Решение № 5214 от 20.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2453/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК /. Образувано е по касационната жалба, подадена от С. А. А., гражданин на Сирия, чрез процесуалния му представител адвокат Т. Лисичкова, срещу решение 3266/31.01.2025 г., постановено по адм. дело 11976/2024 г. по описа на Административен съд-София град, първо отделение, 64-ти състав. Релевирани са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора - за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е. Хичовски, в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на С. А. А., гражданин на Сирия, срещу решение 11686/08.11.2024 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В резултат съвкупната преценка на данните от приобщените пред първата инстанция доказателства, в т.ч. административната преписка по издаване на оспорения акт /включително протокол рег. 15752/31.07.2024 г. от проведено с чуждия гражданин интервю и четири броя справки относно Сирийската държава вх. ЦУ-1566/02.07.2024 г., ЦУ-1850/27.08.2024 г., ЦУ-1841/23.08.2024 г. и МД-02-20/14.01.2025 г./, съдът установява релевантната за правния спор, фактическа обстановка, която, подробно и вярно описана в мотивите на оспорения съдебен акт, се възприема от касационната инстанция. Предвид това и липсата на спор относно фактите между страните, за целите на настоящото изложение в обобщен вид следва да се посочи, че производството пред административния орган е образувано по молба за предоставяне на международна закрила от властите в Република България /РБ/, подадена на 08.07.2024 г. от чужденеца /към този момент, непридружен непълнолетен по смисъла на чл. § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ/. В тази връзка, на 31.07.2024 г. в присъствието на преводач и определен съобразно изискванията на чл. 25 ЗУБ, процесуален представител, със сирийския гражданин е проведено интервю, в хода на което той заявява, че е напуснал нелегално Сирия през м. юни 2024 г. за Турция, където останал няколко дни, след което на 06.07.2024 г. нелегално влязъл в България. Твърди, че е роден на [дата] в [населено място], област Идлиб, Сирия, като преди да напусне родината си живеел в [населено място], община Африн, където продължават да живеят родителите му, тримата му братя и четирите му сестри. Отрича в родината си да е бил арестуван или осъждан, той или неговото семейство да са били заплашвани, както и да е имал проблеми със сирийските власти, да е членувал в политическа партия или друга организация, да е имал проблеми заради етническата си принадлежност или изповядваната от него религия. Заявява, че причините, поради които е напуснал страната си на произход, са войната и това, че ще бъде мобилизиран, както и земетресението, което разрушило дома му. При тези данни, председателят на ДАБ приема /в обобщен вид/, че сирийският гражданин е напуснал Сирия, не за да търси международна закрила, а за да намери по-добър стандарт на живот в Европа. Подробно обсъждайки изтъкнатите от чужденеца по време на проведеното с него интервю факти и обстоятелства и след преценка за "най-добрия интерес на детето" по смисъла на чл. 6а ЗУБ, административният орган не намира основание по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, в какъвто смисъл издава и атакуваното пред първата инстанция, решение за отказ, включително при установено от него отсъствие на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. С атакуваното пред касационната инстанция решение /преди постановяване на което - на 01.01.2025 г., настъпва пълнолетието на сирийския гражданин/, административният съд приема, че актът на председателя на ДАБ е законосъобразен, при което отхвърля жалбата на търсещото закрила лице, като неоснователна. За да постанови този правен резултат, обсъждайки в мотивите си установените по делото факти /в това число по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, в контекста на настъпилите след издаването на процесния акт, промени в политическата и обществената обстановка в Сирия вследствие свалянето от власт на президента Башар ал-Асад на 08.12.2024 г./, административният съд приема, че решението на председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган, в установената писмена форма, без допуснати съществени процесуални нарушения /в това число по чл. 15 от Закона за закрила на детето, включително предвид представеното от Агенцията за социално подпомагане становище рег. 15 752/26.08.2024 г. и назначения на лицето по реда на чл. 25 ЗУБ адвокат/, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. В този смисъл постановява атакувания пред касационната инстанция съдебен акт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които се споделят от касационната инстанция и е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение, с оглед възможността затова, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му като неправилен. Данните от приложените по делото доказателства, в това число от протокола от проведеното с чуждия гражданин интервю на 31.07.2024 г., не налагат различен от формирания от административния орган извод, обосновано възприет и от първоинстанционния съд, че /предвид разказаната от него бежанска история/ чужденецът е лице, търсещо по-добър живот в сигурна държава в Европа, а не международна закрила. При това обосновани и законосъобразни са изводите на първата инстанция за липсата на основание да се приеме, че спрямо сирийския гражданин в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото общо пет справки /с представената в хода на касационното производство/, относно ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в страната на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Още повече като се отчете възприетата в цитираната практика на СЕС условност, че "колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила" /тоест хуманитарен статут/. От значение за формирането на този извод са и данните по делото, обективирани в протокол рег. 15752/31.07.2024 г. от проведеното интервю, че цялото семейство на чужденеца /родителите и всичките му братя и сестри/ продължават да живеят в [населено място], община Африн, Сирия, както и че според неоспорените с допустимите за това доказателствени средства, справки вх. МД-02-200/08.04.2025 г. и МД-02-20/14.01.2025 г./, след свалянето от власт на президента Башар ал Асад през месец декември 2024 г., към 31.03.2025 г. 371 900 сирийци са се завърнали обратно в Сирия от съседни страни, като считано от 27.11.2024 г. около 926 000 вътрешно разселени лица са се завърнали в районите си на произход в тази държава. По посочените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение като правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,