Решение № 7807 от 14.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 390/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на Ръководител ТП на НОИ Пазарджик, чрез гл. юриск. Манева, срещу Решение 4424 от 19.11.2024г., постановено по адм. дело 364/2024г. по описа на Административен съд Пазарджик. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Ц. Р. М. от [населено място], обл. Пазарджик срещу Решение 1012-12-35#1 от 23.02.2024г. на Ръководител ТП на НОИ Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на М. срещу разпореждане 122-00-1869-7 от 24.11.2023г. на Ръководител на осигуряването за безработица при същото поделение на НОИ. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Ц. Р. М., чрез адв. Кръстева, оспорва касационната жалба, намира атакуваното съдебно решение за правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за незаконосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отмени акта на касатора, първостепенният съд е приел, че органът неправилно е приложил материалния закон, вкл. не се установява недобросъвестност от страна на М. при получаване на отпуснатото му в първоначалните му размери парично обезщетение за безработица по негово заявление вх. Ф-01-661 от 24.08.2020г. Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд. В случая не е спорно, че на М. е било отпуснато с разпореждане 122-00-1869-3 от 16.10.2020г. на Ръководител на осигуряването за безработица парично обезщетение за безработица по негово заявление от 24.08.2020г. за периода 15.08.2020г. 14.12.2020г. в първоначален размер от 9,00 лева дневно. С последващо разпореждане на същия орган 122-00-1869-5 от 07.12.2020г. са били определени нов размер 74,29 лева дневно, считано от 15.08.2020г., а също така е бил определен и нов период: от 15.08.2020 г. до 14.02.2021 г. С разпореждане 122-00-1869-6 от 14.09.2023г. Ръководител на осигуряването за безработица отменил разпореждането си 122-00-1869-3 от 16.10.2020г., а с последващи актове: разпореждане 122-00-1869-7 от 24.11.2023г., 122-00-1869-8 от 24.11.2023г. и 122-00-1869-9 от 24.11.2023г. постановил М. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица в размер на общо 8 296,96 лева за посочения период, определил му нов размер на дневното обезщетение за същия период, респ. изменил размера по разпореждане 122-00-1869-5 от 07.12.2020г., считано от 01.10.2020г. Видно е от приложеното адм. дело 394/2024г. по описа на Административен съд Пазарджик, че с влязло в сила съдебно решение от деня на постановяването му 2443 от 21.06.2024г. е било отменено Решение 1012-12-35#2 от 23.02.2024г. на Ръководител ТП на НОИ Пазарджик и потвърдените с него: разпореждане 122-00-1869-6 от 14.09.2023г.; разпореждане 122-00-1869-8 от 24.11.2023г. и разпореждане 122-00-1869-9 от 24.11.2023г. на Ръководител на осигуряването за безработица при същото поделение на НОИ. При това положение и с оглед разрешения спор, с който е отменен акта, с който е отменено разпореждане 122-00-1869-3 от 16.10.2020г., то във връзка с установената от съда незаконосъобразност по същество, т. е. унищожаемост, ретроактивно са били заличени последиците от издаването му. Тяхното отпадане след дата 21.06.2024г. е преценено при приключване на съдебното дирене по настоящия спор към датата на даване ход на устните състезания 01.11.2024г. С оглед на това не е налице повече основанието, послужило в разпореждане 122-00-1869-7 от 24.11.2023г. на Ръководител на осигуряването за безработица за събиране на сумата от 8 296,96 лева от М., тъй като актът на същото длъжностно лице, с който му е определено обезщетение в размер от 74,29 лева за целия период не се явява повече отменен. Т.е. лицето е получило плащането от фондовете на ДОО на правно основание, което е опредметено в стабилния административен акт, който не се явява отменен по надлежния за това ред, респ. отменени са били актовете, с които се определят по-малки размери на дневно обезщетение. Само това е достатъчно, за да се формира извод, че решението на касатора, с което той е потвърдил акта на долустоящия орган за възстановяване на търсената сума, получана от М. недобросъвестно, е незаконосъобразно, като съдът отчита в случая настъпилите нови релевантни за спора факти на основание новелата на чл.142 ал.2 АПК до дата 01.11.2024г. При това положение обсъждането на останалите въпроси, които са били разрешени с приключилото и влязло в сила съдебно решение по приложеното делото, се явява ненужно в това съдебно производство. Това е така, защото изложените в касационната жалба основания за незаконосъбразност на съдебното решение на първоинстанционния съд касаят преценка, която е била вече извършена от съда по приложеното и приключило адм. дело 394/2024г., поради което тези оплаквания няма как да бъдат разглеждани отново и в настоящото съдебно производство, респ. да бъдат ревизирани изводите по влязлото в сила съдебно решение от 21.06.2024г. С оглед на това законосъобразно първоинстанционният съд е постановил отмяна на акта на Ръководителя на ТП на НОИ Пазарджик и потвърденото с него разпореждане 122-00-1869-7 от 24.11.2023г. на Ръководител на осигуряването за безработица при същото поделение на НОИ. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на М., за която страна се констатираха те да са в размер на 800 лева, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение по сключен договор за правна защита и съдействие от 11.12.2024г. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,