Решение № 11507 от 12.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6049/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на община Приморско и на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) гр. Бургас против решение 357 от 08.03.2021 г. по адм. дело 2423/2020 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменен отказ, обективиран в уведомление изх. 17-264/22.10.2020 г. на началника на СГКК Бургас, да измени кадастралния регистър на недвижимите на имоти (КРНИ) на гр. Приморско, като впише Профилактика, рехабилитация и отдих (ПРО) ЕАД, гр. София като собственик на поземлен имот с идентификатор 58356.503.306 по КККР на гр. Приморско, заедно с вписания в КР като собственик община Приморско и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания. Жалбоподателите поддържат, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, като излагат съображения в този смисъл. Молят решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против административния акт да бъде отхвърлена или евентуално, както поддържа община Приморско, след отмяната делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Началникът на СГКК- Бургас претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Профилактика, рехабилитация и отдих ЕАД, гр. София, излага съображения за недопустимост, евентуално за неоснователност на касационната жалба, подадена от началника на СГКК Бургас и за неоснователност на касационната жалба на община Приморско. Моли решението на Административен съд Бургас да бъде оставено в сила, като на дружеството се присъдят и направените разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид касационните основания посочени в жалбите и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба на Община Приморско е недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 211, ал.1 от АПК касационната жалба се подава в 14дневен срок от деня на съобщението, че решението, което се оспорва, е изготвено. В случая този срок е пропуснат. Решението на Административен съд Бургас е съобщено на касатора община Приморско на 15.03.2021 г. (отбелязване в разписката, като съобщението е връчено на секретар М. Георгиева). Срокът за обжалване изтича на 29.03.2021 г. понеделник, работен ден, а жалбата е подадена на 30.03.2021 г., чрез куриер, като в съобщението изрично е посочено, че пратката е взета на 30.03.2021 г. Доказателства за подаване на жалбата в срок не са представени от страната, въпреки указанията на съда в този смисъл. Срокът за оспорване на съдебния акт е преклузивен и изтичането му погасява правото на жалба. Ето защо подадената след изтичане на срока касационна жалба е недопустима и на основание чл. 215, т. 3 АПК следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в тази част да бъде прекратено. Касационната жалба на началника на СГКК- Бургас е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Като издател на оспорения пред първата инстанция административен акт началникът на СГКК- Бургас е страна по материалното правоотношение и е конституиран като ответник по делото пред първата съдебна инстанция съгласно чл. 153, ал. 1 АПК. В това процесуално качество органът разполага с административна правосубектност, която му позволява да оспори съдебния акт, ако този акт е неблагоприятен за него (чл. 210, ал. 1 АПК). Ето защо, доводът на ответника, че органът не е легитимиран да оспори решението на съда е неоснователен. Възражението, че административният орган не може да се представлява от адвокат, също е неоснователно. Преценката за процесуалната защита в съдебния процес принадлежи на страната, която има право да избере лице с юридическо образование от кръга на посочените в чл. 32, т. 1 и т. 3 ГПК, което да я представлява по делото по пълномощие. В случая това е направено, подадената касационна жалба е редовна, а доводът на ответника в обратен смисъл е неоснователен. Възражението, свързано с компетентността на административния орган, засяга правния спор по същество и ще бъде обсъдено, заедно с останалите доводи по съществото на спора. По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационната жалба на началника на СГКК- Бургас е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Оспореното решение на Административен съд Бургас е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. По делото е установено, че административното производство е образувано по заявление с вх. 01-134938/16.03.2020 г., подадено от ПРО ЕАД, гр. София, за извършване на изменение в кадастралния регистър на недвижимите имоти (КРНИ) на гр. Приморско, изразяващо се в промяна на данните за собствеността на ПИ с идентификатор 58356.503.306 по КККР на гр. Приморско, като заявителят бъде вписан като собственик на поземления имот, заедно с вписания като собственик в КР община Приморско. Заявителят се позовава на съдебно решение V 139/02.02.2018 г., постановено по гр. дело 937/2016 г. по описа на Окръжен съд Бургас, влязло в сила на 28.05.2019 г., с което е признато за установено, че ищецът ПРО ЕАД е собственик на терен с площ от 40329 кв.м. при посочени в АДС 1327/16.11.1994 г. граници, в който попада и реална част от 358 кв. м. от ПИ с идентификатор 58356.503.306 по КККР на гр. Приморско. До този момент в КРНИ като собственик на ПИ с идентификатор 58356.503.306 по КККР на гр. Приморско, одобрена през 2008 г., въз основа на акт за общинска собственост 80, том III, рег. 1041, дело 360 от 25.09.2001 г., издаден от Районен съд Царево, е записана община Приморско- заинтересованата страна пред първата съдебна инстанция. Като се съобразява с посочените обстоятелства, началникът на СГКК Бургас приема, че влязлото в сила съдебно решение има сила само за страните (ПРО ЕАД и Булгарконтрола" ЕООД) и не обвързва община Приморско, вписана като собственик в КРНИ за имота, заявителят не представя други документи, установяващи собствеността, поради което стига до извода, че е налице спор за материално право и вписване в КР не следва да се извършва. Това действие на органа е предмет на оспорване в производството пред Административен съд- Бургас. При тези факти заключението на първоинстанционния съд за отмяна на отказа на началника на СГКК - Бургас да одобри изменението на кадастралния регистър на недвижимите имоти на гр. Приморско, изразяващо във вписване на заявителя ПРО ЕАД, сега ответник, заедно с община Приморско като собственик на ПИ с идентификатори 58356.503.306 по КККР на гр. Приморско, е направено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и в противоречие със събраните доказателства. Процедурата по чл. 53, ал. 1 ЗКИР е дейност на администрацията по поддържане на КРНИ в актуално състояние и намира приложение при възникване на нови или промяна на подлежащите на вписване данни, отпадане на основанието за извършеното записване или констатиране на несъответствие между данните в регистъра и източника, удостоверяващ данните, като при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи (чл. 53, ал. 2 ЗКИР). В случая административният съд неправилно приема, че предпоставките за изменение на КРНИ са налице. Незаконосъобразно и в противоречие с доказателствата е преценено, че изискванията на чл. 53, ал. 2 ЗКИР са изпълнени, тъй като разпоредбата предполага пълна идентичност (по вид, площ и граници) между имотите, описани в конкуриращите се титули за собственост. Обратно на възприетото от първоинстанционния съд, в настоящата хипотеза такава идентичност не се установява от представените писмени доказателства (учредителен акт, решение на Министерския съвет за прехвърляне на имущество). Съдебното решение, на което жалбоподателят ПРО ЕАД се позовава, също не легитимира дружеството като собственик на целия ПИ с идентификатор 58356.503.306 по КК на гр. Приморско в границите и площта, посочени в акта за общинска собственост и отразени в КК. Наличието на частична идентичност между имота, описан като реална част от 358 кв.м. от ПИ с идентификатор 58356.503.306 по КК на гр. Приморско в цитирания по-горе съдебен акт, обективира спор за материално право по смисъла на § 1, т. 16 от Наредба РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието и поддържането на КККР, до чието разрешаване исканата промяна в КРНИ не може да се извърши. Ето защо като достига до заключение в обратен смисъл и отменя отказа на началника на СГКК- Бургас да измени КРНИ на гр. Приморско, като впише ПРО ЕАД като собственик на ПИ с идентификатор 58356.503.306 по КК на гр. Приморско, съставът на Административен съд - Бургас постановява неправилно решение, което подлежи на отмяна. По тези съображения настоящата инстанция приема, че оспореният съдебен акт е необоснован и е постановен в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменен. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови ново решение по същество, с което жалбата на Профилактика, рехабилитация и отдих ЕАД против отказ, обективиран в уведомление изх. 17-264/22.10.2020 г. на началника на СГКК Бургас да измени кадастралния регистър на недвижимите на имоти на гр. Приморско по отношение на данните за собствеността на ПИ с идентификатор 58356.503.306, като впише заявителя Профилактика, рехабилитация и отдих ЕАД, гр. София като собственик на имота заедно с вписания в КР като собственик община Приморско, да бъде отхвърлена. Последният извод е мотивиран от обстоятелството, че оспореният административният акт е постановен от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Въпросът за компетентността на органа - издател е изяснен от първоинстанционния съд, като твърдения за некомпетентност от страна на жалбоподателя ПРО ЕАД, гр. София, не са изложени. В производството пред касационната инстанция нови фактически установявания са недопустими (арг. чл. 220 АПК), поради което направените за първи път от ответника ПРО ЕАД, гр.София доводи за некомпетентност на органа- издател, не следва да бъдат обсъждани. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред двете съдебни инстанции Профилактика, рехабилитация и отдих ЕАД, гр. София следва да заплати на СГКК -Бургас сумата 70.00 лв. разноски по делото, представляващи държавна такса за касационното производство. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,