Решение № 3957 от 21.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8256/2013 г.

ВАСV отделение21.03.2014 г.докладчик Мариета Милева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 2468 от 15.04.2013 г. по адм. дело № 724/2013 г. на Административен съд София - град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Петър Драгомиров Георгиев против заповед № 5213/20.12.2012 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция". ОСЪЖДА Петър Драгомиров Георгиев със съдебен адрес: гр. Хасково, ул. "Преслав" № 28, ет. 4, оф. 16, адв. В. Георгиев да заплати на Главна дирекция "Гранична полиция", гр. София, бул. "Кн. Мария Луиза" № 46 сумата 150.00 (сто и петдесет) лева възнаграждение за юрисконсулт. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 3957 от 21.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8256/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП) при Министерство на вътрешните работи против решение № 2468 от 15.04.2013 г. по адм. дело № 724/2013 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № 5213/20.12.2012 г. на същия административен орган, с която на Петър Драгомиров Георгиев е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички изисквания на закона и след установяване на допуснатото от Георгиев нарушение. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Георгиев против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в процеса. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е постановено в противоречие с материалния закон. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган и при спазване на изискванията на форма. Административният акт е писмен, подписан е от издателя и съдържа, изброените в чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) реквизити, като фактическите и правни основания, изложени в него се допълват от съображенията в справка № 57655/11.12.2012 г., цитирана в заповедта. Правилно е и заключението на първоинстанционния съдебен състав, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорената заповед е издадена след проверка по реда на чл. 237, ал. 2 от ППЗМВР (заповед № 4549/15.11.2012 г. на директора на ГДГП), резултатите от която са обобщени в справка, в която е описано, допуснатото от служителя неизпълнение на служебните задължения (справка рег. № 57655/11.12.2012 г.). Наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, след приемане на писмените обяснения и възражения на служителя съгласно чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Заповедта е издадена след изпълнение и на условията на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР - обсъдени са представените докладни записки, сведения и справки за смените и проведените на 21.12.2011 г. началната ротация на служителите на ГКПП - Лесово след 19.58 часа, данните за преминалите моторни превозни средства и пътуващите, както и обясненията на Георгиев. Изводът на съдебния състав за отмяна на заповедта поради отсъствие на предпоставките по чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР обаче е направен в противоречие със закона и не се споделя от настоящата инстанция. Цитираният текст квалифицира като дисциплинарно нарушение неизпълнението на служебните задължения, а разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР предвижда това нарушение да бъде санкционирано с дисциплинарно наказание "порицание". В случая неправилно съдебният състав е приема, че нарушение по цитирания текст не е извършено. По делото е установено, че на 21.12.2011 г. Георгиев, държавен служител кат. Е I степен, полицай в ГКПП - Лесово от ГПУ - Елхово при РДГП - Елхово при ГДГП - МВР по време на дежурство на трасе "изход" пропуска да излезе от страната лек автомобил "Мазерати" с швейцарска регистрация, без да въведе данните на автомобила в автоматичната информационна система (АИС) "Граничен контрол" и да поиска извършване на задълбочена проверка на автомобила и неговите документи, въпреки че превозното средство е от установените рискови профили (по-късно се установява, че с регистрационния номер на автомобила са регистрирани различни превозни средства). При тези факти изводът на първоинстанционния съд, че от страна на Георгиев не е допуснато неизпълнение на служебните задължения е незаконосъобразен. Съгласно раздел III на представената специфична длъжностна характеристика като полицай в ГКПП Георгиев е задължен да извършва проверка на документите на транспортните средства с цел разкриване на незаконно отнети МПС, нередовни документи, регистрационни талони и др., както и да извършва проверка в АИС. В случая тези задължения не са изпълнени от служителя, проверка не е извършена и данните на автомобила не са регистрирани (доказателства за обратното не са ангажирани). Поради това следва да се приеме, че поведението на Георгиев представлява неизпълнение на служебните задължения, обосноваващо санкционирането му по дисциплинарен ред. Съображенията, че нарушението не е установено, тъй като данните за влизане на автомобила в Турция не са достатъчни да се направи извод, че точно Георгиев е следвало да извърши граничната проверка на автомобила, не могат да бъдат споделени. Доказателствата, установяващи началото на работната смяна на служителя, както и че същият застъпва на трасе "изход" около 20.00 на 21.12.2011 г., заедно с времето на преминаване на автомобила през турския граничен пункт, са достатъчни да обосноват извода, че посоченият лек автомобил е преминал през ГКПП - Лесово по време на дежурството на Георгиев и е следвало да бъде проверен от последния като дежурен на трасе "изход". В случая това не е направено от служителя, проверка не е извършена и данните на автомобила не са въведени в АИС "ГК". Поради изложеното настоящата инстанция приема, че са основанията за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Георгиев са осъществени, издадената в този смисъл заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна. Ето защо като приема обратното и отменя оспорения административен акт, първоинстанционният съд постановява решение в противоречие със закона. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение са допуснато посоченото от касатора нарушение по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменен. На основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Георгиев да бъде против административния акт да бъде отхвърлена. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения Георгиев следва да заплати на Главна дирекция "Гранична полиция" сумата 150.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

2