Решение № 8105 от 23.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8132/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Касаторът ОД на МВР Хасково, представлявано от старши комисар И. Р., чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Х.Богоева, обжалва Решение2607/24.06.2024г., постановено по адм.д.1142/2023г. по описа на Административен съд Хасково в частта му, с която се осъжда ОД на МВР Хасково да заплати на Ш. Н., гражданка на Афганистан, родена на [дата на раждане], обезщетение в размер на 3000лв. за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт-заповед рег.272з-2080/03.09.2018г. на Началника на група Миграция при ОД на МВР-Хасково, отменена с Решение75/06.01.2020г. по адм.д. 10453/2019г. на Върховен административен съд, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 07.01.2020г. до окончателното й изплащане. Твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл.209, т.3 от Административнопроцесуалния кодекс. Касаторът навежда доводи, че решението е неправилно, тъй като при постановяването му Административен съд Хасково е достигнал до неправилни и взаимно противоречащи си правни изводи. Счита, че неправилно съдът е приел, че : Ищецът е засегнат както пряко от заповедта, нарушени са негови права, свободи и законни интереси, така и косвено като родител и придружаващ детето си при принудително настаняване в [заличен текст] . Изтъква, че правото на иск по ЗОДОВ принадлежи на лицата, които са претъпели вреди от издадени административни актове, но че тази правна възможност съществува за тези правни субекти, за които актът създава задължения, съответно се явяват адресати на акта. Сочи, че видно от стр.3 на Решение 75/06.01.2020г. на Върховен административен съд по адм.д. 10453/2019г., с което се отменя Заповед 272з-2080/03.09.2018г. на Началник група Миграция при ОД на МВР гр. Хасково, ищцата не е адресат на въпросната заповед и че с оглед факта, че Ш. Н. е придружавала непълнолетното си дете Д. Н. при анализ законосъобразността на акта, преценката следва да се осъществи с оглед защита интереса на непълнолетната. На следващо място, касататорът ОД на МВР гр. Хасково твърди, че атакуваното решение е неправилно и поради това, че не са налице трите елемента от правопораждащия фактически състав по чл.1,ал.1 от ЗОДОВ. Намира, че макар да е налице административен акт, отменен по съдебен ред, не са налице следващите две предпоставки, а именно неимуществени вреди и пряка причинна връзка между вредите и отменения по съответния ред акт. Подчертава, че при липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата и в случая на ОД на МВР Хасково. Според касатора, неправилни са изводите на съда, че: .. намира претенцията за обезщетяване на претърпени от ищеца неимуществени вреди за основателна твърдените вреди са доказани . Изразяващи се в стрес, тревога, затруднения при отглеждането и грижа за децата си и брат си, поради условията, в които е бил принуден да живее 3месеца.Тези емоции и чувства/ с най-силен интензитет-вината спрямо децата си и чувството на унижение/, както и възприятието за случващото се, са породени у ищеца от издаването на незаконосъобразния акт, т.е. те са пряка и непосредствена последица от налагането на ПАМ. Ограничена е и свободата на придвижване на ищеца ..следва да се има предвид, че задържането в СДВНЧ е вид ограничаване на свободата на придвижване на лицето и самият факт на това ограничаване създава предпоставки за настъпването на неимуществени вреди, които не се нуждаят от доказване . ОД на МВР - Хасково изтъква, че за да бъде ангажирана отговорността на държавата на основание чл.1,ал.1 от ЗОДОВ ищецът трябва да установи по безсъмнен и категоричен начин наличието на всяка от трите кумулативно изискуеми предпоставки за уважаване на такъв иск. Сочи, че подобен извод съдът е направил в решението си на стр. 4, предпоследен абзац, но че този извод на съда противоречи с друг негов извод на стр. 6, абзац първи: настъпването на неимуществени вреди, които не се нуждаят от доказване . Касаторът счита, че отговорността не се презюмира от закона и за това е в тежест на ищеца да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл.1,ал.1 от ЗОДОВ. Акцентира върху обстоятелството, че неправилно съдът в своето решение ползва израза задържането в СДВНЧ , тъй като законът борави с термина настаняване . Подчертава, че различна е целта на закона, доколкото съгласно чл.44,ал.9 от ЗЧРБ в специалните домове по ал.7 се обособяват помещения за настаняване на малолетни и непълнолетни чужденци с подходящи за тяхната възраст и потребности условия. Изтъква, че принудителното настаняване не се прилага по отношение на непридружени малолетни и непълнолетни лица, както и че органът , издал заповедта за налагане на принудителната мярка предава лицето на служител от съответната дирекция Социално подпомагане , която предприема мерки за закрила, съгласно Закона за закрила на детето. Твърди се, че решението е неправилно и следва да бъде отменено и поради това, че съдът е направил разграничаване между института на лишаване от свобода и института на настаняване в СДВНЧ , както