж, четири жилищни етажа и мансарден терасовиден етаж, като дружеството се е задължило да построи със собствени средства и да предаде на учредителите описаните в НА жилищни обекти, определени като обезщетение за отстъпеното право на строеж (18 броя за Атанасов); строежът е въведен в експлоатация съгласно Удостоверение за това № 371 от 30.11.2006 г.; четири от тези новопостроени имоти са продадени от Атанасов през 2008 г. Така изброените обстоятелства в своята съвкупност, според настоящия състав, налагат извод, че всички действия на Атанасов, считано от придобиването през 2003 г. на посочения УПИ, върху който по - късно е изградена сградата, разкриват намеренията му да постави началото и да развие икономическа дейност с предмет покупко - продажба на недвижими имоти или експлоатацията им с цел получаване на доход от тях. Житейски неправдоподобна е застъпената от лицето теза в жалбата му до АСП, поддържана и в касационната жалба, че не е имал намерение да продава обекти от сградата, а единствено невъзможността да довърши останалите и настъпилия падеж на получен от лицето заем, са го мотивирали да продаде процесните обекти. Доказателства за намеренията на лицето и целта му за построяването на сградата, различни от манифестираните с процесните продажби, не са ангажирани. Не са приобщени и такива за състоянието на останалите обекти, които Атанасов е получил в обезщетение, към момента на процесните продажби, в това число договора за строителство с "Янков - 79" ЕООД, а и такива за получаването, респективно падежа, на твърдения заем. В този смисъл неоснователни са касационните оплаквания, че съставът на АСП не е обсъдил представени доказателства в тази насока, с оглед установяване, че извършваната от лицето дейност има инцидентен характер. Неоснователно в касационната жалба се възразява, че процесните четири недвижими имота спадат към групата на дълготрайните активи, които могат да се използват едновременно за професионални и лични цели. На фона на множеството притежавани от Атанасов недвижими имоти в една и съща сграда и предвид броя на осъществените сделки, нелогично, а и недоказано, е твърдението му, че е упражнил правото си на избор относно данъчното третиране на тези четири имота, като е определил, че са изцяло предназначени за негово лично ползване. Не се ангажирани доказателства в подкрепа тезата на касатора, че намерението, с което е придобит през 2003 г. УПИ, сключен е договор за строителство и извършено разпореждането с четирите имота, ги определя като такива за личните му нужди. Предвид това, че към момента на спорните продажби лицето притежава в собственост още 14 обекта в същата сграда не може да се направи извод, че процесните четири обекта представляват такива с двойно предназначение и касаторът е осъществил правото си на избор относно данъчното им третиране, запазвайки ги като свое лично имущество и изключвайки ги от системата за облагане с ДДС. В този смисъл неприложима към настоящия случай се явява цитираната в касационната жалба практика, както на ВАС, която касае разрешаването на случаи при различна от настоящата фактическа обстановка, така и на СЕС, в частност Решение от 16.02.2012 г. по дело С-118/11, тъй като фактите в главното производство не съвпадат с тези по настоящото. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че от обективна страна осъществените сделки сочат на извършване на независима икономическа дейност от Атанасов, а от субективна сочат за целта на лицето да извлече печалба, като доказателства за обратното не се представиха от него. Следователно законосъобразно със спорния РА е бил начислен ДДС. Като е достигнал до същия извод, съставът на АСП е постановил валидно, допустимо и правилно решение в тази част, което следва да бъде оставено в сила. Относно определените задължения по ЗДДФЛ: Законосъобразен е изводът на състава на АСП, че Атанасов не може да ползва данъчно облекчение по чл. 13, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДФЛ за дохода от продажбата, осъществена по силата на НА № 44 от 11.08.2008 г. Съгласно чл. 13, ал. 4 ЗДДФЛ (в релевантната редакция, публ. ДВ, бр. 113 от 2007 г.) разпоредбите на чл. 13, ал. 1 и 2 ЗДДФЛ не се прилагат за доходите от стопанска дейност като търговец по смисъла на ТЗ, включително като ЕТ. Предвид изложеното по - горе в частта по ЗДДС, Атанасов е извършвал търговска дейност по смисъла на чл. 1, т. 14 ТЗ, от което следва и извода за неприложимост на чл. 13, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДФЛ по аргумент от разпоредбата на чл. 13, ал 4 ЗДДФЛ в посочената редакция. Доходът от тази продажба също е облагаем. Основателни са касационните оплаквания на Атанасов във връзка с изложените от състава на АСП мотиви и формираните от него изводи досежно определянето на данъчната основа за 2008 г. и в тази връзка за необсъждането и невземане предвид на заключенията на изслушаните по делото СТЕ и ССЕ. Видно от мотивите към съдебното решение, предмет на проверка (стр. 6, последен абзац), съставът на АСП намира чл. 78 ЗКПО за неприложим; взема становище, че в настоящия случай не е налице неотчетен приход и прави извод, че данъчната основа за облагане с пряк данък следва да бъде определена по специалните правила на ЗДДФЛ, касаещи доходи от разпоредителни сделки с имущество (макар непосочено, вероятно съдът е имал предвид разпоредбата на чл. 33 ЗДДФЛ), а не по реда на ЗКПО - като разлика между реализираните от лицето приходи и съответстващите им разходи. В следващия абзац (стр. 7), като се позовава на чл. 26, ал. 1 ЗДДФЛ съдът излага, че независимо, че не са отчетени приходите от продажба на недвижимо имущество като стопанска дейност, приходите подлежат на облагане като търговски сделки съгласно чл. 28, ал. 1 ЗДДФЛ. При така изложеното е направил крайния извод, че данъчната основа и данъкът по чл. 48 ЗДДФЛ в РА са законосъобразно определени. Не е взел предвид заключенията на вещите лица, тъй като ги е намерил за неотносими. Основателно касационният жалбоподател възразява, че мотивите на съда в тази част са противоречиви. Освен това, предвид цитираното по - горе, те са и взаимоизключващи се. Липсва взета от съда ясна позиция относно начина, по който следва да бъде определена данъчната основа за 2008 г. на Атанасов, както и по въпроса защо не следва да се признават разходи за имотите по представената фактура от "Янков - 79" ЕООД, респективно по заключението на СТЕ, които въобще не са обсъдени и съобразени. Съдът не е дал отговор на поставените от жалбоподателя въпроси в жалбата относно приложението на чл. 78 ЗКПО от органа по приходите и определянето на данъчната основа в РА. Тези обстоятелства, които са останали неизяснени по делото и необсъдени от съда, са от значение за правилното разрешаване на спора, тъй като касаят размера на облагаемия доход на ревизирания субект за посочената година. Практическата липса на мотиви по този основен за правилното разрешаване на спора въпрос относно определените задължения по ЗДДФЛ препятства касационната проверка на решението в тази част относно правилното приложение на материалния закон. Предвид изложеното, основателно е касационното оплакване на Атанасов за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото и постановяване на съдебния акт. Констатираният порок на съдебното решение изисква отмяната му в частта, с която жалбата на Атанасов срещу спорния РА, в частта, с която са му определени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 9930,20 лв., ведно със съответната лихва в размер на 2479,64 лв. е била отхвърлена. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АСП, в тази част. При новото разглеждане на делото съдът следва да изложи безпротиворечиви мотиви по фактическите и правни въпроси относно реда за определянето на данъчната основа на Атанасов за 2008 г. и нейния размер, респективно за размера на дължимия данък по ЗДДФЛ. В зависимост от взетото становище относно реда за определяне на данъчната основа, съдът следва да изложи съображения досежно относимостта на приетите по делото СТЕ и ССЕ във връзка с определяне на нейния размер. Ако намери експертизите за относими, следва ги обсъди, като при нужда да назначи допълнителни такива. По разноските: Решението на АСП следва да се отмени в частта, в която Атанасов е осъден да заплати на ответника разноски по делото за разликата над сумата от 1077,48 лв. до пълния присъден с първоинстанционното решение размер от 1438,82 лв. Въпросът за разноските във връзка с неразрешената окончателно от настоящия съд част от спора следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото по аргумент от разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, във вр. с § 2 ДР ДОПК. Претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е неоснователна, тъй като юрисконсултско възнаграждение за цялото производство, предвид разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК е присъдено от първоинстанционния съд. Воден от горното и на основание чл. 225 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,