Решение № 7251 от 9.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3984/2017 г.

Решение № 7251 от 9.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3984/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел "Отворен обществен съвет на протестиращите" - гр. В., представлявано от председателя на управителния съвет К. П. Б., преквалифицирана в съдебно заседание от 18.05.2017 г., в молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 361/12.01.2017 г., постановено по адм. дело № 12360/2015 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), тричленен състав. Наведени са доводи за наличие на основание за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК - представени нови писмени доказателства. Иска се отмяна на влязлото в сила съдебно решение на тричленния състав на ВАС, постановено в касационното производство и оставяне в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът - Началник на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - гр. В., в писмено становище, оспорва допустимостта на касационната жалба. По молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение - не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на касационната жалба. По преквалифицирането й в молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение - не ангажира становище. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия като прецени доводите на страните и данните по делото намира молбата за отмяна за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 240 от АПК. Разгледана по същество, молбата е неоснователна по следните съображения: Искането, с което е сезиран настоящият петчленен състав е за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 361/12.01.2017 г., постановено по адм. дело № 12360/2015 г. по описа на ВАС, тричленен състав, с което е отменено решение № 1776/6.08.2015 г., постановено по адм. д. № 1427/2015 г. по описа на Административен съд-В. и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлена жалбата на "Отворен обществен съвет на протестиращите" - гр. В. против мълчалив отказ на началника на СГКК - гр. В. да се произнесе по т. 1 от заявление за достъп до обществена информация вх № ДУ-15-6100-2/17.04.2015 г. При постановяване на процесното решение тричленният състав на ВАС приема, че видно от протокол от 26.02.2015 г. К. Б., лично като физическо лице и като представител на "Обединено гражданско сдружение - В." по заявление с рег. № 05-184/8.01.2015 г. по описа на АГКК е получил фактически достъп в сградата на СГКК - В. до обществената информация, до която е поискан отново достъп на 17.04.2015 г. След анализ на съвкупния доказателствен материал, тричленният състав установява, че искането от 17.04.2015 г. е адресирано до друг правен субект (Областен управител-В.) и е от юридическо лице ("Отворен обществен съвет на протестиращите"), различно от това, от чието име е получен достъпа до информацията на 26.02.2015 г., но е подписано от същото физическо лице, което вече е получило лично същата обществена информация. Въз основа на горните факти е формиран извод, съгласно който към 17.04.2015 г. физическото лице - представител на две отделни юридически лица с нестопанска цел, е имало достъп до конкретна обществена информация и е знаело в кой държавен орган се съхранява тази информация и кой държавен орган има право да разрешава достъпа до нея. По изложените съображения тричленният съдебен състав намира, че не е формиран мълчалив отказ от началника на СГКК - В. за произнасяне по заявлението с вх. № ДУ-15-6100-2/17.04.2015 г., получено на 22.04.2015 г., защото преписката е изпратена на 23.04.2015 г. на компетентния орган - изпълнителен директор на АГКК. Изведено е, че законодателят е приравнил на мълчалив отказ непроизнасянето в срок, но при сезиране на компетентен да се произнесе административен орган. В заключение е прието, че в случая искането е отправено до Областен управител - В., а компетентен да се произнесе по него е изпълнителният директор на АГКК, поради което оспорването на мълчалив отказ на началника на СГКК - В. е неоснователно. Настоящото съдебно производство е образувано по реда за отмяна на горното влязло в сила съдебно решение по чл. 237 и сл. АПК. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. Позовавайки се на нормата на чл. 239, т. 1 от АПК, молителят представя писмени доказателства, които счита от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни: извадка от Правилник за административно обслужване на Агенция по геодезия, картография и кадастър, раздел трети (представена и приета по първоинстанционното дело на л. 22 от АД № 1427/2015 г. на АС - В.), протокол от 24.03.2014 г. на комисия, назначена със заповед № РД-14-7706-117/20.03.2014 г. на областния управител на област с административен център В., справка за поземлен имот с идентификатор 10135.2573.270, разпореждане от 20.05.2014 г. на прокурор при ВРП, акт № 8860 за частна държавна собственост, скица на поземлен имот № 15-278157-08.08.2014 г. с идентификатор 10135.2573.270. Извънинстанционният способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения и определения по реда чл. 237 АПК е приложим само тогава, когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239, т. 1 - т. 6 от АПК отменителни основания. В молбата, по която е образувано настоящото производство, е посочено основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, според което съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Следователно новите доказателства или обстоятелства следва да са съществували през времето на произнасяне на съдилищата, но въпреки процесуалната активност на страната, тя не е могла да знае за тях. Това основание за отмяна не следва да се дължи на допуснато от съда процесуално нарушение или за неправилно тълкуване на закона, за наличие на каквото се твърди в искането, или на бездействие на страната. Новите обстоятелства дефинитивно законодателят свързва с такива факти от действителността, които са от съществено значение за правилното разрешаване на възникналия правен спор, но обективно не са могли да бъдат известни на страните. Законодателят е имал предвид новооткритите или новосъздадени документи, но само относно факти, за които в съдебния процес страните са твърдели за тях, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. В конкретния случай приложените писмени доказателства не представляват ново обстоятелство и/или ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. От определящо значение в настоящата хипотеза е това, че цитираните писмени доказателства в първоначалната и последващите допълнителни молби не променят фактическата обстановка, установена по административното дело и не съставляват ново обстоятелство, което би се отразило върху правнорелевантните факти по спора - липсата, респ. наличието на мълчалив отказ на началника на СГКК - В. за произнасяне по подаденото заявление за достъп до обществена информация с вх. № ДУ-15-6100-2/17.04.2015 г. от молителя. Преценката, дали доказателствата са от значение за изхода на делото, е обусловена от преценката за възможността тези доказателства, респективно установените с тях факти, да доведат до различно разрешение на спорния предмет, което в конкретния случай не е налице. От съдържанието на молбата за отмяна могат да се извлекат възражения за неправилно тълкуване и прилагане на закона и АПК, но тези доводи обосновават касационно основание, а не основание за отмяна по извънредния способ, регламентиран в чл. 237 и сл. от АПК. Що се отнася до доводите относно допустимостта на касационната жалба и правилното приложение на закона и АПК са неотносими към настоящия спор относно прилагане на извънредния способ за отмяна на съдебни актове по чл. 237 и сл. от АПК. Горното се обуславя от обстоятелството, че производството по отмяна, се развива след приключване на процеса, тя не е стадии от обжалването в рамките на процеса. Водим от горното и на чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - Втора колегия,