Решение № 13450 от 11.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7181/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Р. Б. В. от гр. Пловдив срещу решение 5753 от 13.05.2024 г. по адм. дело 84/2024 г. по описа на Върховен административен съд, четвърто отделение.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на лицето против чл. 4, ал. 2, т. 5 и чл. 4, ал. 3 от Наредба 3 от 2007 г. за здравните изисквания към детските градини, издадена от Министъра на здравеопазването.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според изложеното в касационната жалба с оспорените разпоредби се ограничава правото на избор на родителите. Касаторът поддържа, че неправилно съдът е разгледал основно въпроса за ползите от задължителните ваксинации и бланкетно е цитирал разпоредбите на чл. 15 от Закона за нормативните актове, чл. 8 от Закона за предучилищното и училищно образование (ЗПУО), чл. 2 от Закона за здравето (ЗЗ), чл. 14 от Хартата на основните права на Европейския съюз и разпоредбите на Конституцията на Република България. Иска се отмяната на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отменят разпоредбите на чл. 4, ал. 2, т. 5 и чл. 4, ал. 3 от Наредба 3 от 2007 г. за здравните изисквания към детските градини, издадена от Министъра на здравеопазването. Претендират се разноски.

Ответната страна Министър на здравеопазването, представлявана от юрк. Цветкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първа колегия, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд е образувано по жалба на Р. Б. В. против чл. 4, ал. 2, т. 5 и чл. 4, ал. 3 от Наредба 3 от 2007 г. за здравните изисквания към детските градини, издадена от министъра на здравеопазването.

Съобразно изискванията на чл. 146 от АПК, приложим на основание чл. 196 от АПК съдът е изложил подробни мотиви за процесуалната допустимост на подадената от оспорващата жалба срещу цитираните разпоредби от Наредба 3 от 2007 г. за здравните изисквания към детските градини, като е приел, че разпоредбата е приета от компетентен по степен и материя орган, при спазена процедура по Закона за нормативните актове, при надлежни мотиви и в съответствие със законовата цел.

Решаващият съд е приел, че съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи и законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него и за които той поражда задължения, като в случая тези предпоставки са налице по отношение на Р. Б. В., тъй като дъщеря й М. А. С. е отписана от детско заведение: Детска градина "Рая" гр. Пловдив за учебната 2023/24 г., тъй като липсва [заличен текст], а родителите отказват да я поставят.

При постановяване на обжалваното решение тричленният състав на Върховен административен съд е обсъдил всички изложени от жалбоподателката доводи за противоречие на оспорените разпоредби на Наредба 3 от 2007 г. за здравните изисквания към детските градини със съответните норми от ЗПУО. Достигнал е до извода, че атакуваните разпоредби са в съответствие с разпоредбите на ЗПУО, както и със ЗЗ, поради което същата се явява материално законосъобразна.

Решение е валидно, допустимо и правилно.

1.Неоснователно е твърдението в писменото становище на ответната страна за недопустимост на съдебния акт, поради наличието на влязло в сила решение 9666/30.06.2011 г., постановено по адм. дело 14369/2010 г. на Върховният административен съд, пето отделение. Правилно тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че с ДВ бр. 53 от 2022 г., в сила от 16.07.2022 г. е изменена разпоредбата на чл. 4, ал. 2, т. 5 от Наредба 3/2007 г., като същата е придобила друга редакция в сравнения с обжалваната такава през 2011 г.

2.Не са налице изложените от касационния жалбоподател доводи за неправилност на съдебния акт - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Касационната инстанция възприема подробно изложените от тричленния състав на Върховен административен съд съображения за материална компетентност на органа, издател на разпоредбите от Наредба 3 от 2007 г. за здравните изисквания към детските градини и за липса на допуснати процесуални нарушения при приемане на текста й.

Основните спорни моменти касаят твърденията на жалбоподателката за противоречие на оспорените разпоредби на чл. 4, ал. 2, т. 5 и чл. 4, ал. 3 от Наредба 3 от 2007 г. за здравните изисквания към детските градини, издадена от министъра на здравеопазването /в съответната редакция/, с разпоредбите на ЗПУО и по-конкретно със задължителното образование от 4-годишна възраст (чл. 8 ЗПУО). Същите доводи се съдържат и в подадената касационна жалба.

Пълният текст на разпоредбата на чл. 4, ал. 2, т. 5 от Наредба 3 от 2007 г. за здравните изисквания към детските градини в релевантната редакция гласи: " В детските градини целогодишно се приемат деца въз основа на писмено заявление, подадено от родителите. Към заявлението се прилагат следните документи: данни от общопрактикуващия лекар или от друг лекар, извършил съответната задължителна имунизация, че на детето са извършени задължителните имунизации за възрастта съгласно Наредба 15 от 2005 г. за имунизациите в Република България (ДВ, бр. 45 от 2005 г.) . Предмет на спора пред тричленния състав на Върховен административен съд е и разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от Наредба 3 от 2007 г. за здравните изисквания към детските градини, съгласно която Деца, на които не са извършени задължителните имунизации за възрастта, могат да се приемат в детска градина, когато са налице трайни противопоказания за имунизирането им и са освободени по реда на Наредба 15 от 2005 г. за имунизациите в Република България

Както правилно е посочил тричленният състав на Върховния административен съд, в нормата на чл. 8 от ЗПУО е предвидено, че предучилищното образование е задължително от учебната година, която е с начало в годината на навършване на 4 - годишна възраст на детето, като родителите избират една от формите предвидени в чл. 67 ЗПУО, а държавата и общините се задължават да осигурят условия за обхват на децата в детските градини и групите за предучилищно образование. С чл. 67, ал. 1 ЗПУО е уредено, че основните форми на педагогическо взаимодействие се осъществяват при целодневна, полудневна, почасова или в самостоятелна организация по избор на родителя при условия и по ред, определени с държавния образователен стандарт за предучилищното образование. А с ал. 2 е посочено, че самостоятелната организация по ал. 1 се одобрява след решение на експертна комисия към регионалното управление на образованието. В комисията задължително участва представител на съответната община и на Агенцията за социално подпомагане. Правилно решаващият съд е заключил, че посочените разпоредби доразвиват конституционния принцип за право на образование по чл. 53 от Конституцията на Република България, който като основно човешко право е залегнал и в разпоредбата на чл. 14 от Харта на основните права на Европейския съюзи.

1. Неоснователен е релевираният довод в касационната жалба, че оспореният текст на чл. 4, ал. 2, т. 5 от Наредба 3/2007 г. за здравните изисквания към детските градини противоречи на цитираните по-горе разпоредби на българското и европейско законодателство. Правилно тричленния състав на Върховния административен съд приема, че разпоредбите на Наредбата не ограничават правото на образование, а наред с това са в съответствие с други основни човешки права, каквито са правото на живот (чл. 28 от Конституцията), правото на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи чл. 55 от Конституцията и освен това са в изпълнение на задължението на държавата по чл. 52, ал. 3 от Конституцията да закриля здравето на гражданите. Наред с горното, оспорената разпоредба е насочена към закрила на човешкото здраве, още повече в съответствие с чл. 2 от ЗЗ, където е предвидено, че опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие е национален приоритет и се гарантира от държавата чрез прилагане на конкретни принципи, в това число принципите на приоритет на здравето и профилактиката на болестите и особена здравна закрила на деца, бременни, майки на деца до една година и лица с физически увреждания и психически разстройства.

1. В случая спорът не се съсредоточава около ползата от имунизационни практики (задължителни или профилактични), нито около правото на личен избор на родителя за поставяне на ваксинация на детето му. В този смисъл доводите на касатора за предвидените от законодателя санкции по чл. 347, ал. 1 ЗПУО и мерките, уредени в Закона за социалните помощи, свързани с получаване на месечни социални помощи, са ирелевантни за спорния въпрос противоречие между подзаконов нормативен акт и норми от по-висш ранг (нормативен акт).

1. От стриктното тълкуване на оспорените разпоредби и нормите на ЗПУО следва, че не е налице лишаване от възможността да се получи педагогическа грижа и насоки съобразно възрастовите потребности на детето, като родителите имат право избор на някоя от формите по чл. 67 от ЗПУО. С оглед на това, че детето не е имунизирано с всички задължителни за възрастта имунизации, предучилищното му образование може да се осъществи в самостоятелна организация по избор на родителя при условия и по ред, определени с държавния образователен стандарт за предучилищното образование.

1. В конкретния случай е от значение да се изследва обстоятелството дали въведеното изискване по чл. 4, ал. 2, т. 5 от Наредба 3 от 2007 г. за здравните изисквания към детските градини е обективно оправдано с оглед постигането на законовата цел и дали предприетите грижи са пропорционални на тази цел. В такъв смисъл е и разпоредбата на чл. 54 от Хартата на правата на Европейския съюз, изискваща всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати в нея, да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на тези права. При спазване на принципа на пропорционалност ограничения могат да бъдат налагани, само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ характер или на необходимост да се защитят правата и свободите на други хора. Както вече беше посочено, най-висша ценност според Конституцията са животът и здравето на гражданите (чл. 4, ал. 2 и чл. 52, ал. 3 от Конституцията). Няма съмнение, че защитаваната цел е толкова значима, че закрилата й е основание в най-висока степен да се осъществи ограничаване на някои права. Целта, която се преследва с постановяването на ограничението за посещаване на детска градина е защита на здравето и живота на децата, които посещават детската градина. В случая предприетите грижи са пропорционални на тази цел.

1. Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че видно от молба на жалбоподателката (л. 9 от делото) детето й е прието и записано в първа група в детска градина Т. С. гр. Пловдив, район Тракия през 2022/23 учебна година и е посещавало детската градина целогодишно, без да са установени нарушения от Инспектората от РЗИ - Пловдив. За учебната година 2023/24 родителите са решили да преместят М. А. С. в детска градина Рая гр. Пловдив. При последващата проверка, инициирана с молба с вх. 94-317/14.09.2023 г. от жалбоподателката Р. В., Инспекторатът от РЗИ Пловдив е констатирал (Писмо 94-317-3/28.09.2023 г. л. 24 от делото), че на 13.09.2022 г. на детето е приложена [заличен текст] от личен лекар Д-р Църкова, но липсват данни да е отчетен резултата от пробата, който съгласно инструкциите се извършва след 72 часа. По данни на Д-р Църкова предоставени на РЗИ Пловдив с писмо вх. 94-317-2/21.09.2023 г., след като детето не е заведено за отчитане на резултата, личният лекар е уведомил жалбоподателката, че в този случай е необходимо да се извърши повторна [заличен текст], но жалбоподателката лично е отказала.

1. Правилно тричленният състав на Върховния административен съд приема, че с оспорената разпоредба на чл. 4, ал. 3 от Наредба 3 от 5 февруари 2007 г. за здравните изисквания към детските градини, е предвидено изключение за децата, на които не са извършени задължителните имунизации за възрастта, да имат възможността да се приемат в детска градина. Касае се за случаи на установено наличие на трайни противопоказания за имунизирането им и които са освободени по реда на Наредба 15 от 2005 г. за имунизациите в Република България. Самите противопоказания са предвидени в приложение 10 към Наредба 15/2005 г. Лицата с медицински противопоказания не могат да бъдат имунизирани срещу някои заразни заболявания поради наличието на вродени или придобити състояния и/или заболявания, при които извършването на имунизации в даден период биха застрашили тяхното здрави и живот. Основателно решаващият съд е посочил, че не е налице противоречие е с акт от по-висок ранг, доколкото чл. 4, ал. 3 от Наредба 3/2007 г. се отнася за прием на деца в детска градина, когато не е налице имунизация поради наличието на медицински противопоказания, какъвто обаче не е случаят с детето на жалбоподателя по собствено желания родителите лично са решили да не се поставя [заличен текст].

Съобразно гореизложените съображения, касационната инстанция намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, петчленен състав на първа колегия