Решение № 7461 от 17.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11307/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Фреш кредит" ЕООД срещу решение 936 от 17.10.2023 г. по адм.д. 777/2023 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу заповед 227 от 02.03.2023г. на Председателя на КЗП, с която е забранено на "Фреш кредит" ЕООД да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, по отношение на представения в интернет сайта https://freshcredit.bg Пример за бърз кредит на месечни вноски. Излага касационни основания за неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилно съдът приел, че е налице договорена неустойка за неизпълнение на задълженията. Представеният пример на интернет сайта е пример за дължимите суми, изчислени на база на предвидения лихвен процент. В чл. 3 от договора е предвидено изискване на дружеството за представяне на обезпечения, но това неизпълнение на задължението не влече след себе си санкция. В договора са предвидени няколко варианта на видовете обезпечение, като е дадена възможност на потребителя да направи избор кой вариант на обезпечение да избере. В един от тях е предвидено осигуряване на обезпечение чрез поръчител. Тази услуга е предвидена като възможност и като допълнителна такава. Като допълнителна услуга за нея е предвидено възнаграждение, дължимо на поръчителя, който носи гаранционна функция за обезпечаването на задължението. Ответната страна е представила писмен отговор, претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния орган е образувано във връзка с извършена на 25.01.2023 г. проверка на интернет страницата https://freshcredit.bg/, използвана от дружеството ФРЕШ КРЕДИТ ЕООД за предоставяне на небанкови финансови услуги от разстояние. При проверката е установено, че на сайта е налична следната информация: Пример за бърз кредит на месечни вноски: При усвоен кредит на месечни вноски за сумата от 500 лв. и срок 6 месеца, годишния процент на разходите (ГПР) е 47,86%. При обща вноска от 88,65 лв., общата сума за връщане е 531,90 лв. Максималното ГПР е 49,99%. Срокът на изплащане е от 3 до 12 месеца за суми от 200 лв. до 3000 лв. Прието е, че в този пример липсва информация, че при непредоставяне на обезпечение потребителят дължи неустойка, която значително повишава размера на сумата, подлежаща на връщане. Предвид обстоятелството, че обезпечение се изисква за всеки договор, е задължително потребителите да бъдат информирани за това обстоятелство, както и за начисляването на неустойка при непредоставянето му. Съдът е приел, че в разпоредбата на чл.3, ал.2 от Договор за потребителски кредит, използван от ФРЕШ КРЕДИТ ЕООД, е указано, че в случай, че кредитополучателят не предостави в срок обезпечение по смисъла на ал.1, ще се счита, че кредитополучателя се съгласява и упълномощава кредитодателя да сключи от негово име и за негова сметка, в т.ч и при условията на чл.38 от ЗЗД, договор за поръчителство с одобрено от кредитодателя дружество-поръчител, което да предостави на кредитодателя гаранционна услуга (поръчителство) за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя, възникнали по настоящия договор, с възнаграждение за поръчителя на стойност в рамките на ..... лв., като посоченото възнаграждение за поетото поръчителство се заплаща от кредитополучателя разсрочено на равни месечни вноски за негово удобство. Анализът на посочените в чл.3, ал.2 от договора обстоятелства сочи, че при липса на осигурено от кредитополучателя обезпечение по кредита в упоменатият 48 часов срок, по силата на цитираната норма на договора се счита, че същият е дал съгласието си за сключване на договор с друго лице /дружество/ за поръчителство, респективно се счита и наличие на съгласие за представителство, по смисъла на чл.138 от ЗЗД. Ако получателят на кредита не представи обезпечение в указания срок, се презюмира наличието на съгласието му кредитодателят да сключи с трето лице договор за поръчителство, като третото лице ще отговаря за изпълнение на задължението на кредитополучателя, срещу определена сума, описана като възнаграждение на поръчителя. Това възнаграждение на поръчителя се заплаща от получателя на кредита разсрочено на равни месечни вноски, с което се увеличава значително и техният размер. Представените от дружеството три броя реални договори, сключени от жалбоподателя с три различни физически лица ясно онагледяват, че добавянето на възнаграждение на поръчителя, което се заплаща от получателя на кредита увеличават значително размерите на дължимите парични суми. С Договора от 14.04.2021г. при чиста стойност на кредита в размер на 650 лева, размерът на поръчителското възнаграждение е 731.64 лева; във вторият договор, при кредит от 700 лева, възнаграждението за поръчителя е на стойност 787.92 лева, а в третият случай при кредит от 1500 лева, възнаграждението за поръчителя е на стойност 1296 лева. В случаят, принципната липса на посочена информация действително води до неяснота у потребителя какъв ще бъде крайният размер на дължимите от него месечни вноски именно защото възнаграждението по смисъла на чл.3, ал.2 от договора е техен задължителен компонент. Изводът, че обезпечението е задължително във всеки случай също е обоснован от обективен анализ на клаузите на договора и обстоятелството, че ако в срок до 48 часа потребителят /кредитополучател/ не представи обезпечение по посочените от чл.3, ал.1 два изчерпателно изброени варианта задължително се пристъпва към хипотезата на чл.3, ал.2 от договора, тъй като съдържанието на този текст очевидно не допуска изключения. Ето защо, информацията за определяне на т.нар. възнаграждение за поетото поръчителство следва да бъде описана в примера за бърз кредит на месечни вноски, след като тази допълнително определяема сума е техен задължителен компонент, а в 2 от посочените 3 реално сключени договори за кредит, на които дружеството се позовава, това възнаграждение на поръчителя се явява по- голямо по размер и от чистата стойност на кредита. Безспорно е, че информация за това обстоятелство в процесния пример липсва, а доколкото същата би имала значение за размера на съответната месечна вноски респ. на крайната сума, която потребителя трябва да върне, такава е следвало да бъде включена в публикувания на интернет страницата пример. За потребителят заплащането на различна цена, за която му се предлага услугата е предпоставка за промяна в икономическото му поведение, доколкото водещо при вземането на решение дали да вземе кредит или не. Обсъждането на Общите условия на дружеството е ирелевантно, доколкото органът не е констатирал нелоялна търговска практика в Общите условия, а в примера за бърз кредит. Информация за размера на възнаграждението за поръчителство по чл.3, ал.2 от Договора за потребителски кредит е налична единствено в самия договор, с чието съдържание потребителят се запознава едва след като е взел решение да вземе кредит. Не става ясно и начина, по който се определя размерът на възнаграждението, тъй като от представените по делото договори, за всеки конкретен случай той е различен. При положение, че в процесният пример за бърз кредит на месечни вноски, отразен детайлно в съставения Констативен протокол от 25.01.2023г. е записана обща сума за връщане без отразяване на сумата, която евентуално се определя за възнаграждение на поръчителя и е посочена обща сума за връщане без въобще да е направено уточнението, че при липса на предоставено обезпечение размерът на месечните вноски, респективно на цялото задължение значително ще бъде увеличен от подобно възнаграждение, действително се използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1, предл.1-во от ЗЗП. С подобен подход несъмнено се подвежда потребителя, който следва да вземе решение без да му е разяснен размерът на това възнаграждение, с което е налице целият фактически състав на закона, с оглед постановяване на мярката с процесната Заповед 227 от 02.03.2023г. на Председателя на КЗП. Колкото до доводите на дружеството за това, че определянето на възнаграждение на поръчителя е бъдещо несигурно събитие, това не означава, че условията по индивидуализацията на възнаграждението по размер не следва да се оповестени ясно още при предлагането на услугата, т.е. офертата до потенциалните потребители. Тази сума следва ясно да е посочена, за да е възможно вземането на информирано решение от съответният кръг лица, които биха сключили подобен договор именно при конкретни условия. Решението е правилно. Настоящата инстанция потвърждава тези изводи на първоинстанционния съд, с изключение на извода, че сумата за която липсва информация е неустойка, тъй като представлява възнаграждение на поръчител, като в посочения пример за бърз кредит липсва информация при какви условия и в какъв размер се дължи. Действително липсващата информация не е неустойка, както е посочила КЗП и както и приел съдът, но това не отменя констатацията, че липсващата информация е заблуждаваща търговска практика. Във формулираната в оспорената пред съда заповед 227 от 02.03.2023г. на председателя на КЗП, с което е забранено на "Фреш кредит" ЕООД да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика думата неустойка следва да се разбира в смисъл - сума - възнаграждение за поръчител. Неоснователно се твърди в касационната жалба, че дали на сайта на дружеството фигурира или не предвидена в договора възможност, която може да бъде избрана от потребителя, не е заблуждаваща информация. Твърдението, че в сайта на дружеството е поместен образец на договор за потребителски кредит, в който посочената клауза е изписана и потребителите имат достъп до нея, също не дава основание да се приеме, че не е налице заблуждаваща търговска практика, тъй като това не е посочено Примера за бърз кредит на месечни вноски на сайта, както е констатирал административния орган. Правилно е приел съдът, че административния акт съответства на целта на закона, в чл.68б ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2, т. 3 от ЗЗП- осигуряване на защита на потребителите срещу нелоялни търговски практики преди, по време на и след отправяне на предложение от търговец до потребител и/или сключване на договор за продажба на стоки или предоставяне на услуги. Целта на наложената мярка е, освен да преустанови нарушението, още и да действа превантивно, т. е. за в бъдеще да не се използва нелоялна търговска практика. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, което като правилно следва да се остави в сила, а на ответната страна да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение, което се определя на 100 лв. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение