Решение № 12773 от 15.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9628/2020 г.

Решение № 12773 от 15.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9628/2020 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба от Директора на ТП на НОИ Добрич срещу решение № 157/23.06.2020 г., постановено по адм. дело № 185/2020 г. по описа на Административен съд гр. Добрич, с което е отменено решение № 34/02.03.2020 г. на директора на ТП на НОИ - Добрич и потвърденото с него разпореждане №[ЕГН]/27.01.2020 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - Добрич, с което на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО, във вр. чл. 82, ал. 1 КСО и чл. 34, ал. 4 НПОС е прекратена наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване на С. Андреева, считано от 27.11.2019 г. и преписката е върната на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Добрич за ново произнасяне с разпореждане съобразно задължителните указанията по тълкуването и приложението на закона, дадени в мотивите към решението. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната по касационната жалба страна, С. Андреева, [населено място], редовно призована, взема становище за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Предлага решението на адмнистративния съд да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. От фактическа страна по делото е установено, че на С. Андреева е отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване от починал родител с разпореждане, считано от 01.10.2008 г. Същата е представила в ТП на НОИ уверение № 1029-24-110-1/21.01.2020 г., издадено от СУ "Св. Климент Охридски" гр. София, от което е видно, че тя се е дипломирала на първа държавна сесия на 26.11.2019 г. и й предстои провеждане на задължителния по закон стаж. Въз основа на това уверение компетентното длъжностно лице при ТП на НОИ Добрич е издало разпореждане №[ЕГН]/27.01.2020 г., с което на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО, във вр. чл. 82, ал. 1 КСО и чл. 34, ал. 4 НПОС е прекратило наследствената пенсия на жалбоподателката, считано от 27.11.2019 г. Разпореждането е оспорено по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО с основния аргумент, че към датата на постановяването му жалбоподателката е продължила да има качеството на учаща, тъй като придобиването на юридическа правоспособност е сложен фактически състав и завършването на магистърска образователна степен по специалността "Право" освен успешното полагане на държавните изпити включва и задължителен 6-месечен стаж, който не е платен и не се признава за осигурителен стаж. Производството пред директора на ТП на НОИ - Добрич е приключило с процесното решение № 34/02.03.2020 г., с което жалбата е била отхвърлена. Изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на закона се преценяват от настоящия състав за основателни. Първоинстанционният съд подробно е установил релевантните за спора факти и обстоятелства в съответствие със събраните по делото писмени доказателства, но е формирал незаконосъобразни правни. Спорът между страните е относно правото на лицето на наследствена пенсия след дипломирането му по времето на стажа за придобиване на юридическа правоспособност съгласно изискването на глава четиринадесета от Закона за съдебната власт (ЗСВ). С чл. 82, ал. 1 от КСО е създадено право на наследствена пенсия в полза на децата до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст. В действащите й редакции до 1.01.2017 г. приложимата законова разпоредба не е дефинирала понятието "учащ" за целите на наследствените пенсии. С допълнението, обн. в ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., е предвидено, че децата, които се считат за учащи, се определят с наредбата по чл. 106. Съответно, в чл. 34 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) е добавена нова ал. 4, съгласно която лицата, които полагат стаж след дипломиране, не се считат за учащи. При прилагането на горната нормативна уредба в съдебната практика е наложено становището, че стажът, който полагат дипломираните юристи по специалност "право", се включва в "срока на обучение" по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО. Подзаконовата разпоредба на чл. 34, ал. 4 от НПОС не е съобразена със специфичните изисквания за придобиване на юридическа квалификация, установени в специалния закон. За да придобият юридическа правоспособност, завършилите висше образование по специалността "Право" преминават 6-месечен стаж като стажант-юристи и полагат изпит пред Министерството на правосъдието (чл. 294 от ЗСВ). От 1.01.2017 г. в чл. 82, ал. 1 от КСО е добавено ново изречение трето със следния текст: Децата, които полагат стаж след дипломиране, не се смятат за учащи (ДВ, бр. 98 от 2016 г.). Оспорените административни актове са издадени при действието на цитираната законова разпоредба, чийто текст е ясен и недвусмислен. Изразена е изрична законодателна воля за учащи по смисъла на чл. 82 от КСО след завършване на средно образование да се считат само децата, които се обучават във висши учебни заведения по реда на Закона за висшето образование (ЗВО). На основание чл. 42, ал. 8 от ЗВО диплома за завършена степен съгласно чл. 7 се присъжда след успешно изпълнение на всички задължения, предвидени по учебен план, независимо от календарния срок на обучение. Дипломиралите се лица със завършено висше образование губят правото на учащи по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО и стажовете, които по силата на специални нормативни разпоредби полагат след дипломирането, не се включват в срока на обучение. По силата на чл. 1, ал. 1 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист", действаща към 30.11.2016 г. (отм. от 1.01.2018 г.) г., висше образование по специалността "Право" се придобива на образователната и квалификационна степен "магистър" във факултет във висше училище, което отговаря на изискванията на Закона за висшето образование и на тази наредба. В чл. 11, ал. 1 е регламентирано завършване на обучението по специалността "Право" с полагане на държавни изпити по публичноправни, по гражданскоправни и по наказателноправни науки. В хипотезата на чл. 82, ал. 1, изр. 3 от КСО дипломираните юристи със завършено висше образование и със статут на "стажант-юристи" по ЗСВ не могат да се считат за "учащи". През времето, през което е полагал стаж като дипломиран юрист, ответникът е загубила качеството на "учащ" по смисъла на пенсионния закон и поради това не е имал право на наследствена пенсия. Съобразно чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО, пенсията се прекратява, когато отпадне основанието за получаването и. В случая е налице посоченото основание, доколкото ответникът е завършила обучението си по специалността "Право" и е положила успешно държавните изпити като няма право на наследствена пенсия, тъй като не отговаря на условията на чл. 82, ал. 1 КСО. В хипотезата на чл. 82, ал. 1 изр. 3 КСО дипломираните юристи със завършено висше образование и със статут на "стажант-юристи" по ЗСВ не могат да се считат за "учащи". През времето, през което е полагал стаж като дипломиран юрист, ответникът по касация е загубил качеството на "учащ" по смисъла на пенсионния закон и поради това не е имал право на наследствена пенсия. Не се споделят разсъжденията на съда, че стажът по чл. 294 ЗСВ следва да се включи в срока на обучение до полагане на теоретико – практическия изпит за придобиване на правоспособност, през което време следва да бъде получавана наследствена пенсия. В тази насока следва да се посочи също, че настоящият състав не споделя мотивите, изложени в посочената от ответника съдебна практика, като съображенията за това се изложени подробно по-горе. По горните съображения Върховният административен съд – шесто отделение намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение, което е предмет на съдебния контрол съгласно чл. 118 КСО, и потвърденото с него разпореждане, са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт, и не страдат от други пороци по чл. 146 АПК. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесните актове на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, с което подадената първоначална жалба на С. Андреева срещу решение № 34/02.03.2020 г. на директора на ТП на НОИ - Добрич и потвърденото с него разпореждане №[ЕГН]/27.01.2020 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - Добрич, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,