и че се е позовал на неотносима към конкретния казус съдебна практика. Изтъква, че настаняването в СДВНЧ е временна мярка по отношение на тези чужденци на територията на Република България, която и ма за цел да осигури подслон, храна, грижи и медицинско обслужване за задоволяване на основни жизнени потребности, както и че мярката е временна до извеждането на чужденеца от страна. Касаторът е категоричен, е осигуряването на настаняване в подобни институции като СДВНЧ е изцяло в интерес на чужденците и е насочено към предпазването им от стрес в непозната среда и без подкрепа, както и осигуряване на подслон, прехрана и медицински грижи . ОД на МВР- Хасково е категорична , че настаняването в СДВНЧ не е лишаване от свобода поради което и предявеният иск за обезщетяване на вреди от незаконно лишаване от свобода, доколкото такова противозаконно лишаване от свобода не е извършено, е недоказан и неоснователен. ОД на МВР-Хасково изтъква още в касационната си жалба, че неправилно съдът в обжалваното решение ползва израза ПАМ по отношение настаняването в СДВНЧ. Посочва, че по смисъла на ЗЧРБ принудителните административни мерки са изчерпателно изброени в чл.39а и това са : 1 .отнемане на правото на пребиваване в Република България; 2- връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна ; 3.експулсиране; 4. забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите членки на Европейския съюз; 5.забрана за напускане на Република България. Подчертава, че настаняването в СДВНЧ е вид обезпечителна мярка спрямо наложена с друг акт ПАМ. Според касатора, недоказано е и наличието на пряка причинно-следствена връзка с отменения по съдебен ред акт и твърдения вредоносен резултат, както и че са недоказани твърдените от ищцата вреди. ОД на МВР-Хасково счита, че не би могла да носи отговорност за вреди в резултат на условията в СДВНЧ и че по тази причина производството е било разделено като предмет на друго производство се явяват претендираните неимуществени вреди, причинени от лошите материални условия в СДВНЧ и унизително отношение с ответни Дирекция Миграция на МВР, което видно от протоколно определение от 09.04. 2024г. по адм.д.1142/2023г. по описа на Административен съд - Хасково. Твърди се, че дори и да се приеме, че искът е доказан, то определеното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно завишен. С тези доводи ОД на МВР Хасково иска от касационната инстанция да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на Административен съд Хасково в обжалваната му част като неправилно и да постанови друго - с което за отхвърли изцяло исковата молба на Ш. Н.. Алтернативно, касаторът иска от съда да намали размера на присъденото обезщетение. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника като разноски адвокатско възнаграждение, ако същото надвишава минимално установения размер в Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В рамките на настоящето съдебно производство предмет на разглеждане е и втора касационна жалба, подадена от Ш. Н., гражданка на Афганистан, родена на [дата на раждане], чрез процесуалния й представител адв. Д. Гитева, като се обжалва Решение 2607/24.06.2024г. по описа на Административен съд Хасково, в частта му, с която е отхвърлен искът за сумата на 3000лв. и за присъждане на лихва за периода преди 07.01. 2020г..Твърди се, че решението в тази му обжалвана част е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Ш. Н. намира за правилно, обосновани законосъобразни изводите относно това, че има административен акт, впоследствие отменен от Върховен административен съд като незаконосъобразен, въз основа на който акт ищцата е била задържана в СДВНЧ и че само въз основа на това незаконно задържане ищцата е претърпяла неимуществени вреди, които не се нуждаят от доказване. От друга страна, касаторът счита за необоснован извода на съда, че претърпените вреди вследствие на нарушени основни права на човека могат да се възмездят със сумата от 3000лв. и намира, че този размер е крайно занижен и несправедлив, имайки предвид, че вредите от незаконното задържане са имали ефект върху пострадалата дълго след като задържането е прекратено. Изтъква, че при задържането й в СВДНЧ властите на са проявили никаква чувствителност към пола и културата й, че условията са били изключително лоши за поддържането на личната хигиена на жена, че не е имала достъп до тоалетна, тъй като вратите били заключвани,че деляла едно помещение заедно с брат си , съпруга си и [възраст] си дъщеря. Навежда доводи, че допълнително поражения върху психиката й и засилване на изживения стрес и безпокойство от незаконното задържане на Ш. Н. ищцата претърпяла от разделянето й от по- голямата й дъщеря, за която ищцата се тревожела постоянно, както и фактът , че малката й дъщеря била лишена от достъп до образование. Според ищцата, незаконното й задържане оказало отрицателно въздействие върху нея и довело до развиване на тревожност, чувство на отчаяние, страх, унижение, безпомощност и малоценност, които продължили и след прекратяване на престоя й в СДВНЧ. По тези съображения Ш. Н. моли касационната инстанция, придържайки се към принципа на справедливост и по аргумент от чл.52 от Закона за задълженията и договорите, да постанови решение , с което да отмени решението на Административен съд - Хасково в обжалваната му част и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло така предявения иск и съответните лихви, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски . В хода на съдебното производство пред касационната инстанция ищцата Ш. Н., чрез процесуалния си представител Д. Гитева, поддържа подадената касационна жалба и моли същата да бъде уважена по изложените в нея доводи за неправилност на обжалваното решение. Претендира разноски за касационната инстанция в минимален размер. Същевременно моли касационната инстанция да остави без уважение жалбата на Областна дирекция на МВР Хасково без уважение като неоснователна. Върховна касационна прокуратура, представлявана от прокурор М. Таралански, взема мотивирано становище за основателност на касационната жалба, подадена от ОД на МВР Хасково и за неоснователност на касационната жалба, депозирана от Ш. Н.. Намира решението, постановено от Административен съд Хасково в частта, с която е уважен предявения иск , за неправилно и предлага на Върховен административен съд да отмени атакуваното решение и да постанови друго, по същество на спора, с което да отхвърли изцяло предявения от Ш. П. иск за претърпени от нея неимуществени вреди, както и изцяло да остави без уважение касационната жалба на ищцата . Настоящият касационен състав на Върховен административен съд, трето отделение, като обсъди доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното : Предмет на обжалване е Решение2607/24.06.2024г., постановено по адм.д. 1142/ 2023г. по описа на Административен съд Хасково в частта му , с която се осъжда ОД на МВР Хасково да заплати на Ш. Н., гражданка на Афганистан, родена на [дата на раждане], обезщетение в размер на 3000лв. за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт-заповед рег.272з-2080/03.09. 2018г. на Началника на група Миграция при ОД на МВР Хасково, отменена с Решение 75/ 06.01.2020г. по адм.д.10453/2019г. на Върховен административен съд, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 07.01.2020г. до окончателното й изплащане. За да постанови решението си, Административен съд Хасково, въз основа на събраните доказателства, е приел, че предявеният иск е допустим като подаден от лице с активна процесуална легитимация, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди, и е насочен срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто отменен като незаконосъобразен акт се твърди, че са причинени вредите /чл. 128, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 203, ал. 1, чл. 204, ал. 1 АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 205, ал. 1 АПК във връзка с чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ във връзка с чл. 37, ал. 2 от Закон за Министерството на вътрешните работи - ЗМВР/. Съдът е намерил за неоснователно твърдението на ответника, че ищецът не е адресат на заповедта, от която като незаконосъобразно издадена се следват и вредите му, аргументирайки се, че ищецът е засегнат както пряко от заповедта, нарушени са негови права, свободи и законни интереси, така и косвено като родител и придружаващ детето си при принудителното си настаняване в СДВНЧ [заличен текст]. Административен съд Хасково е изтъкнал, че съобразно чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява срещу органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, а съгласно чл. 205, ал. 1 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите , като в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на АПК е дадена легална дефиниция на административен орган органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, включително лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги . Подчертал , че в конкретния случай ответник е ОД на МВР - Хасково, доколкото издателят на отменената като незаконосъобразна заповед е Началник група Миграция към съответната областна дирекция на МВР. Първоинстанционният съд е намерил претенцията за обезщетяване на претърпени от ищеца неимуществени вреди за основателна, като размерът на обезщетението следва да бъде определен по справедливост по чл.52 от ЗЗД. Счел е, че твърдените вреди са доказани по основание, но не и по размер. Аргументирал се е, че обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането и че от изслушаните свидетелските показания, са установени негативни преживявания за ищеца, изразяващи се в стрес, тревога, затруднения при отглеждане и грижата за децата си и брат си, поради условията, в които е бил принуден да живее 3 месеца. Посочил е, че тези емоции и чувства /с най-силен интензитет - вината спрямо децата си и чувството на унижение/, както и възприятието за случващото се, са породени у ищеца от издаването на незаконосъобразния акт, т.е. те са пряка и непосредствена последица от налагането на ПАМ, както и от ограничената свобода на придвижване на ищеца въпреки наличието на данни за ползване под наем на жилище в гр. Харманли, в което и след изтичане на тримесечния период на налагане на ПАМ той е открит при извършване на проверка на 05.04.2019 г. Съдът се е мотивирал, че задържането в СДВНЧ е вид ограничаване на свободата на придвижване на лицето и самият факт на това ограничаване създава предпоставки за настъпването на неимуществени вреди, които не се нуждаят от доказване и е определил обезщетение за претърпени в периода от 03.09.2018г. до 03.12.2018г. неимуществени вреди в размер на 3000лева, като искът в останалата част до 10000 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, трето отделение, като обсъди доводите на страните, изложени в двете касационни жалби, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, намира, че обжалваното решение е правилно като краен резултат, поради което следва да бъде оставено в сила. Правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че посредством ангажираните доказателства ищцата е съумяла да докаже осъществяването на всички елементи от фактическия състав за уважаване на предявения иск с правно основание чл.1,ал.1 от ЗОДОВ. Установено е по категоричен начин наличието на отменен като незаконосъобразен по надлежния ред административен акт, а именно Заповед272з-2080/ 03.09.2018г., издадена от началник група Миграция при ОД на МВР Хасково, с която е разпоредено принудителното настаняване на ищцата Ш. Н., като придружаваща детето си Д. Н. в Специален дом за временно настаняване на чужденци. Въпросният административен акт, който пряко и непосредствено засяга права и законни интереси на ищцата е бил отменен като незаконосъобразен с решение 75/06.01.2020г. по адм.д.10453/2019г. на Върховен административен съд. Следователно, налице е първата от кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на ищцовата претенция отменен като незаконосъобразен по надлежен ред административен акт. Неоснователен е доводът на ОДМВР-Хасково за неправилност на извода на първоинстанция съд, че ищецът е засегнат както пряко от заповедта, с която са нарушени негови права, свободи и законни интереси, така и косвено като родител и придружаващ детето си при принудителното настаняване в СДВНЧ- [заличен текст], защото правото на иск по ЗОДОВ принадлежи на лицата, които са претърпели преди от акта и които са адресати на акта. Видно от съдържанието на отменената като незаконосъобразна заповед за принудително настаняване ищцата твърди, че е претърпяла вреди както в лично качество, така и в качеството си на майка на непълнолетното си дете. Освен това Ш. Н. е адресат на въпросния административен акт и в лично качество и в качеството си на родител, придружаващ детето си, поради което касационната инстанция намира за правилен и обоснован извода на съда,че ищецът е засегнат неблагоприятно от отменената като незаконосъобразна заповед за принудително настаняване в СДВНЧ както лично, така и като родител. Опровергани от събраните доказателства са доводите на ОДМВР-Хасково, че обжалваното решение е неправилно, тъй като не са налице трите елемента от правопораждащия фактически състав по чл.1,ал.1 от ЗОДОВ и конкретно, че не е доказано на ищцата Ш. Н. да са причинени вреди, както и наличието на пряка причинна връзка между отменения като незаконосъобразен административен акт и вредите. Анализирайки събраните доказателства Административен съд- Хасково е извел обоснован извод, че в резултат на отменената като незаконосъобразна заповед за принудително настаняване на Ш. Н. в СДВНЧ-[заличен текст] за срок от три месеца е причинил сочените неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, тревога, безпокойство,отчаяние затруднения при грижите за семейството, ограничение в свободата на придвижване. Тези вреди не биха били претърпени от ищцата Ш. Н. ако не бе издадена отменената в последствие като незаконосъобразна заповед за принудително настаняване на ищцата в СДВНЧ- [заличен текст]. Противно на касатора ОДМВР-Хасково настоящият касационен състав на Върховен административен съд споделя аргументите на Административен съд-Хасково в обжалваното решение, че е доказано пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между отменения като незаконосъобразен административен акт и твърдените да са претърпени вреди. Иначе казано, в рамките на съдебното производство чрез ангажираните от ищцата Ш. Н. доказателства е установено по безапелационен, несъмнен и категоричен начин осъществяването на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране от ответника за причинените на ищцата вреди по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ отменен като незаконосъобразен административен акт, вреда, която е причинена на ищцата от този незаконосъобразен отменен по надлежен ред административен акт, както и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между акта и сочените да са претърпени неимуществени вреди. Основателни са доводите на ОДМВР- Хасково,че неправилно първоинстанционния съд говори за задържане и че коректният и използван от закона термин е настаняване, но некоректната терминология, използвана от съда, не е основание да се приеме неправилност или необоснованост на изводите досежно установяването на законовите предпоставки за уважаване на ищцовата претенция за обезщетяване на вредите, които Ш. Н. е претърпяла от отменения като незаконосъобразен административен акт. Вярно е и че в исковата си молба ищцата се позовава на неотносима съдебна практика, свързана с предпоставките за уважаване на искове за обезвреда на вреди,причинени от незаконосъобразни актове, с които е постановено лишаване от свобода по смисъла на НК и НПК, както и че съдът не е направил разграничение между института на лишаване от свобода от института на временно настаняване в СДВНЧ, което е принудителна административна мярка, прилагана по отношение на чужденци. Несъмнено настаняването в СДВНЧ не е лишаване от свобода като мярка на процесуална принуда по НПК. В случая обаче, ако Заповед за принудително настаняване на чужденец 272з-2080/ 03.09.2018г. на началник група Миграция при ОДМВР-Хасково не бе издадена Ш. Н. нямаше да бъде настанена в СДВНЧ [заличен текст] и не биха и били причинени сочените неимуществени вреди. В този смисъл позоваването от ищцата, а и от съда на неотносима съдебна практика не прави неправилно постановеното решение, правилно и обосновано съдът е установил наличието на всички кумулативно изискуеми предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Настоящият касационен състав на Върховен административен съд, трето отделение намира за основателни доводите на ОДМВР Хасково, че дирекцията не би могла да носи отговорност за вреди,които са в резултат от условията в СДВНЧ- [заличен текст]. Тук е мястото да бъде посочено,че неправилно съдът е постановил разделянето на обективно съединените искове, предявени от Ш. Н., с исковата й молба в две отделни дела. При наличие на общност на правопораждащите факти и посочване на двама ответници съдът е следвало да разгледа правния спор в едно дело и да постанови един съдебен акт като уважи или отхвърли исковете срещу всеки от ответници , съобразно представените доказателства. В случая при разделяне на предявения иск в две отделни дела се стигнало до смесване и до затруднение както за ищеца, така и за ответника кои факти и обстоятелства,от които страната черпи благоприятни за себе си правни последици, трябва да бъдат доказани в рамките на настоящето съдебно производство и кои факти в рамките на другото отделено дело. Именно поради това неправилно разделяне на обективно съединените искове се е стигнало и до излагане на мотиви от страна на съда , които не са относими към конкретния правен спор, но са релевантни при разглеждане на предявения иск за вреди, причинени на Ш. Н. от лошите материални условия в СДВНЧ [заличен текст] и унизителното отношение към ищцата по време на престоя й в дома. Като краен резултат Административен съд-Хасково е постановил един правилен, при правилно приложение на материалния закон и обоснован съдебен акт, който акт следва да бъде оставен в сила . Неоснователни са доводите на касатора, че определеното обезщетение за понесените от Ш. Н. неимуществени вреди за период от три месеца в резултат на отменен като незаконосъобразен административен акт е прекомерно завишена. Така определеният размер на обезщетение съответства в пълна мяра на установените и доказани неимуществени вреди, както и е съобразен с периода, през който тези вреди са търпени. Следователно, липсва основание за намаляване на така присъденото обезщетение за неимуществени вреди на Ш. Н.. Няма основание и за отхвърляне изцяло като неоснователен на предявения иск. Настоящият касационен състав на Върховен административен съд, трето отделение намира за неоснователна касационната жалба на Ш. Н. срещу Решение 2607/ 24.06.2024г., постановено по адм.д.1142/2023г. по описа на Административен съд Хасково в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за сумата над 3000лв. до пълния предявен размер от 10000лв. Развиваните в касационната жалба на Ш. Н. доводи за необоснованост на извода на първоинстанционния съд,че претърпените вреди вследствие на нарушени основни права на човека,могат да бъдат обезщетени със сумата 3000лв. са неотносими към конкретния правен спор и следва да бъдат развивани в другото, отделено съдебно дело, съобразно Определение1562/09.04.2025г. по адм.д.1142/2023г. на Административен съд- Хасково, с предмет за присъждане на сумата 10000лв, представляваща обезщетение на неимуществени вреди,причинени от лошите материални условия в СДВНЧ - [заличен текст] и унизително отношение на служителите в дома към ищцата . Изцяло неотносими са и доводите за незаконно задържане на ищцата, поради което съдът не счита за необходимо да ги обсъжда. Така определеният размер на обезщетението от 3000лв. е обоснован и справедлив, поради което няма основание за изменение на постановеното решение от Административен съд Хасково и за определяне на друг по-висок размер на обезщетение. По изложените съображения съдът следва да остави касационната жалба на Ш. Н. без уважение - като неоснователна, а обжалваното решение - да бъде оставено в сила като правилно. При този изход от правния спор на страните не се следват разноски и такива не се присъждат. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение