Решение № 6163 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13393/2018 г.

Решение № 6163 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13393/2018 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на М. Великова от [населено място] срещу решение № 5220 от 10.08.2018 г. по дело № 5161 по описа за 2017 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 1040-21-117 от 10.04.2017 г. на Директора на TП на НОИ - София – град. Изложените съображения за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, необоснованост, неправилно прилагане на чл. 46, ал. 3 и чл. 114 от КСО, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – София - град е оспорил касационната жалба в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София – град е решение № 1040-21-117 от 10.04.2017 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – София – град, потвърждаващо разпореждане № РВ-3-21-00007504 от 17.02.2015 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което М. Великова от [населено място] е задължена на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО да възстанови недобросъвестно получени парични обезщетения за бременност и раждане за периода 27.04.2012 г. – 10.06.2013 г. с общ размер 18 353. 95 лв., от които 15 333. 69 лв. главница и 3020. 26 лв. - лихва. С постановеното решение Административен съд София – град е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е приел, че през периодите, през които е получавала парични обезщетения за майчинство, жалбоподателката е упражнявала лично трудова дейност в качеството й на съдружник и управляващ "Палмаш" ООД. Този извод е обоснован с обстоятелството, че по време на разрешения отпуск по чл. 163 от КТ М. Великова е подписвала първични счетоводни документи, ведомости, актове за прихващане и възстановяване, годишната данъчна декларация за 2012 г. с приложен към нея счетоводен баланс и годишен финансов отчет. Обстоятелствата са удостоверени при извършената от ТД на НАП проверка по сигнал на бившия съпруг на жалбоподателката, като за резултатите от проверката са съставени протоколи от инспектор по приходите на датите 16.06.2014 г., 30.06.2014 г. с Приложение № 1 към него и 20.11.2014 г. В протокола от 30.06.2014 г. са описани по номера и дати издадени актове за прихващане и възстановяване, които касаят проверки по възстановяване на суми по ДДС, и които са били връчени лично на М. Великова в качеството й на управител на дружеството (№ 1235981/11.07.2012 г.; № 1242925/01.08.2012 г., № 1266541/10.12.2012 г.; № 1273880/10.08.2013 г.). Жалбоподателката е родила дете на [дата на раждане] в Република Гърция, където според наличните данни също е регистрирана като упражняваща трудова дейност съгласно трудов договор, удостоверение за започване на дейност на физическо лице - търговец, единна данъчна декларация за 2013 г. за данъчно задължено лице. Лицата, които упражняват трудова дейност, за която подлежат на осигуряване, нямат право на парични обезщетения от ДОО. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационният довод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 183 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК е неоснователен. По отношение на трудовата дейност на жалбоподателката в Република Гърция е установено, че е получила разрешение за дейност като физическо лице – търговец и данъчна регистрация, но съгласно официална декларация от 13.06.2012 г. по време на отпуска по майчинство грижата за личния бизнес е поета от друго лице. Оригиналите на документите, които са приложени към сигнала до ТД на НАП, не оказват влияние върху извода за упражнявана трудова дейност в България. Касационната жалбоподателка не е оборила чрез насрещно доказване релевантния за прилагането на правните норми факт, а именно, че по времето, когато е получавала парични обезщетения за бременност и раждане, е упражнявала дейност като съдружник и управител на регистрирано по българското законодателство търговско дружество. Не се установява твърдяното в касационната жалба неправилно прилагане на разпоредбите на чл. 170, ал. 1 и чл. 171, ал. 1 от АПК. При липса на специални административнопроизводствени правила в производството по чл. 114 от КСО се прилагат общите правила на АПК. В административното производство за издаване на административен акт компетентният орган установява служебно всички факти и обстоятелства от значение за случая, като при необходимост изисква сведения от неучастващи в производството лица и организации. Силата на писмените доказателства се определя съобразно нормативните актове, действали по времето и мястото, където те са съставени, освен ако това е несъвместимо с разпоредби на българското право (чл. 40, ал. 2 от АПК). В разглеждания случай са събрани протоколи за извършени проверки по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Фактът на упражнявана трудова дейност в Република България е установен при извършената проверка от органите по приходите в ТД на НАП – София – офис Младост. Протоколите са официални документи, издадени от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред. Следва да се има предвид, че не са допустими свидетелски показания за опровергаване съдържанието на официален документ, както и за опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ (чл. 164, т. 2 и 6 от ГПК). От събраните в хода на проверката платежни документи е установено, че по време на отпуска по майчинство лицето не е преустановило изпълнението на задълженията му като управител на търговското дружество. Индиция за упражнявана трудова дейност са и подаваните от осигурителя декларации за осигуряване за периода 01.01.2013 г. – 31.06.2014 г. С договор за възлагане на управление от 01.10.2011 г. е договорено месечно възнаграждение, дължимо от "Палмаш" ООД на управителя Великова. Възнагражденията за извършената дейност са дължими, а причината, поради която не е установено изплащането им или съставени документи за изплащане, е без значение за прилагането на чл. 10, ал. 1 от КСО във вр. с § 1, т. 3 от ДР на КСО: "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения за материалноправни нарушения. Допуснатата техническа грешка при определяне статута на майката като самоосигуряващо се лице вместо като осигурено по приравнено трудово правоотношение, не се е отразило върху законосъобразността на актовете. Разпоредбите на Раздел III от отменената Наредба за медицинската експертиза от 2010 г. изискват състоянието на временна неработоспособност поради бременност, раждане и осиновяване да се удостоверява с болнични листове. Жалбоподателката е представяла болничните листове за изплащане и е заявила право на парично обезщетение по чл. 48а от КСО независимо, че не е прекъснала осъществяваната трудова дейност. Паричните обезщетения, заплащани от фондовете на ДОО, заместват доходите от трудова дейност, която осигуреното лице не е в състояние да упражнява поради настъпване на някое осигурително събитие. Затаяването на правно относими факти, които са от значение за получаване на парични обезщетения от ДОО, са проява на недобросъвестно поведение. По силата на чл. 114, ал. 1 от КСО лицата възстановяват сумите за осигурителни плащания, които са получили недобросъвестно. Като е приел, че оспореният акт е материално законосъобразен и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, първоинстанционният административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото следва бъде уважено искането на ответника по касация за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,