Решение № 10517 от 11.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11426/2012 г.

Решение № 10517 от 11.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11426/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Стефан Петров Радев е подал касационна жалба срещу решението от 20.07.2012 г. по адм. дело № 6739/2011 г. по описа на Административния съд - София-град, с което е била отхвърлена жалбата му срещу решение № 230/16.06.2011 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия в частта за установяване и обявяване на принадлежността му към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост и е поискано да бъде отменено с присъждане на направените разноски. Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е поискала отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че Стефан Петров Радев е заемал длъжността "научен секретар" в Президиума на Висшата атестационна комисия от 1995 г. и от 2009 г., както и длъжността "член на Научната комисия по математически науки" към Висшата атестационна комисия за времето от 2003 г. до 2009 г. С решение № 230/16.06.2011 г., след извършване на проверка на лица по чл. 3, ал. 1, т. 12 и т. 29 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия обявила принадлежност на лица, заемащи публични длъжности, между които и Стефан Петров Радев. В решението са посочени служителят, който го е вербувал, ръководилият го служител, структурите, в които е осъществявано сътрудничеството, качеството, в което е осъществявано сътрудничеството, псевдонима на лицето, както и документите, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА - разходен документ, документи от ръководилите лицето щатни служители; регистрационна бланка; регистрационен дневник, картони, дело Ф1, а. е. 4765; доклад на Националната разузнавателна служба № RB102101-001-04/12-329/22.02.2010 г. От правна страна съдът приел, че оспореното решение е законосъобразен административен акт. Изложени са мотиви, че комисията обявила принадлежност на Стефан Радев към Държавна сигурност, ползвайки предвидените в чл. 2, т. 2 ЗДРДОПБГДСРСБНА източници на информация. Според съда, разкриването на принадлежността на жалбоподателя към Държавна сигурност било задължително, тъй като заповедите, с които Стефан Радев бил назначен за научен секретар на Висшата атестационна комисия и за чл. на научната комисия по математически науки при Висшата атестационна комисия, били издадени от министър-председателя, а в списъка на публичните длъжности, заемани от лица, чиято принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия подлежи на обявяване, били и длъжностите, които се заемат с акт на президента на Република България, Народното събрание, Министерския съвет или министър-председателя (чл. 3, ал. 1, т. 29 ЗДРДОПБГДСРСБНА). Поради отсъствието на нарушения, допуснати от административния орган, административният съд отхвърлил жалбата. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, както и необоснованост. Административният съд е направил логически издържан и законосъобразен извод, че длъжностите, заемани от Стефан Петров Радев, попадат в обсега на проверката, извършвана по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Действително, както се поддържа в касационната жалба, комисията не е посочила точното правно основание за проверката с оглед длъжността на проверяваното лице, което е подлежало на проверка съобразно чл. 3, ал. 1, т. 27 ЗДРДОПБГДСРСБНА, в редакцията съгласно Държавен вестник, бр. 48 от 24 юни 2011 г. Както е записано в чл. 32 от Закона за научните степени и научните звания (отм.), Висшата атестационна комисия е орган към Министерския съвет и се състои от президиум и научни комисии по отделни научни области или специалности. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Закона за научните степени и научните звания (отм.), Президиумът на Висшата атестационна комисия се състои от председател, заместник-председател, научен секретар и членове. Председателят, заместник-председателят и научният секретар на Висшата атестационна комисия се назначават от председателя на Министерския съвет за срок от три години по предложение на председателя на Министерския съвет, а членовете на Президиума и на научните комисии на Висшата атестационна комисия се назначават за същия срок от председателя на Министерския съвет. Като научен секретар на Президиума на Висшата атестационна комисия и като чл. на научна комисия жалбоподателят следва да бъде считан за чл. на Висшата атестационна комисия по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 27 ЗДРДОПБГДСРСБНА във връзка с чл. 32 и чл. 33, ал. 2 от Закона за научните степени и научните звания (отм.). При положение, че Висшата атестационна комисия се състои от президиум и научни комисии, буквалният прочит на разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 27 ЗДРДОПБГДСРСБНА, според която публични длъжности са тези на членовете на комисията, е неприемлив. Подобно тълкуване би изключило от проверката председателя, заместник-председателя и научния секретар, които също са членове на Президиума на Висшата атестационна комисия, а също и членовете на научните комисии, които представляват част от Висшата атестационна комисия. Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия не е съобразила, че длъжностите по чл. 3, ал. 1, т. 29 ЗДРДОПБГДСРСБНА, са "други" или такива, които законът не назовава изрично, но които могат да бъдат определени по въведените нормативни критерии. Независимо от това нарушение на административния орган, което не е било отбелязано от административния съд, липсва основание за отмяна на съдебното решение и на административния акт, тъй като нормативните предпоставки за обявяването на принадлежността на Стефан Радев към Държавна сигурност съществуват. Жалбоподателят е заемал публични длъжности в периода от 10 ноември 1989 г. до влизането на закона в сила, а също и към датата на влизането му в сила, и за него са намерени документи от вида на посочените в чл. 25, т. 3 ЗДРДОПБГДСРСБНА, въз основа на които е обявена принадлежността му към Държавна сигурност. В тази връзка следва да се отбележи, че решението не е опорочено допуснато от съда съществено нарушение на процесуалния закон, както се твърди в касационната жалба. Съдът не е създал пречки за провеждане на оспорването на истинността на документите, намерени за жалбоподателя в информационните фондове, макар да не е държал определение за извършване на проверката им. Съгласно чл. 193, ал. 3, предл. 1 ГПК тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Както е предвидено в чл. 194, ал. 1 ГПК, съдът извършва проверката чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица. Жалбоподателят е имал възможност да ангажира гласни и писмени доказателства, с които да подкрепи възраженията си, че документите са неверни, тоест, че има несъответствие между фактите, удостоверени в официалните свидетелстващи документи и действителното положение. От негова страна обаче е направено единствено искане за графологическа експертиза, чието заключение би имало значение за опровергаване на авторството на всички представени документи. Първоинстанционният съд правилно е отказал назначаването й, при положение, че не е разполагал с други, безспорни документи, които да дадат възможност за сравнителен анализ. Поради това касационната инстанция приема, че решението за отхвърляне на жалбата срещу административния акт е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски на жалбоподателя не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд