Решение № 10607 от 8.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4978/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Н. Н. от гр. София, чрез процесуален представител адв. А.Риджаков, срещу Решение 1560/11.03.2024 г., постановено по адм.дело 10401/2023 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата й за прогласяване нищожността на Отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация 4 от 13.07.2023 г. на Председателя на Държавна агенция Технически операции , с което се отнема Разрешение 10453 от 13.08.2020 г., издадено за достъп до ниво на класификация секретно на М.Н.. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно: постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения за неправилност на изводите на съда относно липсата на грубо нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на индивидуалния административен акт, наличието на материална законосъобразност на акта и липсата на превратно упражнена власт при неговото издаване. Иска обжалваното решение да бъде отменено и се постанови ново, с което се прогласи нищожността на Отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация 4 от 13.07.2023 г. на Председателя на Държавна агенция Технически операции и се присъдят направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Председателя на Държавна агенция Технически операции , чрез процесуалните си представители Е.Любенова и С.Ралчева - служители с юридическо образование, в писмен отговор, оспорва касационната жалба и излагат подробни съображения за правилност на оспореното решение. Иска решението да бъде оставено в сила и претендират направените разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената проверка на оспореното решение по реда на чл.218, ал.2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Предмет на контрол за валидност пред първоинстанционния съд е Отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация 4 от 13.07.2023 г. на Председателя на Държавна агенция Технически операции , с което на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 и чл. 59, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 40, ал. 1, т. 7 и т. 8 и чл. 42, ал. 1, т. 4 от Закона за защита на класифицираната информация /ЗЗКИ/ е отнето Разрешение 10453 от 13.08.2020 г., издадено за достъп до ниво на класификация секретно на М.Н.. Първоинстанционният съд не е констатирал установените от теорията и съдебната практика критерии за нищожност на административните актове. Приел е, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия - председателят на Държавна агенция Технически операции , по арг. на чл. 19г, ал. 2 от Закона за специалните разузнавателни средства вр. чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗЗКИ; при спазване на предвидената писмена форма за валидност на акта, съгласно ЗЗКИ, по образец Приложение 11 към чл. 145, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗЗКИ и съдържа изискуеми от закона реквизити, съгласно чл.59, ал. 3 от ЗЗКИ; при липса на грубо нарушение на административнопроизводствените правила, като производството е протекло при спазване изискванията на чл. 56 от ЗЗКИ и чл. 166 от ППЗЗКИ; при ясно изразена правно-валидна воля на органа и при липса на превратно упражняване на власт. В заключение е формирал извода, че оспореният акт не страда от особено съществени и неотстраними пороци, които да обосновават неговата нищожност и отхвърлил жалбата. Постановеното решение е недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗЗКИ отказът за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация, както и прекратяването или отнемането на издадено разрешение могат да се обжалват пред Държавна комисия по сигурността на информацията /ДКСИ/ в 7-дневен срок от уведомяването на лицето по чл. 57, ал. 4, съответно по чл. 59, ал. 2 и по чл. 60, ал. 2, като решението на ДКСИ подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд /чл.68, ал.1 от ЗЗКИ/. Анализът на посочените разпоредби сочи, че ЗЗКИ не предвижда възможност за обжалване директно пред съд на отнемането на разрешение за достъп до класифицирана информация, какъвто е и оспорения в производството административен акт, без преди това актът да е обжалван пред специализирания държавен орган, осъществяващ защитата на квалифицираната информация - ДКСИ. Оспорването на акта пред специализирания орган е процесуална предпоставка за обжалването му пред Върховния административен съд от категорията на абсолютните, като това разрешение се отнася и за оспорването на акта с искане за прогласяване на неговата нищожност. Проверката за законосъобразност на акта, която ДКСИ извършва, включва и преценката за неговата валидността. Следователно произнасянето по доводите за нищожност на акта е част от правомощията на решаващия орган по чл. 62 от ЗЗКИ да реши спора по същество - условие за допустимост на съдебното оспорване. По делото не е спорно, че оспореният акт не е обжалван пред ДКСИ, поради което съдебното производство е следвало да се прекрати и жалбата да се изпрати на последния по подведомственост. Като не е сторил горното АССГ е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да бъде обезсилено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, пето отделение