Решение № 561 от 11.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 559/2010 г.

Решение № 561 от 11.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 559/2010 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба от защитника на Ю. И. А. - подсъдим по нохд № 756/2009 г. на Добричкия окръжен съд и внохд № 101/2010 г. на Варненския апелативен съд - срещу решението на апелативния съд, с което е потвърдена първоинстанционната присъда на окръжния съд. В жалбата се твърди, че въззивното решение е "незаконосъобразно, необосновано и неправилно". Доводите са срещу законосъобразността на двата съдебни акта с приемането А. да е длъжностно лице и в това си качество да е получил подкуп и удостоверил неверни обстоятелства в съставени от него официални документи, както и срещу справедливостта на наложената пробация относно продължителността на пробационните мерки, налагането на безвъзмезден труд в полза на обществото и лишаването на А. от правото да бъде инструктор на водачи на МПС за срок от 2 г. и 11 месеца. Иска се отмяна на решението с оправдаване на А. в извършването на двете престъпления, за които е осъден, или изменяване на решението с намаляване срока на пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 НК, отмяна на тази по т. 6, както и отмяна на лишаването на този подсъдим от правото да бъде инструктор на водачи на МПС. В съдебно заседание защитникът на А. поддържа жалбата, която прокурорът счита за неоснователна и заключението му е за оставяне на въззивното решение в сила. ВКС установи: С потвърдената с обжалваното решение присъда Т. В. И. и Ю. И. А. са признати за виновни в това, че за времето от 24.04.2001 г. до 27.06. с. г. в гр. Добрич, действайки в съучастие като съизвършители и длъжностни лица, И. - председател и А. - член на изпитна комисия към Плевенския регионален отдел на дирекция Д. при Министерството на транспорта (РОДАИ), са съставили в кръга на службата си три изпитни протокола - № 206 от 24.04.2001 г., № 266 от 29.05. с. г. и № 305 от 27.06.с. г. - с вписване в тях на неверни обстоятелства - за издържани от Ердживан Аблеким А., С. Н. М. и С. Селяйтинов С. изпити за придобиване на правоспособност за водачи на МПС с категория "В" - и целта тези документи да се използват за доказване на вписаните в тях неверни обстоятелства, за което и на основание чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2, чл. 26 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК, двамата са наказани с пробация, включваща задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 за срок от по 2 г., както и мярката по т. 6 на чл. 42а, ал. 2 НК за същия срок в размер на 200 часа. И. е лишен от правото да бъде председател на изпитна комисия към РОД. за срок от 2 г. и 11 месеца, а А. - от правото да бъде инструктор на водачи на МПС за същия срок. Само А. е признат за виновен и в това, че по същото време, в същото населено място и в същото длъжностно качество е получил от гореизброените А., М. и С. по 200 лв. неследващ му се дар, за да извърши или задето е извършил престъплението по чл. 311, ал. 1 НК, за което и на основание чл. 301, ал. 3 във вр. с чл. 26 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК е наказан със същото наказание, наложено му за документното престъпление, което наказание, на основание чл. 23, ал. 1 НК, е определено като общо и за съвкупността от престъпления. На основание чл. 307 НК А. е осъден да заплати в полза на държавата предмета на подкупа. Жалбата е основателна. Допуснато е действително нарушение на материалния закон, но като последица от допуснато преди всичко съществено процесуално нарушение. Предходните съдебни инстанции неправилно са счели, че приемайки да извършат възложената им работа, изразяваща се в провеждане на изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория" В", двамата подсъдими са станали длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т. 1, б. "а" НК, тъй като са изпълнявали "временно служба в държавно учреждение", каквото държавно учреждение е Министерството на транспорта и, по-специално, създаденото към него с ПМС № 178 от 2.05.1997 г. управление "Държавна автомобилна инспекция" (ДАИ). За да изпълнява едно лице "служба в държавно учреждение", то трябва да е включено в организационната структура на това учреждение съобразно с установения щат, първо, и, второ, дейността му да "изразява служебни (те) функции, възложени на държавното учреждение по съответен нормативен ред", каквито са разясненията по тълкуването на чл. 93, т. 1, б. "а" НК, дадени с т. р. 73 - 74 г., ОСНК. Запознаването с цитирането ПМС № 178, както и с издадения въз основа на него Правилник за устройството и дейността на УДАИ, обн. на 19.12.1997 г. показва, че една от функциите му е провеждане на изпити за водачи на МПС и издаване във връзка с това на съответните удостоверения, но не за придобиване от водачите на правоспособност за някоя от изброените в ЗДП категории, а при налична вече правоспособност за съответната категория се провеждат изпити за "водачи на таксиметрови автомобили, водачи на МПС, превозващи опасни товари и за водачи, извършващи международна транспортна дейност" - чл. 5, т. 1, б. "в" от ПМС № 178, съответно чл. 20, т. 5 от Правилника. Т. е. провеждането на изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "В", каквито изпити са провеждали двамата подсъдими, поначало не влиза във възложените на Д. служебни функции, при което няма как в организационната му структура да бъде предвидена - и такава не е имало - щатна длъжност за дейността, която И. и А. са извършвали. С договор от 7.09.1999 г., наречен "договор за председател на изпитна комисия", сключен между началника на УД. като "възложител" и Т. И. като "изпълнител", на И. е било възложено да бъде председател на изпитна комисия за оценяване "знанията, уменията и поведението на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС", а А. е бил определен за чл. на такава комисия от управителя на търговското дружество с ограничена отговорност "М. - 999". Начинът на определяне на председателя и члена на изпитна комисия съответства на издадената от министъра на транспорта, на основание чл. 152, ал. 1, т. 4 ЗДП, Наредба номер 31 от 26.07.1999 г. - чл. 43, ал. 3 във вр. с ал. 1 и чл. 42, ал. 2, сега отменени с Наредба № 38 от 16.04.2004 г. Възлагането, обаче, на държавни функции на недържавни субекти - каквито са и Т. И., и Ю. А. - е допустимо "да стане само със закон" (р. 10-94-КС, обн., ДВ, бр. 87/94 г., както и р. 3-2000, КС, обн., ДВ, бр. 3/00 г.), какъвто в случая няма. Има възлагане със закон на министъра на транспорта, по силата на цитирания чл. 152, ал. 1, т. 4 ЗДП, "с наредба (да) определя условията и реда за провеждане на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство", но когато тези условия и ред предвиждат провеждането на изпитите да не бъде функция на държавно учреждение, осъществявана от служители в това учреждение, а от недържавни (частноправни) субекти, възложената на последните дейност вече не следва непосредствено от закона и не придава на тези субекти - физически лица - качеството на "длъжностни" по смисъла на чл. 93, т. 1, б. "а" НК. Дотук изложеното налага да се заключи, че провеждайки в периода април-юни 2001 г. изпити за кандидати за водачи на МПС от категория "В", И. и А. не са действали в качеството на длъжностни лица - не са били в организационната структура на Д. (РОДАИ), работата им не е изразявала служебните функции на тази държавна институция според нормативния акт, с който е създадена и според устройствения й правилник, не им е била възложена със закон. От казаното следва първо, че при съставянето им от И. и А., инкриминираните документи не са "официални" по смисъла на чл. 93, т. 5 НК след като и двамата не са нито длъжностни лица, нито имат качеството "представител на обществеността" (чл. 93, т. 3 НК) и, второ, че за удостоверяването в тези документи на неверни обстоятелства не могат да носят отговорност по чл. 311 НК. Липсата у А. на длъжностно качество изключва и осъждането му по чл. 301, ал. 3 НК за получените в дар и неследващи му се общо 600 лв. Съществено процесуално нарушение съставлява необсъждането на едни и превратното обсъждане на други установени факти от значение за качеството или не на подсъдимите на "длъжностни лица", което нарушение - отражението му върху правата на подсъдимите го отнася към касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК - е довело и до неправилно прилагане на материалния закон, респ. до неприлагането на закона, който е следвало да се приложи. Нарушението налага отмяна на поставения при наличието му съдебен акт, включително по отношение на необжалвалия Т. В. И., с връщане делото на въззивния съд за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото следва да се прецени, дали последващото одобряване от Д. (РОДАИ) на вече попълнените от подсъдимите бланки за изпитни протоколи е от естество да придаде на тези документи характера на "официален документ", съставлява ли престъпление внасянето в тях на неверни обстоятелства и, какво, както и съставлява ли престъпление и, какво, получената от А. неследваща му се имотна облага във връзка с извършената от него работа. Имайки предвид горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, ВКС в състав от трето н. о.