Решение № 10558 от 8.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5245/2024 г.

Производство по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.64, ал.1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Образувано е по касационна жалба и частна жалба. Касационната жалба е на Фул Клима Сървисиз ЕООД със седалище в гр.София, представлявано от управителя Б. Г. М.. Жалбата е против решение 188 от 15.02.2024г., постановено по адм. дело 1196/2023. на Административен съд София област (АССО). С него отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател против решение 819 от 14.09.2023г. по преписка K3K-70/2023г. на Комисия за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията), в частта в която е установено извършено нарушение по чл.30 и чл.29 от ЗЗК от страна на Фул Клима Сървисиз ЕООД и е наложена имуществена санкция на дружеството в общ размер на 525 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради наличие на всички касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. По същество се преповтарят възраженията направени пред КЗК и АССО. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо това да се постанови друго решение, с което да се уважи жалбата изцяло. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Би Джи Ар Груп ООД, чрез пълномощник адвокат С. Рътков, с отговор на касационната жалба и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли тя да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Комисия за защита на конкуренцията, чрез пълномощник юрисконсулт Манолов, с представена писмена защита и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Частната жалба е на Би Джи Ар Груп ООД, представлявано от управителите М. Г. М. и П. Б. М., подадена чрез пълномощник адвокат С. Рътков. Частната жалба е против определение 615 от 22.03.2024г. по същото адм. дело 1196/2023г. на АССО. С него на основание по чл.248, ал.3 от ГПК вр. с чл.144 от АПК е осъден Фул Клима Сървисиз ЕООД да заплати на Би Джи Ар Груп ООД сумата от 400 (четиристотин) лева разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение. В частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение. Иска се отмяната на обжалваното определение и вместо него постановяване на друго определение, с което разноските на Би Джи Ар Груп ООД да бъдат присъдени в пълния им размер от 1800лв. с ДДС. При условие на евентуалност претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 480лв. с ДДС. Ответникът по частната жалба Фул Клима Сървисиз ЕООД, представлявано от управителя Б. Г. М., в откритото съдебно заседание оспорва подадената частна жалба. Ответникът по частната жалба Комисията за защита на конкуренцията, чрез пълномощник юрисконсулт Манолов ,в откритото съдебно заседание заявява, че предоставя на съда да прецени по законосъобразност и справедливост основателността на частната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и същото е обосновано. Счита частната жалба за основателна, тъй като АССО неправилно е определил възнаграждение от 400лв., тъй като минималното възнаграждение по делото следва да е 480лв. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл.211, ал.1 от АПК. Частната жалба също е допустима като подадена срещу подлежащо на обжалване определение, за което е предвидена изрична обжалваемост в закона чл.248, ал.3 от ГПК вр. чл.144 от АПК. Освен това частната жалба е подадена в срока по чл.230 от АПК и от страна по делото, за която обжалваното определение е неблагоприятно. Затова тя подлежи на разглеждане. Разгледани по същество касационната жалба е неоснователна, а частната жалба е частично основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд София - област е било образувано по жалба на Фул Клима Сървисиз ЕООД срещу решение 819 от 14.09.2023 г. по преписка K3K-70/2023г. на Комисия за защита на конкуренцията, в частта в която е установено извършено нарушение по чл.30 и чл.29 от ЗЗК от страна на Фул Клима Сървисиз ЕООД и е наложена имуществена санкция на дружеството в общ размер на 525 лв. С обжалваното решение съставът на Административен съд София - област е отхвърлил пададената от Фул Клима Сървисиз ЕООД. За да постанови този резултат първоинстанционният съдебен състав е приел, че атакуваното решение на КЗК е постановено от компетентен орган, при спазване на изискванията за кворум регламентирани в чл.59 от ЗЗК, в законоустановената форма и в съответствие с адиминстративнопроизводствените правила за извършване на разследването по ЗЗК, както и при правилно приложение на материалния закон и неговата цел. Първоинстанционният съд се е мотивирал на първо място, че с публикуването от Фул Клима Сървисиз ЕООД в Google на отзив за Би Джи Ар Груп ООД, който не отговаря на обективната действителност се уврежда доброто име и доверието към Би Джи Ар Груп ООД по смисъла на чл.30 от ЗЗК. Посочил е, че публикуването на отзива може да бъде определено като твърдение/разпространение на неверни сведения/представяне на факти в изопачен вид. На следващо място според съда поведение на Фул Клима Сървисиз ЕООД следвало да се определи като недобросъвестна практика в разрез с лоялната конкуренция. Съдът е приел, че поведението на Фул Клима Сървисиз ЕООД по осъществяване на дейност, свързана с ремонт, сервизиране, профилактика, монтаж и демонтаж на климатични устройства, без изискуемите съгласно действащата нормативна уредба документи за правоспособност, следва да се определи като недобросъвестно поведение по смисъла на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл.29 от ЗЗК. Дружеството чрез недобросъвестни способи целяло улесняване и развитието на собствената си търговската дейност и нарушавало правилата на честната конкуренция, като си осигурявало необосновано предимство и извличало икономическа полза от това поведение, следователно е допуснато и нарушение на чл.29 от ЗЗК. С тези изводи първоинстанционният съд е обосновал отхвърлянето на жалбата на Фул Клима Сървисиз ЕООД. В производството по делото и по реда на чл.248 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК съдът поради пропуск да се произнесе по искане за присъждане на разноски е осъдил Фул клима сървисиз ЕООД да заплати на Би Джи Ар Груп ООД сумата от 400 лева разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение. Обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените в жалбата касационни основания. Както съставът на общата забрана за нелоялна конкуренция чл.29 от ЗЗК, така и специалният състав увреждане на доброто име на конкурентите чл.30 от ЗЗК, изискват на първо място установяване на отношения на конкуренция между страните, т.е. фактически осъществявана идентична (взаимозаменяема) дейност. И това съответства на целта на защитата по Глава седма от ЗЗК - да осигури нормалното развитие на конкурентните отношения в търговския оборот. В случая правилно е прието от КЗК и от решаващия съд, че дружеството Фул Клима Сървисиз ЕООД и Би Джи Ар Груп ООД са конкуренти по смисъла на ЗЗК. С касационната жалба се излагат доводи, идентични с изложените пред КЗК и АССО, обосноваващи липсата на конкурентна дейност между двете дружества. Същите съдът прима за неоснователни, като приема, че безспорно е доказано, че Би Джи Ар Груп ООД и Фул Клима Сървисиз ЕООД реално осъществяват описаната конкурентна дейност и се намират в преки конкурентни отношения помежду им, доколкото осъществяват като независими и самостоятелни стопански субекти една и съща дейност на едни и същи продуктов и географски пазар - пазара на монтаж, демонтаж, сервиз и поддръжка, гаранционен и извънгаранционен ремонт на климатична техника и оборудване и др. (вкл. на съпътстващи и резервни части), на територията на Република България. В случая е доказано, че Фул Клима Сървисиз ЕООД е извършвал дейност по ремонт на климатици, която дейност действително е с ограничен обем, но това не променя факта, че е налице конкурентна дейност между дружествата. Доказателства, който да оборят така направените изводи не се представят. Настоящият състав намира за правилни изводите на решаващия съд по отношение установеното нарушение, извършено от Фул Клима Сървисиз ЕООД по чл.30 от ЗЗК. Разпоредбата чл.30 от ЗЗК е озаглавена увреждане на доброто име на конкурентите и визира форма на такава. Нормата забранява увреждането на доброто име и доверието към конкурентите, както и на предлаганите от тях стоки или услуги чрез твърдение или разпространяване на неверни сведения, както и чрез представяне на факти в изопачен вид. В случая относимо е увреждане на доброто име на Би Джи Ар Груп ООД, чрез твърдение и разпространяване на неверни сведения в публикуваният текст в Google на отзив за Би Джи Ар Груп ООД. Съдържанието на публикувания текст е, както следва: Безхаберно отношение, към всичко свързано с дейността. Смешни, безотговорни, работещи по ръба на острието със законите... По мое лично мнение са със затихващи функции и предстоящо закриване (фалит) на търговията. Смисълът на забраната по чл.30 от ЗЗК е да не се правят изявления, които да дискредитират доброто име на конкурент. Противно на твърденията в касационната жалба, настоящият касационен съдебен състав намира, че КЗК и съответно АССО в обжалваното решение, правилно са тълкували и приложили визираната норма. В случая в публикувания текст се прави обобщение за цялата дейност на фирмата, без да сочат конкретни факти, още повече не се доказва от жалбоподателя, че информацията, представена в процесният отзив, отговаря на обективната действителност. АССО е анализирал подробно твърденията в отзива и правилно е приел, че са налице елементите от фактическият състав на чл.30 ЗЗК, като следва да се посочи, че за състава на нарушението по чл.30 от ЗЗК не се изисква настъпването на конкретен специфичен резултат. Тези изводи не се променят и с представените в касационното производство писмени доказателства. Представените доказателства за финансови проблеми касаят китайския производител на климатици Gree, а не на конкурента Би Джи Ар Груп ООД, за който са разпространени неверните сведения с коментирания отзив. Неоснователен е доводът на касатора за допуснато от съда съществено процесуално нарушение, което да се отразява на крайния резултат по делото. Действително пред АССО Фул Клима Сървисиз ЕООД е поискал събиране на доказателства допускане на свидетел до разпит, а съдът му е отказал с мотив, че е следвало да го поиска пред КЗК. В производството пред АССО съдът е първа съдебна инстанция, което означава, че за това производство се прилагат съдопроизводствените правила на чл.145 и сл. от АПК. Включително и нормата на чл.171, ал.2 и ал. 3 от АПК, регламентираща, че по искане на страните съдът може да събира и нови доказателства, допустими по Гражданския процесуален кодекс, както и да разпитва свидетели. Допуснатото от съда нарушение обаче не следва да се определя като съществено, тъй като дори и да беше изслушан свидетелят, това не би се отразило на крайния резултат по делото. В случая дори при установяване на твърденията с искания свидетел, това няма да се отрази на установените нарушения. Така е, защото с публикувания отзив са наведени общи твърдения за дейността на Би Джи Ар Груп ООД, а не за конкретния случай, за който е поискано разпит на свидетеля. Относно нарушението по чл.29 от ЗЗК с касационната жалба липсват конкретни касационни оплаквания. Настоящият касационен съдебен състав споделя изводите на административния съд и при липса на конкретни касационни оплаквания, касационния съд препраща към тях на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК. С оглед гореизложеното, обжалваното решение не страда от пороците, сочени в касационната жалба. При проверката, извършена в съответствие с чл.218 от АПК настоящият съдебен състав счита, че то като правилно следва да бъде оставено в сила. Обжалваното определение 615 от 22.03.2024г. е неправилно. С него съдът е осъдил Фул Клима Сървисиз ЕООД да заплати на Би Джи Ар Груп ООД сумата от 400 (четиристотин) лева разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение. Мотивирал се е, че с оглед направеното възражение за прекомерност и на основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредба 1/9.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400 лева, с оглед материалния интерес по делото, фактическата и правна сложност на същото и не на последно място участието на страната в производството. Определеният от съда размер от 400 лв., с оглед направеното възражение за прекомерност, е съобразен с разпоредбите на чл.8, ал.2, т. 8 във връзка с ал.1 и чл.7, ал.2, т. 1 от Наредба 1/9.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения. АССО обаче не е съобразил нормата на §2а от ДР на цитираната наредба, която гласи, че за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В конкретния случай адвокатското възнаграждение е уговорено с включен ДДС и с оглед нормата на §2а от ДР на Наредба 1/9.07.2004г. разноските за адвокатско възнаграждение следва да включат и начисления ДДС за услугата, тъй като в противен случай ще се достигне до заплащане на разноски в по-малък размер. Неоснователни са възраженията на частния жалбоподател относно претенцията му за присъждане на пълния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение от 2160лв. Първоинстанционният съд обосновано е уважил възражението за прекомерност предвид ниската фактическата и правна сложност на спора. Следователно дължимите разноски за адвокатско възнаграждение следва да са в размер на 480 лв. По тези доводи обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по същество на искането, с което разноските за адвокатско възнаграждение да бъдат присъдени в размер на 480лв. С оглед изхода от спора на касационния жалбоподател не се дължат разноски за производството пред настоящата инстанция. Предвид отхвърлянето на касационната жалба и на основание чл.143, ал.3 от АПК, касационният жалбоподател дължи на ответната страна Би Джи Ар Груп ООД, направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение. Същите са претендирани и доказани с представените договор за правна защита и съдействие и фактура в размер на 1800лв. за адвокатско възнаграждение. Същевременно е направено и възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК на заплатеното възнаграждение за адвокат. Минималният размер, посочен в чл.8, ал.2, т. 8 във връзка с ал.1 и чл.7, ал.2, т. 1 от Наредба 1/9.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения е 400 лв. В конкретния случай адвокатското възнаграждение е уговорено с включен ДДС и с оглед нормата на §2а от ДР на Наредба 1/9.07.2004г. разноските за адвокатско възнаграждение следва да включат и начисления ДДС за услугата, или общо 480лв. При съобразяване на фактическата и правна сложност на спора и обема на осъщественото процесуално представителство, касационният съд счета, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено на 480 лв. По отношение претендираните от Би Джи Ар Груп ООД разноски за заплатена държавна такса по частната му жалба настоящия съдебен състав приема, че искането е неоснователно. Производството по чл.248 от ГПК е част от съдебното производство, инициира се в определен от закона срок за допълване на вече постановен съдебен акт, относно разноските или за изменение на постановен съдебен акт, в частта относно присъдените разноски. Целта на съдебното производство е да се отстранят пропуски или грешки на съда, с оглед на което в това съдебно производство не се присъждат разноски на страните. Определенията на съда, постановени в производство по чл.248 от ГПК не са актове, с които се разрешава спор по същество. Произнасянето на съда е за изменение или допълнение на постановения вече съдебен акт за съответната инстанция, т.е не е допустимо кумулиране на нови задължения за разноски в производство за разноски. Производството по чл.248 от ГПК има несамостоятелен характер, поради което в него не се носи отговорност за разноски. Ето защо претендираните в това съдебно производство разноски не следва да се присъждат. С оглед своевременно направеното от процесуалния представител на КЗК искане за присъждане на разноски, на основание чл.143, ал.3 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, жалбоподателят следва да бъдат осъден да заплати на тази страна общо сумата от 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК и чл.221, ал.2, предложение второ във връзка с чл.236 и чл.235, ал.1 от АПК, Върховният административен съд четвърто отделение