Решение № 1573 от 5.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10061/2008 г.

Решение № 1573 от 5.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10061/2008 г., II о., докладчик съдията Марияна Дечева Производството е образувано по касационна жалба на Кмета На СО-район"Студентски", срещу решение № 367/12.05.2008 г., постановено по адм. д. № 1792/2007 г. на Административен съд София-град. Излагат се отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, с твърдение за незаконосъобразност на решението и постановяването му при съществени процесуални нарушение. Излагат се доводи, че съдът се е произнесъл и по недопустима жалба и се иска обезсилване на съдебния акт или евентуално неговата отмяна. Ответната страна Ректора на СУ" Св. Климент Охридски"гр. София, чрез процесуалния си представител, адв. Елена Бакалова взема становище да се остави без уважение касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния преклузивен срок, но разгледана по същество е неоснователна. Настоящата инстанция на Върховният административен съд, второ отделение намира, че е неоснователно наведеното в касационната жалба, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по недопустима жалба. За да приеме горното съдът изхожда от обстоятелството, че СУ Св. Климент Охридски е представляван по делото от юрисконсулт Попова, надлежно упълномощена, с пълномощно № 70-29-12/13.11.2006 г., която в първото по делото заседание проведено на 7.06.2007 г. е поддържала жалбата, поради което настоящата инстанция приема, че са валидирани процесуалните действия по подаването й. Налице е и правен интерес на СУ от обжалвана на процесния административен акт, с който му се засягат права и законни интери, изхождайки от представените по делото АДС № 1828/20.09.1952 г. и заповеди № 147/14.06.1978 г., № 184/8.02.1977 г. и № IХ-1966/21.06.1977 г. Горното се извежда и от нармата на чл. 14 от ЗДС, § 2 от ДР на ЗДС и чл. 13-18 от ЗВО. В тази връзка първоинстанционния съд е изложил подробни мотиви, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. Прамилен, обоснован и законосъобразен е извода на съда, за което е изложил мотиви, изхождайки от цялостния доказателствен материал, в т. ч. и съдебно техническа експертиза-тройна, за материалната незаконосъобразност на обжалвания административен акт. По делото безспорно е установено, че не е спазена процедурата от административния орган при издаване на процесната заповед на нормата на чл. 195, ал. 3 от ЗУТ, а именно служебно да бъдат събрани всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и да бъдат изслушани заинтересованите лица. Предвид горното правилен е извода на съда, че неизпълнението на това императивно задължение представлява особено съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е самостоятелно основание за отмяна на оспорената Заповед. Извън горното правилен и законосъобразен е извода на съда, че както Протокола на комисията, на основание на който е издадена процесната заповед, както и администраятивния акт не са мотивирани- не се съдържат фактическите и правните основания за издаване на последната. Позоваването само на нормата на чл. 195, ал., от ЗУТ прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност. От друга страна с тройната съдебно техническа експертиза е оборена немотивираната констатация на административния орган. Установено е че процесната сграда е годна за ползване, не създава опастност за живота и здравето на преминаващите и не е застрашена от самосрутване- т. е. не са налице кумулативно дадените предпоставки на чл. 195, ал. 1 от ЗУТ за издаване на процесния административен акт, с което не се е съобразил административния орган. Предвид горното, Върховният административен съд, второ отделение, намира че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуеалните норми и се е произнесъл по допустима жалба, поради което решението следва да се остави в сила. Искането на СУ "Св. Климент Охридски" за присъждане на направените по делото разноски следва да се остави без уважение, защото не са ангажирани доказателства за реално направени такива. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение,