Решение № 766 от 20.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14100/2009 г.

Решение № 766 от 20.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14100/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по подадено от Васил Иванов Русев искане за отмяна на решение № 2917 от 5.03.2009 г. на тричленен състав на Върховния административен съд по адм. дело № 13613/2008 г., с което е оставено в сила решение № 17 от 23.09.2008 г. на Окръжен съд гр. Русе по адм. дело № 2/2008 г., на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Ответникът по искането за отмяна - директорът на Районно управление "Социално осигуряване", не е изразил становище по молбата за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав, намери, че искането за отмяна е подадено в сроковете по чл. 240 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения: С решение № 17 от 23.09.2008 г. на Окръжен съд - Русе по адм. дело № 2 от 2008 г. е отхвърлена жалбата на Васил Иванов Русев от с. Кошарна, обл. Русе против решение № 48/24.11.2006 г. на директора на Териториално поделение на НОИ - Русе, с което е потвърдено разпореждане № 15394 от 8.08.2006 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Русе, с което е отказал да измени на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО предишно издадено разпореждане № 1 от 2.09.2005 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя на основание чл. 68, ал. 4 КСО в минималния размер по чл. 70, ал. 7 от КСО. С решение № 2917 от 5.03.2009 г. по адм. дело № 13613/2008 г. тричленен състав на Върховния административен съд е оставил сила решение № 17 от 23.09.2008 г. на Окръжен съд - Русе по адм. дело № 2/2008 г., като е приел, че касационните доводи на жалбоподателя за неправилно тълкуване и прилагане на чл. 99, ал. 1 от КСО и на чл. 1, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж са неоснователни. Съдът е посочил, че с оглед фактическите обстоятелства, установени по делото, първоинстанционният съд законосъобразно е счел, че не са налице основания за изменение на отпуснатата в минимален размер пенсия за осигурителен стаж и възраст с разпореждане № 1 от 2.09.2005 г., считано от тази дата, поради бездействието на жалбоподателя в дадения му тримесечен срок да представи валидно удостоверение обр. УП-3. Изтъкнал е също, че извършената на 2.10.2006 г. проверка от контролните органи на ТП на НОИ - Русе и представянето на изисканите документи на датата 5.10.2006 г. не са променили правното положение, съществуващо към датата на издаване на разпореждането от 8.08.2006 г., поради което законосъобразно е бил потвърден отказа на ръководителя на пенсионното осигуряване за изменение на размера на пенсията, считано от датата на отпускането й (прието е, че ще се измени в действителен размер, считано от 5.10.2006 година). С искането по чл. 237, ал. 1 от АПК молителят поддържа, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства, съставляващи основания за отмяна на решенията, съгласно чл. 239, т. 1 от АПК. По същество обаче, релевираните оплаквания в молбата за отмяна са за неправилно интерпретиране на доказателствения материал и за допуснати съществени нарушения на материалния закон при постановяване на съдебните актове, които съставляват касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Към искането са приложени писмени доказателства - решение № 48/24.11.2006 г. на директора на ТП на НОИ - Русе, което е било предмет на разглеждане на спора по същество, разпореждане № 8 за отпускане (изменяне на пенсия от 12.01.2007 г., с което е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 5.10.2006 г., съгласно чл. 101 КСО и § 8 от ПЗР на КСО, считано от същата дата, и удостоверение, издадено от НОИ на молителя в уверение на това, че лицето е с непрекъснати здравноосигурителни права. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК, влезлите в сила съдебни решения подлежат на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на правната норма сочи, че под нови обстоятелства следва да се разбират факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Необходимо е също страната да не е знаела за новите факти и документи по обективни причини към момента на редовното оспорване на административния акт и/или съответно влизането му в сила. За да се осъществи фактическият състав на разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК е необходимо посочените изисквания да са изпълнени кумулативно. Представените от молителя писмени доказателства не съдържат нови факти, които биха могли да обусловят различни правни изводи при решаване на спора за законосъобразност на административния акт. Разпореждане № 8 от 12.01.2007 г. на ръководителя на "ПО" при РУ"Социално осигуряване" гр. Русе за отпускане (изменяне на пенсия на молителя, считано от 5.10.2006 г. е издадено в хода на съдебното производство и е било представено при разглеждане на делото от Окръжен съд - Русе. Фактите и обстоятелствата, отразени в същото са били известни на съда и страните, т. е. не съдържа нови обстоятелства и не съставлява ново доказателство от значение за приключилия спор за законосъобразност на разпореждане № 15394/8.08.2006 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Русе. Приложеното удостоверение от 8.10.2009 г. на НОИ относно здравноосигурителни права на молителя също не покрива критериите за ново доказателство по см. на чл. 239, т. 1 от АПК. Предвид изложените обстоятелства, съдът намира, че не са налице предпоставките по чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на решението на тричленния състав, с което е оставено в сила отхвърлителното решение на първоинстанционния съд по жалбата на Васил Иванов Русев от с. Кошарна срещу решение № 48/24.11.2006 г. на директора на Териториално поделение на НОИ - Русе, с което е потвърдено разпореждане № 15394/8.08.2006 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Русе. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,