Решение № 12070 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2174/2011 г.

Решение № 12070 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2174/2011 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на "Плас-кант" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, представлявано от управителя Силвена Петрова Петрушева, против Решение № 2621 от 20.12.2010 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 2008 по описа за 2010 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Заповед № 10-2694/09.06.2010 г. на зам. директора на ТД на НАП Варна, с която е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "запечатване на обект: магазин № 4 за търговия с материали за мебелопроизводство, находящ се в гр. Варна, ж. к. "Трошево", търговски комплекс "Трошево" и забрана на достъпа до обекта за срок от 1 месец, на осн. чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. " В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, защото процесната ПАМ била придружена две наказателни постановления и разпореждане за предварително изпълнение, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение - неиздаване на фискален бон за стока на стойност 7,18 лв., при първо нарушение. Твърди, че съдът не съобразил липсата на мотиви в оспорения административен акт относно налагането на максимален срок на ПАМ. Ответникът по касационната жалба ТД на НАП Варна, чрез юрк. Манев, оспорва жалбата в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Така постановеното решение е неправилно. По делото няма спор по фактите. Спорът се свежда единствено до това - липсата на мотиви от страна административния орган по отношение на срока за налагане на ПАМ е ли съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до незаконосъобразност на заповедта. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация на фискалните устройства. Безспорно е в случая, че е извършено такова нарушение от касатора и по това не се спори. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице, което означава, че заповедта в качеството й на индивидуален административен акт следва да отговаря на всички законови изисквания. Неправилно съдът е приел че в оспорения акт са изложени мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка. Изразът "с оглед защита на обществените интереси и в изпълнение целите на закона, както и относно превъзпитаване на нарушителя към спазване на установения правов ред посочен в материалните данъчни закони намирам, че следва да се наложи максималният размер на ПАМ - запечатване на търговски обект в размер на 1 /един / месец", не отчита, нито обсъжда конкретната тежест на нарушението, за да мотивира налагането на максималния размер на мярката на административна принуда. Липсата на конкретни мотиви съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове защо е определил максимално дължимия срок, посочен в закона за налагане на тази мярка конкретно за този случай, и като не е направил това решаващият съд не би могъл да прецени дали той е упражнил това свое правомощие в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията, посочени в чл. 146, за оспорване на индивидуалните административни актове. Предвид това, неправилно първоинстанционният съд е приел, че този порок не води до незаконосъобразност на акта, и го е потвърдил. Предвид гореизложеното, настоящият касационен съдебен състав счита, че решението на съда е неправилно и следва да се отмени като вместо него се постанови ново по същество, с което процесният административен акт бъде отменен. На касатора се дължат разноски за двете съдебни инстанции в размер на 875 лв. държавни такси и адвокатско възнаграждение. Водим от горното, и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение