Решение № 77 от 27.7.2023 г. на ВКС по г.д. № 20238002101033/2023 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба вх. № 25070868/28.10.2022 г. по входящия регистър на Софийски районен съд от С. Г. М., с адрес в гр. София, представляван от адв. К. Б., за отмяна на решение № 190269 от 2 септември 2020 г., постановено по гр.д. № 58697/2014 г. по описа на Софийски районен съд, с което М., конституиран като наследник на починалия в хода на производството ответник Г. Г. М., е осъден на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на Р. С. С. сумата от 7000 лева, представляваща неплатена продажна цена на товарен автомобил марка „Камаз“, модел 5551, с рег. №......, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, както и сумата от 2247, 32 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода 12.08.2011 г.-24.10.2014 г. Първоинстанционното решение е потвърдено с решение № 261636 от 11 март 2021 г., постановено по в.гр.д. № 11118/2020 г. по описа на Софийски градски съд. Молителят поддържа, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила първоинстанционно решение, като сочи, че процедурата по призоваването му е била опорочена, поради което е бил лишен от възможност да вземе лично участие в съдебния процес. Твърди, че с подаването на молба с вх. № 25051687/06.07.2022 г., с която е искал „отхвърляне на решението и обвинението“, срокът по чл. 305 ГПК следва да се счита за спазен, тъй като посоченият документ следва да се тълкува като молба за отмяна. Ответникът Р. С. С., с адрес в гр. София, представляван от адв. Б. З., в отговор на молбата за отмяна поддържа становище за нейната недопустимост. Настоящият съдебен състав приема, че подадената от М. молба с вх. № 25051687/06.07.2022 г., макар и непрецизно формулирана, има характера на молба за отмяна на влязлото в сила решение. Към лицата без юридическа правоспособност, какъвто е молителят, няма изискване да използват точна правна терминология при формулиране на исканията си, отправени до съда, а при съмнение за същността на искането, съдията докладчик следва да даде указания на страната да го уточни, вкл. да й укаже възможността да използва правна помощ. Доколкото молителят представя доказателства, че е узнал за воденото срещу него дело от получената на 05.07.2023 г. чрез работодателя му покана за доброволно изпълнение, а молбата с вх. № 25051687 е подадена на 06.07.2022 г., то следва да се приеме, че срокът по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК е спазен. Молбата за отмяна е основателна. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Молителят поддържа наличието на първото предложение на посоченото правило. В случая се установява, че С. М. е бил конституиран като ответник по делото с определение от 13 март 2019 г. по гр.д. № 58697/2014 г. на Софийски районен съд. По делото са приложени няколко съобщения за връчване на препис от исковата молба, в които са изброени датите, на които адресът на ответника е посещаван. В първото съобщение е отбелязано, че на оставените съдебни книжа адресатът не се отзовава, както и че съседи нямат данни за лицето. Във второто съобщение отново е посочено, че на оставените съдебни книжа адресатът не се отзовава, както и че по сведения от съседи лицето не живее на адреса. При тези данни настоящият състав намира, че е налице порок в процедурата по чл. 47 ГПК. В установената практика на ВКС трайно и безпротиворечиво се приема, че, за да са налице предпоставките за връчване на съобщение по реда на чл. 47 ГПК чрез залепване на уведомление, е необходимо преди това, когато при първото посещение на посочения по делото адрес на ответника връчителят не намери адресата или друго лице, което е съгласно да приеме съобщението, той следва да потърси сведения дали адресатът пребивава там. Ако връчителят събере сведения, било че ответникът живее на адреса, било че от известно време или никога не е пребивавал там, той трябва да ги удостовери в разписката към съобщението, като е задължително отразяването на далите подобни сведения лица. В случая остава неизяснено от кого връчителят е разбрал, че М. не живее на адреса – единствено е отбелязано, че това са съседи, без да са посочени техни имена. Няма данни и да е направена справка за търсеното лице при управителя на етажната собственост или при кмета на съответното населено място, каквато възможност законът предоставя. В допълнение, не става ясно и къде са оставени съдебните книжа за ответника, за да се прецени дали са спазени изискванията на ГПК за поставянето им на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Следователно процедурата чл. 47 ГПК е била опорочена и ответникът по делото е бил нередовно призован още в първоинстанционното производство. Гореизложеното налага отмяна както на въззивното, така и на първоинстанционното решение, за да се осигури възможност на ответника да участва в производството лично или чрез упълномощен адвокат, като получи препис от исковата молба и изложи становището си по нея. При последващо връчване на съобщения и призовки по делото следва да бъдат съобразени актуалните данни за адреса и местоработата на ответника. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,