Решение № 15911 от 12.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9132/2012 г.

Решение № 15911 от 12.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9132/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" София - област против решение № 449/5.06.2012 г. по адм. дело № 299/2012 г. на Административен съд София - област. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 54е от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - Камелия Стоянова Костова, от гр. Долна баня счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационното оспорване във връзка с началната дата на периода, за който се дължи възстановяване на паричното обезщетение за безработица. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като прецени доказателствата по делото, оплакванията, становищата и заключенията на страните, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. По делото е установено, че с разпореждане № 226 - 01 - 151 - 3/25.11.2011 г. на ръководител на осигуряването за безработица и решение № РД - 07 - 9/7.03.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - София област е разпоредено Камелия Стоянова Костова да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода 8.09.2010 г. - 21.12.2010 г. (период на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ) в размер на 2 230,50 лева. Спорът между страните касае началната дата на процесния период, като уволнената и възстановена впоследствие с влязло в сила съдебно решение работничка счита, че началната дата следва да бъде 11.11.2010 г., а не 8.09.2010 г. В нейна полза е присъдено обезщетение за времето и на оставане без работа от 8.09.2010 г. (дата на повторното и уволнение) до 26.01.2011 г. Жалбоподателката в първоинстанционното производство счита, че обезщетението следва да се възстанови за периода 11.11.2010 г. - 21.12.2010 г., тъй като за времето от 8.09.2010 г. до 11.11.2010 г. не е била допускана до работа от своя работодател и за този период и се дължи обезщетение по чл. 225, ал. 3 от КТ. Съгласно разпореждане № 226 - 01 - 151 - 1/14.06.2010 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ за периода 22.03.2010 г. - 21.12.2010 г. Камелия Костова е получавала обезщетение за безработица. В приложената по преписката жалба до директора на ТП на НОИ София - област вх. № Ж-07-67/22.12.2011 г. посочва, че и е изплатено обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, присъдено със съдебно решение № 22/9.02.2011 г. по гр. дело № 1025/2010 г. на Ихтиманския районен съд за периода 11.11.2010 г. - 21.12.2010 г. Липсват доказателства в административната преписка за изплатено обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ или по чл. 225, ал. 3 от КТ досежно периода от 8.09.2010 г. до 11.11.2010 г. С решение № 449/5.06.2012 г. по адм. дело № 299/2012 г. Административен съд София - област е отменил решение № РД - 07 - 9/7.03.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" София - област и потвърденото с него разпореждане № 226 - 01 - 151 - 3/25.11.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че органите на НОИ не са доказали твърдяните от тях обстоятелства, че за периода 8.09.2010 г. - 21.12.2010 г. Камелия Костова е получила обезщетение по чл. 54а от КСО и по чл. 225, ал. 1 от КТ. Тези изводи намират частична подкрепа от наличните доказателствата по делото, поради което решението е необосновано. Съдът не е обсъдил направеното признание от жалбоподателката в първоинстанционното производство, че за периода 11.11.2010 г. - 21.12.2010 г. същата е получила присъденото и с решение № 22/9.02.2011 г. по гр. дело № 1025/2010 г. на Ихтиманския районен съд обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ и не е изяснил останалите релевантни обстоятелства по спора, а именно получила ли е Камелия Костова обезщетение по КТ за времето от 8.09.2010 г. до 11.11.2010 г., на какво основание и в какъв размер, с оглед точното тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 54е от КСО. Липсата на подробен доклад по предмета на спора и отсъствието на указания по разпределение на тежестта на доказване е довело до неизясняване на релевантни факти досежно спорните права, поради което съдебното решение е постановено и при условията на съществено нарушение на съдопроизводствени правила, което налага неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение