Решение № 89 от 26.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3611/2020 г.

Решение № 89 от 26.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3611/2020 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Касационно обжалване е допуснато с определение № 77 от 4.02.2021 г. по касационната жалба, подадена от Д. И. М. от [населено място], със съгласието на попечителя си С., чрез процесуалния представител адвокат Х. против въззивно решение № 217 от 19.08.2020 г. по в. гр. д. № 423/2020 г. на Окръжен съд - Сливен, с което е потвърдено решение № 316 от 11.03.2020 г. по гр. д. № 4077/2020 г. на Районен съд - Сливен, като е уважен предявения иск и е прието за установено по отношение на "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, че дължи сумата от 5 519. 62 лв., главница по договор за потребителски кредит № [ЕГН] от 26.02.2018 г., договорна лихва от 2 290. 37 лв., за периода 5.08.2018 г. - 5.03.2021 г., обезщетение за забава върху просрочената главница от 109. 26 лв., начислена за периода 5.08.2018 г. до 6.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.12.2018 г., както и направените разноски по ч. гр. д. № 6906/2018 г. на СлРС от 308. 39 лв. Касационното обжалване е допуснато по въпрос, касаещ служебното задължение на съда за назначаване на експертиза, за изясняване на фактическата обстановка по делото, при своевременно направено възражение и заявено оплакване във въззивната жалба за необоснованост на направените фактически изводи, досежно релевантен за дело факт, за който е възможно да е разрешен в противоречие с уеднаквената с постановяване на т. 3 от ТР № 1/9.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдебна практика. В проведеното съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на ангажираните по делото доказателства, намира следното: По въпросът, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, практиката е унифицирана с ТР № 1/9.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно т. 3 от което: въззивният съд е длъжен служебно да назначи експертиза, когато е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или че направените фактически изводи които са в основата на първоинстанционното решение са необосновани. В мотивите е посочено, че когато във въззивната жалба се съдържа оплакване, че първоинстанционният съд погрешно е приел за установен даден релевантен за делото факт, не е необходимо въззивникът да е поискал назначаване на експертиза за установяване на съответния факт и да е определил задачата на вещото лице, тъй като единствено съдът може да прецени дали установяването на този факт налага съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, изкуството, занаятите и др., изискващи специални знания, като предпоставка за назначаване на експертиза с определена задача. След като е възникнала необходимост от установяване на съответния факт, във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване, въззивният съд служебно следва да назначи експертиза и да определи задачата й, като възложи разноските на страната, която носи тежестта на доказване. По същество на касационната жалба: На 26.02.2018 г. между страните по делото – "Ти БИ Ай Банк" АД и Д. И. М. е сключен договор за потребителски кредит №[ЕИК], по силата на който на последният е предоставен кредит в размер на 4 300 лв., към който е включена и еднократна такса от 639. 83 лв. Сключени са и застраховка живот в размер на 510. 84 лв. и застраховка безработица в размер на 521. 06 лв., с което общото задължение по договора възлиза на 8 786. 96 лв., която сума е разсрочена на 36 месечни погасителни вноски /35 х 244. 08 лв. и последна изравнителна от 244. 16 лв. / Уговореният лихвен процент е 27. 09%. Не се спори, че ответникът е преустановил изплащането на вноските, като не е погасил три последователни такива - съответно на 5.08.2018 г., 5.09.2018 г. и 5.10.2018 г., като считано от 6.10.2018 г. е настъпила предсрочна изискуемост. Уведомлението за предсрочната изискуемост е получено лично от длъжника, на посочения от него адрес. "Ти Би Ай Банк" АД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение, по реда на чл. 410 ГПК на 12.12.2018 г., към която дата задължението на ответника е възлизало на 7 809. 99 лв. /5 519. 62 лв. главница и 2 290. 37 лв. лихви/. Образувано е ч. гр. д. № 6906/2018 г. на СлРС, по което е издадена заповед за изпълнение за посочената сума и след подадено възражение е предявен настоящия иск. С отговора си, ответникът е направил възражение, че договорът е унищожаем, тъй като – пред вид обстоятелството, че от 2003 г. страда от "параноидна шизофрения", не е могъл да разбира и да ръководи действията си. Правил е опити за самоубийство, лекуван е, приема медикаменти и е поставен под ограничено запрещение, въз основа на съдебно решение № 13 от 12.03.2019 г. Първоинстанционният съд е уважил иска без да изследва по какъв начин наличието на душевно заболяване се е отразило при подписване на договора за кредит. Във въззивната жалба отново е акцентирано на възражението за унищожаемост. Тезата на страната е, че са представени достатъчно медицински документи, за разчитането на които не са необходими специални знания, за да се приеме и без назначаване на нарочна експертиза, че към датата на сключване на договора М. не е могъл да ръководи и да разбира действията си. При тези данни, въззивният съд е потвърдил осъдителния първоинстанционен акт, позовавайки се на датата на сключване на договора за кредит /26.02.2018 г./, която е преди поставянето на М. под запрещение на 12.03.2019 г., на обстоятелството че с Експертно решение от 2010 г. той е определен като работоспособен, с 80% трайно намалена работоспособност и наличието на данни, че е упражнявал труд. В мотивите си, съдът е посочил, че от ангажираните доказателства не може да се изведе извод за основателност на направеното възражение, а възможността за назначаване на психиатрична експертиза е преклудирана. Настоящият съдебен състав, съобразно даденият отговор на въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, намира този извод на въззивния съд за неправилен. Разрешаването на спора по делото е обусловено от преценката за основателност на възражението за унищожаемост. Същото не може да бъде установено без назначаването на съдебно-психиатрична експертиза, която да изследва способността за М. да разбира и да ръководи действията си към момента на сключване на процесния договор. В тази хипотеза, възззивният съд е следвало служебно да назначи експертизата, изискуема с оглед необходимостта за да бъде установен въведения с въззивната жалба релевантен факт. Това налага отмяна на постановения въззивен акт и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, който следва да назначи съдебно-психиатрична експертиза на разноски на страната и съобразно даденото заключение да разреши спора. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение