Решение № 416 от 25.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4811/2007 г.

Решение № 416 от 25.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4811/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 218е, ал. 1 ГПК (отм.) с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). С решение на Софийски градски съд от 18.04.2007 г. по гр.д. № 1862/2006 г. е уважен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, предявен от Д. Л. С. от гр. С. против ЖСК "Е", гр. С. за заплащане на обезщетение в размер на 6307,80 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.05.2003 г. Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от ЖСК "Е", гр. С. Изложени са оплаквания за постановяването му в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Поддържа се, че съдът е приложил неправилно чл. 59, ал. 1 ЗЗД, тъй като активите на кооперацията не са увеличен неоснователно, а разместването на имуществени блага е настъпило в правната сфера на ищеца и втората ответница по делото - И. Х. Б., искът срещу която, предявен при условията на евентуалност е оставен без разглеждане. Ответникът по касационната жалба Д. Л. С. я оспорва като неоснователна и моли да бъде оставено в сила въззивното решение. Ответницата И. Х. Б. не взема становище по жалбата. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. При проверка на обжалваното решение при условията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира жалбата за неоснователна предвид следното: В решението на Софийски градски съд е прието за установено, че с молба от 20.07.1999 г. до Председателя на ЖСК "Е", ищецът Д. Л. С. е поискал да му бъде разрешено да закупи гараж № 12, като нотариалния акт се издаде на името на съпругата му М. С. Върху молбата е била поставена резолюция за съгласие за извършване продажба на гаража. С вноска бележка от 03.08.1999 г., ищецът Д е внесъл по сметка на кооперацията 5707,80 лева за покупка на гараж № 12, а на 06.10.1999 г. съпругата му М. С. е внесла по сметката на ЖСК още 1200 лева с основание за превода "за право на строеж и данък оборот за гараж № 12". Искане за закупуване на гараж № 12 в качеството и на член кооператор е било направено през 1998 г. и от втората ответница по делото И. Х. Б. - молба № 17 от 26.12.1998 г. до управителния съвет на ЖСК "Е". С молба от 10.10.1997 г., искане до управителния съвет на ЖСК за приемане за член кооператор за доизграждане на гараж № 12 е направило и лицето А. Н., като с протокол от същата дата, член кооператорите са дали съгласие за приемането и като член кооператор в ЖСК "Е" за участие в изграждането на гараж № 12. А. Н. е внесла 2050 лева по сметката на ЖСК за изграждане на гараж, а с квитанции № 20 от 06.05.1998 г. и № 14 от 22.03.1998 г. е внесла съответно 1000 щатски долара за гараж на ЖСК и 1000 долара за гараж № 1* решение по протокол № 2 от 12.01.2004 г. на Общо събрание на ЖСК "Е", гараж № 12 е бил разпределен на член кооператора А. Н. В хода на процеса е починала ищцата М е оставила за наследници съпруг - ищецът Д дъщеря П. Д. С., конституирана като ищец при условията на чл. 120 ГПК, която не е обжалвана първоинстанционното решение на Софийски районен съд, с което предявените искове срещу ЖСК "Е" и И. Х. Б. са били отхвърлени като неоснователни. При така установените факти, Софийски градски съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е основателен по отношение на ЖСК "Е". Приел е, че ЖСК се е обогатила неоснователно с внесените от Д. и М. С. суми от 5707,80 лева и 1200 лева; че извършеното от Д. и М. С. плащане за гараж № 12 е без основание, тъй като ищците не са били член кооператори към момента на превода на сумите, нито са били приети за член кооператори впоследствие. Въззивният съд е приел, че дори и плащането на процесните суми да е извършено с оглед подадената молба за закупуване на гаража от И. Б., то отново е без основание, тъй като по делото е безспорно, че гаражът е бил разпределен и впоследствие придобит от член кооператора А. Н. С оглед обстоятелството, че първоинстанционното решение не е било обжалвано от ищцата П, въззивният съд е уважил предявения от Д. С. иск с оглед наследствените му квота от имуществото на М. С. (чл. 5 ЗН вр. с чл. 9 ЗН) в размер на 6307,80 лева, оставяйки съединения при условията на евентуалност иск срещу И. Б. без разглеждане. Решението е правилно. Касационните оплаквания за неправилно приложение на чл. 59 ЗЗД са неоснователни. С извършеното от ищците Д плащане за гараж № 12, ответната ЖСК "Е" се е обогатила неоснователно - липсва основание за плащане стойността на обект на ЖСК от лица, които не са били член кооператори и съответно не са могли да придобият собственост върху вещта, за която е извършено плащането. Доводът, че основание за извършеното плащане е евентуалното разпределение на гаража на член кооператора И. Б., която се е задължила да прехвърли собствеността му на ищците е неоснователен. Плащането на процесната сума от 5707,80 лева е извършено на 03.08.1999 г. или непосредствено след като ищецът Д е подал молба от 20.07.1999 г. до Председателя на ЖСК "Е" за закупуване на гараж № 12, т. е. плащането е извършено с оглед лично придобиване на обект в ЖСК. Независимо от това, Кооперацията се е обогатила неоснователно независимо от обстоятелството дали извършеното от ищците плащане е било за тяхна сметка или за сметка на трето лице - И. Б., която също не е придобила собственост върху гараж № 1*към момента на извършване на плащането, гараж № 12 не е бил разпределен на И. Б., която е кандидатствала за това с молба от 26.12.1998 г. Към момента на превода на процесните суми, гараж № 12 е бил разпределен на трето, неучастващо по делото лице - член кооператора А. Н., внесла на 22.03.1998 г. 1000 долара за обект - гараж № 12 от ЖСК "Е" или извършеното от ищците плащане е било без основание за обект, който не е могъл да бъде придобит от тях или от ответницата И. Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение