Решение № 1422 от 10.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5971/2007 г.

ВКСII гражданско отделение10.06.2009 г.докладчик Василка Илиева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 647 от 8.06.2007 г. на Варненски окръжен съд постановено по гр. д. № 690/2006 г. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 1422 от 10.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5971/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на адв. Д. Г. на К. К. К., Т. К. В., М. Д. А., Р. Н. Б., Н. Н. И., К. Д. К., Д. Л. Д., П. Л. Д., И. Н. П., Д. Т. Я., Ж. Т. А., Ф. Т. П. и С. Т. И. всички от гр. В. срещу въззивно решение № 647 от 08.06.2007 г. на Варненски окръжен съд по гр.д. № 690/2006 г., потвърждаващо решение № 161/03.02.2006 г. по гр.д. № 4840/2004 г. на Варненски районен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от тях срещу П. М. Д. и Р. Б. Д. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на реална част - 600/902 ид.ч. от ПИ № 518 по КП "Т" на м. "М", с площ от 902 кв. м.оцветена в червен цвят на скицата на л. 29 от гр.д. № 4840/2004 г. на ВРС, представляваща неразделна част от решението. В касационната жалба са повторени доводите развити във въззивната жалба, на които въззивният съд е отговорил мотивирано, под формата на касационни доводи - за необоснованост и неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила - касационни основания по чл. 218б ал. 1 б. "в" ГПК. Твърди се, че въззивния съд не е направил съвкупна и правилна преценка на доказателствата по делото, поради което и изводът му, че е налице право на собственост върху 600 кв. м.за ответниците по силата на § 4 ЗСПЗЗ е неправилен, тъй като не са доказали правото на ползване върху спорния имот да им е било предоставено по предвидения за това ред, предвид обстоятелството, че удостоверение № 59/29.01.1980 г.не е подписано от председателя на ИК, както и че е налице идентичност между спорния имот и предоставения им за ползване. Освен това навеждат довод, че оценката на земята е определена от некомпетентен орган - кметски наместник, поради което оценителния протокол е нищожен. Молят решението да бъде отменено. Ответниците в производството - П. М. Д. и Р. Б. Д. не взимат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като обсъди доводите в жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови решението си въззивният съд е установил, че с решение № 518/15.06.1998 г. на ПК - В. в полза на наследниците на К. Т. К. е възстановено в съществуващи стари реални граници правото на собственост върху нива от 8,162 дка, находяща се в терен по § 4 ЗСПЗЗ в землището на кв. Виница, в м. "М", представляваща имот пл. № 1* по КП "К" от 1956 г., в която попада част от имот пл. № 518 по КТ "Т" с площ на частта от 798 кв. м. Съдът е приел, че възстановеният имот е идентичен с имота, закупен от наследодателя на ищците с нот.акт № 370/1941 г., както и, че процесната реална част от имот пл. № 1* по КТ от 1956 г., представлява реална част от имот № 518 по комбинирания план на м. "Т" с площ от 798 кв. м., поради което е доказана и тяхната активна материално правна легитимация. Приел е, че на П. Д. е било предоставено по реда на ПМС № 76/1977 г. право на ползване върху спорния имот, представляващ хавра от 800 кв. м. Тъй като ищците не са провели успешно оспорването на автентичността на удостоверение № 59/29.01.1980 г.е прието, че няма пречка същото да бъде подписано от заместника на кмета. Към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ в имота е съществувала масивна сграда, годна за сезонно обитаване и изградена на етапи в периода 1980-1989 г., за което е било издадено разрешение за строеж на 20.12.1977 г. П. Д. е упражнил правото си да изкупи земята по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, за което е извършена оценка на 18.09.1993 г.с оценителен протокол № 287 и след заплащане на определената цена е придобил право на собственост върху нея до размер на 600/860 кв. м., легитимирайки се с констативен нот.акт № 189/94 г. Изложил е мотивирани съображения защо атакуваната оценка не е нищожна, като изготвена от комисия, назначена по заповед на кметския наместник, поради което е заключил, че ответниците Д владеят на правно основание спорния имот. Решението е валидно, процесуално допустимо и правилно. Фактическите и правни изводи на съда почиват на доказателствата по делото и на логичното им подвеждане под хипотези са на правната норма. Спорът по делото касае имот, за който касаторите- ищци са поддържали, че са собственици по наследство и възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, в който се намират ответниците П. Последните противопоставят право на собственост, на основание изкупуване по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ . В съответствие с доказателствата по делото е изводът на съда, че са били налице предпоставките на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ за изкупуване на имота от ответника П след заплащане на цената за земята е осъществен завършващия състав на това придобивно основание. Първото законово условие за да се трансформира правото на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята независимо в коя хипотеза - на основание § 4а, ал. 1, § 4а, ал. 5 или § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ , е правото на ползване върху земеделската земя да е предоставено по силата на актовете в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, чието изброяване не е изчерпателно. Едва след като е налице първата предпоставка за надлежно учредено право на ползване върху земеделска земя, се изследват останалите регламентирани от закона предпоставки - в имота да е построена до 1.03.1991 г.сграда по смисъла на изключенията в § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ. В настоящия случай не е спорно, че в имота преди 1 март 1991 г. е построена сграда, която не попада в изключваща хипотеза. Спорен е въпроса относно легитимацията на ответника Д, като ползвател на имота. По административната преписка е представено удостоверение № 59 от 29.01.1980 г., което обаче не е подписано от председателя на ИК на ОНС, а от Т. Г., заемащ към този момент длъжността заместник председател на ИК на ОНС. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Постановление № 4 на Министерския съвет от 12.02.1988 г. за по-нататъшно усъвършенстване устройството на зоните за обществен отдих, вилните зони и земите за земеделско ползване и за отстраняване нарушенията при изграждане на сгради в тях, земи за земеделско ползване, предоставени на граждани въз основа на документ, издаден от ръководно длъжностно лице на народен съвет или кметство, аграрно-промишлен комплекс, селскостопанска бригада, трудово-кооперативно земеделско стопанство и горско стопанство, не се считат заграбени и не се отнемат, а в ал. 4 е предвидена процедура за оформяне статуквото на заварените ползватели на земи за земеделско ползване. В случая сме изправени пред посочената хипотеза - налице е документ, издаден от ръководно длъжностно лице - зам. председател на ИК на ОНС като земята не е счетена за заграбена и се е развило производство по трансформация на правото на ползване в право на собственост. Неизпълнението на задължението на ИК на ОбНС и на съответното длъжностно лице не може да се интерпретира във вреда на правоимащите граждани. С оглед изложеното на П. Д. е учредено по надлежния ред правото на ползване, тъй като по силата на ПМС № 4 от 1988 г. по нормативен ред са легализирани и санирани пропуски на съответната общинска администрация да удостовери предоставено право по ползване, поради което, подписването на удостоверение № 59 от зам.председателят на ИК на ОНС не може да се приравни на липса на предоставено право на ползване. Предвид безспорния факт, че в процесния имот е построена сграда, която отговаря на техническите изисквания по изключението на § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, в конкретния случай е налице хипотезата на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ . Неоснователен е и следващия довод, че оценителния протокол е нищожен, тъй като не бил подписан от кмета на общината, а от кметския наместник, откъдето се прави извод, че не е осъществен един от елементите на фактическия състав на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което ответникът Д. не е придобил валидно правото на собственост. Не се спори, че Д. е упражнил правото си да изкупи имота при условията на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ и е заплатил цената за земята в срок. Започнала е оценителна процедура за придобиване на собствеността по реда на § 5 от ППЗСПЗЗ . Специално назначена комисия е определила оценката на процесната земеделска земя с оценителен протокол № 287/18.09.1993 г. Посоченият документ удостоверява, че на ответника имплицитно е било признато още през 1993 г. правото да придобие собствеността върху имота, тъй като в противен случай не би започнала оценителна процедура. Оценителният протокол по същество представлява положително решение по искането на молителя за определяне на оценка на земеделската земя. В случая той е заявил правата си, получил е исканата оценка на имота и е заплатил определените суми, с което е приключила изцяло процедурата по придобиване правото на собственост върху ползваната от него земеделска земя, т.е. ответника Д. е реализирал признатите му права. Действащата към този момент правна уредба, регламентираща придобиването на правото на собственост от ползуватели по § 4а и § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ не предвижда утвърждаване на оценителния протокол от кмета на общината. Това изискване е въведено по-късно с разпоредбата на § 62 ПЗР на ЗИДППЗСПЗЗ (ДВ бр. 122/97 г.) Въз основа на това ответникът Д. се е снабдил с констативен нотариален акт № 189/94 г. за собственост на процесния имот, ведно с изградената в него сезонна постройка. За пълното следва да бъде отбелязано, че само при виновно поведение на ползувателя - неплащане на определената цена, съгласно оценителния протокол, той няма да е реализирал признатите му права и процедурата по § 5 от ППЗСПЗЗ ще е останала незавършена, поради което не би могъл да се легитимира като собственик и да противопоставя правата си. Относно възражението на касаторите, че не е налице идентичност между спорният имот възстановен им в стари реални граници и предоставения по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на ответниците, настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно. Касаторите се позовават единствено на представеното от тях решение на ПК, с което им е признато право на собственост върху нива, за който имот изрично е вписано, че се намира в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на кв. Виница, м. "М", гр. Варна. Това означава, че още през 1998 г. издателят на визираното решение е приел, че в процесните земеделските земи са включени имоти на ползуватели, но касаторите не са оспорили решението на ПК и не са оборили това обстоятелство. Освен това следва да бъде посочено, че планът на новообразуваните имоти се изработва за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С този план се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, § 4б и § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. В плана на новообразуваните имоти се нанасят имотите на три категории лица: 1. ползватели, на които по предвидения законов ред правото на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята; 2. бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от поземлена комисия или от общинска служба по земеделие и гори право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3. настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - било като преобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, тоест тези, които никога не са изгубвали своята собственост. Тъй като планът на новообразуваните имоти се изготвя за земи, попадащи в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, законодателят е дал предимство не на бившите собственици, а на ползвателите, като процедурата по преобразуването на правото им на ползване в право на собственост трябва да е приключила, а не висяща или предстояща. С плана на новообразуваните имоти на всеки правоимащ по § 4а и § 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ . Правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.). На такова лице се предоставя задължително имот в рамките на ограниченията по § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ - до 600 кв. м. по § 4а, ал. 1 и до 1000 кв. м. по § 4б, ал. 1 . Разликата над посочените размери до фактически ползваната земя се възстановява на бившите собственици и то само когато може да се образува нов имот с размер не по-малък от 250 кв. метра. Ако не може да се образува нов имот, разликата остава в имота, който е определен за ползвателя и се заплаща от него на собственика по реда на § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113/1999 г.), но това става едва след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти. По делото липсват данни да е налице влязъл в сила план на новообразуваните имоти. Тъй като не са налице релевираните пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила. Разноски не се следват, с оглед изхода на делото на касаторите, а на ответниците-тъй като не се претендират. Мотивиран от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Цитирани разпоредби

4