Решение № 264 от 13.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7505/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение 4051 от 30.05.2024 г., постановено по адм. дело 2120/2023 г. Административен съд (АС) Бургас е отменил по жалба на Лидикар ООД, с ЕИК: 147015017, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, [адрес], Решение 32-623274 от 08.11.2023 г., издадено от директор на Териториална Дирекция (ТД) Митница Бургас при Агенция Митници , с което по митническа декларация (МД) MRN 20BG001007025223R6/10.11.2020 г. за внесената и допусната до свободно обращение стока са определени допълнителни задължения за мито в размер на 986,40 лева и данък добавена стойност (ДДС) в размер на 2 170,08 лева. С решението в полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 920,00 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на ТД Митница Бургас, чрез процесуалния му представител юрисконсулт М. Кацарова. В същата се прави оплакване, че решението на АС - Бургас е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Бургас и вместо него - да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения митнически акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Лидикар ООД, представлявано от управителите К. Карачорбаджиева и Л. Карачорбаджиева, чрез адв. Р. Василева от БАК, взима становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в становище. Представят се и писмени бележки. Претендират се разноски за касационното производство по представен списък и договор за правна защита и съдействие. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС Бургас е законосъобразността на Решение 32-623274 от 08.11.2023 г., издадено от директор на ТД Митница Бургас при Агенция Митници , с което на основание чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ), чл. 74, § 3, чл. 77, § 1, буква а , § 2 и § 3, чл. 85, § 1, чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) 952/2013, чл. 54, ал. 1, чл. 55, ал. 1, чл. 56, чл. 66, ал. 1, т. 2, чл. 67, ал. 1, чл. 83, ал. 1 от ЗДДС и чл. 59 от АПК, за стока по МД с MRN 20BG001007025223R6/10.11.2020 г. на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 е определена нова митническа стойност (МС) в размер на 13 029,62 лева, спрямо която са определени за досъбиране държавни вземания както следва - за мито в размер 986,40 лева и ДДС в размер на 2 170,08 лева. Като солидарни длъжници за заплащане на посочените задължения са определени К. Д. Д. и Лидикар ООД. Административен съд Бургас е приел от фактическа страна, че на 10.11.2020 г. в МП Пристанище Бургас Център е подадена митническа декларация с MRN 20BG001007025223R6, с която е деклариран внос на стока под митнически режим допускане за свободно обращение, описана като катастрофирал автомобил, марка: MERCEDES-BENZ; модел: CLA 250; тип: бензин; бр. места: 5; товароносимост: 0; първа регистрация: 01.01.2014 г.; цвят: черен; раб. обем: 2000 куб см; мощност: 208 НР8АЕ; двиг. : не се чете; шаси : WDDSJ4GB2EN154178 , код на държавата на изпращане/износ Канада (кл. 5/14); условие на доставка CFR Стойност и навло (кл. 4/1); код по ТАРИК - 8703 23 9000 (кл. 6/14); метод за определяне на стойността договорна стойност на внасяните стоки (кл. 4/16); цена на стоката и валута 2 518.00 CAD (кл. 4/14 и кл. 4/10); идентификационен номер на контейнера - TCLU9805365 (кл. 7/10); декларирани разходи за транспорт след пристигане на мястото на въвеждане 120,00 лева (кл. 4/9). В 3/19 и 3/21 от MRN като декларатор и косвен представител по осъществения внос е посочено дружеството Лидикар ООД, а в кл. 3/15 като вносител е посочено лицето К. Д. Д.. При подаване на декларацията пред митническите органи (МО) са представени: фактура RA-E20100103/20201001, издадена от 9396-9053 Quebec Inc. ; опаковъчен лист RA-E20100103, издаден от 9396-9053 Quebec Inc. : permit-vehicle portion 41794611; морска товарителница MEDUMC560403; фактура (терминални такси) 0000003129/03.11.2020 г. За извършения внос са начислени мито в размер на 316,56 лева и ДДС в размер на 720,44 лева, при МС в размер на 3 165,63 лева (преизчислена стойност на 2 518 CAD при курс 1,2572 BGN/USD). Решаващият съд е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспореното митническо решение, в т. ч. препратеното от канадските митнически власти Canada Border Services Agency до териториални дирекции на Агенция Митници писмо с рег. 32-441111/16.12.2022 г. на ЦМУ; извършения в тази връзка последващ контрол, при който е анализирана постъпилата информация за автомобил със същите характеристики, идентичен VIN (номер на шаси), номер на контейнер, номер на износна декларация, получател и вносител на стоката, в резултат на който анализ е установено несъответствие по отношение на декларираната в МД цена в размер на 2 518 CAD спрямо представената от канадските митнически власти цена в размер на 10 364 CAD; възникналите в тази връзка основателни съмнения относно действителната цена на стоката и елементите, които се прибавят към нея; извършения последващ контрол; разменената кореспонденция между страните; мотивите на митническите органи да приемат, че са налице основателни съмнения относно МС на стоката, определена по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, а също и основанията им да отхвърлят декларираната МС на стоките и да приемат, че поради изчерпването на вторичните методи по чл. 74, § 2, б. а - б. г от Регламент (ЕС) 952/2013, следва приложимост на резервния метод по чл. 74, § 3 от същия Регламент при съобразяване принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията и на Глава 3 от Регламента. На първо място първоинстанционният съд е приел, че митническият акт е издаден от компетентен орган и при спазване на изискването за форма и съдържание. Прието е още, че при издаването на акта са допуснати нарушения на административно-производствените правила, изразяващи се в липсата на заповед за възлагане на проверка в рамките на последващия контрол по реда на чл. 84 от ЗМ обстоятелство, представляващо според съда самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт. Наред с това, АС Бургас е приел, че оспореното митническо решение е издадено в противоречие с материалния закон, като мотивите му в тази посока се свеждат до следното: 1. Дадено е тълкуване на относими правни разпоредби, в това число за методите за определяне на митническата стойност. 2. Съпоставяйки правната рамка към фактите по делото е посочено, че във връзка с предоставена от канадските митнически власти информация и установени несъответствия по отношение на декларираната в МД цена спрямо представената от канадските митнически власти цена, внесеният с процесната МД пътнически автомобил катастрофирал е бил предмет на последващ контрол относно верността на данните за реално платената цена на придобиване на превозното средство, тъй като у митническия орган са възникнали съмнения относно декларираната цена на придобиване. 3. Прието е също така, че за да обосноват основателни съмнения относно декларираната стойност по проверяваната МД, МО са се позовали на предоставената в електронен формат информация от канадските митнически власти. 4. Анализирайки доказателствата по делото и съобразявайки обстоятелството, че представеният електронен документ от канадските митнически власти е оспорен от Лидикар ООД по надлежния процесуален ред, като за установяване на истинността му от органа не са ангажирани доказателства, административният съд е приел, че справката не представлява официален свидетелстващ документ, обвързващ съда. В тази връзка е прието, че получената от канадските митнически власти информация би могла да послужи за статистически цели, но не и за определяне стойността на стоката. 5. Освен това според съда при наличието на валидни документи за стойността на внесения автомобил, а именно - представената фактура, която не е била оспорена от митническите органи, липсвали основания за неприемане на декларираната договорна стойност и за определяне на нова по-висока такава. 6. Въпреки изложеното административният съд е приел, че преди да прибегне към определяне на МС по реда на 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., митническият орган не е спазил изискването да изчерпи установените в чл. 74, § 2 вторични методи по букви от а до г , като в тази връзка счита, че мотивите, с които последните са отхвърлени като неприложими, са твърде общи и в нарушение на изискванията за определяне справедлива стойност на внесения автомобил. Прието е, че от доказателствата по делото не се установява каква информация е събирана в хода на административното производство, като липсата на данни относно щетите по автомобила, отличаващи го съществено от другите автомобили от същата марка и модел, е довела до необоснованост на формираните от органа изводи. Предвид изложеното съдът е приел, че МО не е положил дължимата грижа да събере информация от цялата митническа територия на Съюза за получаване на допълнителни данни за целите на определянето, тъй като проверката в системата МИС3А била с обхват единствено националната база данни. 7. Наред с това за неправилно е прието и приложението на резервния метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., тъй като МС на внесения автомобил е определена въз основа на изпратените от канадските митнически власти данни за износа на автомобила. Изложеният подход, според съда, е недопустим на основание чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, според който МС не може да се определя въз основа на цените за износ в трета държава или цената на стоките на вътрешния пазар на държавата на изнасяне. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорения митнически акт и основателност на жалбата. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. В касационната жалба на директора на ТД Митница Бургас се правят оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че при издаване на оспорения митнически акт са допуснати нарушения на административно-производствените правила, изразяващи се в липсата на заповед за възлагане на проверка в рамките на последващия контрол по реда на чл. 84 от ЗМ. В тази връзка е посочено, че доколкото в процесния случай по отношение на стоката, декларирана с процесната МД, не е осъществен същински последващ контрол, при който детайлно се проверява счетоводната отчетност на декларатора, а единствено е проверена точността и пълнотата на информацията в конкретната МД, то издаването на нарочна заповед не е необходимо. На следващо място са изложени аргументи, че митническите органи са доказали основателността на съмненията си, обосноваващи извършеното увеличаване на МС на предмета на вноса. Наред с това е посочено, че след анализ на възможността за определянето на МС при последователно прилагане на вторичните методи, регламентирани в чл. 74, § 2 от б. а до б. г от Регламент (ЕС) 952/2013 г., митническият орган обосновано е преминал към резервния метод по чл. 74, § 3 от МКС, определяйки новата МС на база на наличните данни на територията на Съюза, получени по линия на международното сътрудничество от канадските митнически власти. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Неправилно административният съд е приел наличие на съществено нарушение на производствените правила, изразяващо се в липса на заповед за възлагане на последващ контрол. В настоящия случай, по отношение на МД е извършен последващ контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, т. е. проверка на точността и пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи. За този вид проверка не е предвидено издаване на нарочна заповед за възлагане. Такава заповед според разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗМ се издава, съответно - връчва на декларатора при извършване на последващ контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 2 от ЗМ, където не попада настоящият случай. Неправилно е и решението по същество на спора. По делото няма спор за факти, наличните такива, послужили за издаването на оспорения митнически акт, са подробно възпроизведени в мотивите на съдебното решение. От страна на първоинстанционния съд правилно е очертана правната рамка на спора и е направено тълкуване на относимите правни разпоредби. С оглед на становищата и позициите на страните правилно е очертан и спорният въпрос при издаването на оспорения акт правилно ли е приложен материалният закон. Даденият отрицателен отговор от страна на първоинстанционния съд не се споделя от настоящата съдебна инстанция, която го намира за необоснован на фактите по делото и при неправилно тълкуване и прилагане на закона. В съответствие с материалния закон съдът е описал методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а до г от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 съдът е посочил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 МКС. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Когато МС не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от него при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г , докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, те могат да отхвърлят декларираната цена. От данните по делото е видно, че в конкретния случай основателните съмнения на митнически орган по смисъла на чл. 140, § 1 от цитирания по-горе регламент са обосновани с това, че по линия на международното сътрудничество е получена информация от компетентните власти на изпращащата държава Канада, че цената на процесния автомобил, декларирана при изнасянето му от Канада, е различна от декларираната цена при вноса. Съобразена е също така липсата на доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена съгласно приложената фактура RA-E20100103/20201001 г. (като напр. фактури, поръчки, оферти, кореспонденция или др. подобни предшестващи сделката), отсъствието на представен документ за извършено плащане по сделката, предвид условието на плащане Prepayment (предварително плащане), а също и липсата на данни за извършени плащания и сделки или договор за посредничество. Изводите на административния съд, че митническият орган неправилно се е позовал единствено на предоставената в електронен формат информация от канадските митнически власти, представляваща данни от износната декларация за горецитирания автомобил, игнорирайки определената на база представените документи за продажба стойност и определяйки вместо това нова МС на внасяния автомобил, не се споделят от настоящия съдебен състав. Писмото и съдържащата се в него информация, предоставени от канадските митнически власти, представлява официален документ, получен по линия на международното сътрудничество, поради което включената в него информация притежава висока степен доказателствена стойност относно идентификацията на износната стока, както и декларираната от износителя/продавача стойност. Въпреки дадената му възможност, адресатът на акта не е оспорил така посочената стойност. Представената към писмото на канадските митнически власти износна декларация е частен документ, доказателствената стойност на която следва да се преценява съвкупно с всички останали доказателства по делото. В тази връзка следва да бъде посочено, че освен представената от Лидикар ООД фактура, която не съдържа подписи и печат, по делото липсват други доказателства договор или потвърждение от продавача за цената на покупко-продажбата. С оглед тези обстоятелства настоящата съдебна инстанция намира, че следва да се кредитира въпросната износна декларация с аргументи, че тя не е оспорена от задълженото лице, както и че е подадена от лице, което не е заинтересовано от посочването на размера на покупната (пазарната цена) - така или иначе за износителя/продавача не е възникват митнически задължения. Предвид изложеното следва да се приеме, че наличието на основателни съмнения е доказано от административния орган при спазване на изискванията на чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. На следващо място според настоящата съдебна инстанция при определяне на пазарната цена на превозното средство митническият орган правилно е приложил материалния закон, тъй като същата е определена при последователно изследване на вторичните методи по чл. 74, § 2, б. а - б. г от Регламент (ЕС) 952/2013, съответно - на резервния метод по чл. 74, § 3 от същия Регламент. При изследване на метода, регламентиран в чл. 74, § 2, б. а от регламента за наличие на идентични стоки административният орган е стигнал до извода, че не може да определи МС въз основа на такива, тъй като липсвала информация в митническата информационна система МИСЗА за период от 90 дни, от които 45 дни преди и 45 дни след митническото оформяне, за допуснати за свободно обращение стоки, за които са приети договорни стойност и които са еднакви с внасяните стоки във всяко отношение, включително: техническо състояние и характеристики, степен на установена щета, изминат пробег, допълнителни екстри, качество, авторитет, доверие и известност на стоките, произведени в същата държава, в която е произведена и декларираната стока и допуснати за свободно обръщение в същия момент или по същото време, като е взето предвид и недостатъчното и непълно описание на стоката в МД, включително и на документите за техническото състояние на декларираното превозно средство. Административният орган е разгледал дали е възможно МС да се определи чрез следващия метод, регламентиран в чл. 74, § 2, буква б . Посочено е, че този метод също е неприложим, тъй като в МИСЗА липсвала информация за внос за период от 90 дни, от които 45 дни преди и 45 дни след митническото оформяне за допуснати за свободно обращение стоки, за които са приети договорни стойности и които въпреки, че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни технически характеристики, степен на щета и съставни части с декларираната стока - обстоятелство, даващо им възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, които са били допуснати в свободно обращение в приблизително същото време. Административният орган е приел, че в случая е неприложим и третият метод за определяне на митническата стойност на стоките, регламентиран в чл. 74, § 2, буква в от Регламент (ЕС) 952/2013 поради това, че липсвала база данни за единичната цена, на която внесените стоки или внесените идентични или сходни стоки се продават на митническата територия па Съюза в състоянието, в което са внесени, по време или почти по време на внасянето на стоките от проверяваното дружество, като тази цена се намалявала с разходите, свързани с допускането на стоките за свободно обращение и продажбата им при определени условия. Прието е също, че в конкретния случай разпоредбата на чл. 74, § 2, буква г от Регламент (ЕС) 952/2013 също не може да бъде приложена предвид това, че липсвала информация за размера за използваните за производството на декларираните стоки материали, преки и косвени разходи за труд, разходи за опаковане, разходите за производството, както и па допълнителните елементи, като степен на амортизация, коефициент на щета и други, като не било налице и информация за размер на обичайната печалба и размер на общи разходи. Изложените в оспорения акт мотиви относно невъзможността да бъдат използвани вторичните методи за определяне на новата митническа стойност се споделят от настоящата съдебна инстанция. В случая няма спор, че процесният автомобил е такъв с щети, не се касае за серийни производствени дефекти, претърпените при ПТП или друга интервенция повреди водят до такива характеристики на засегнатите превозни средства, които ги отличават от всички останали превозни средства от същата марка и модел, произведени или внесени по едно и също време с него. Затова повредите не позволяват извършването на съпоставка за идентичност или сходство с други автомобили от тази марка и модел, доколкото във всички случаи водят до определяне на такава стойност на вещта, която е строго индивидуална и предопределена от спецификите на увреждането. Това обяснява невъзможността да се установят автомобили с абсолютно едни и същи повреди като условие за определяне на МС по посочения по-горе ред. Следва да бъдат споделени и аргументите на митническия орган за определяне на новата митническа стойност по реда на чл. 74, § 3 от МКС. Тази разпоредба предполага по-голяма гъвкавост от страна на митническата администрация, като препоръката е да се използват разумни способи, които да кореспондират с принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, бележките към него и Глава 3 Стойност на стоките за митнически цели от Регламент (ЕС) 952/2013. Целта е новообразуваната МС в максимална степен да отразява действително направените от вносителя разходи за нейното придобиване. Доколкото МС на автомобила е определена на база наличните данни на територията на Съюза, част от които е станала и електронната информация за износ посредством предоставянето ѝ от канадските митнически власти, не могат да бъдат споделени мотивите на АС - Бургас, че същата е недопустимо определена с оглед разпоредбата на чл. 144, § 2 Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. На основание гореизложеното следва да бъде прието, че от страна на митническия орган е обосновано приложението на чл. 140 във връзка с чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във връзка с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, поради което, като не е приета декларираната договорна стойност на процесното превозно средство с подадената от Лидикар ООД МД, правилно е определена нова такава, въз основа на която са начислени държавни вземания, дължими от солидарните длъжници - К. Д. Д. и Лидикар ООД, в посочените в решението размери. По този начин директорът на ТД Митница Бургас при Агенция Митници е постановил законосъобразен административен акт. Като е приел друго и е отменил постановеното митническо решение, АС-Бургас е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и вместо него - следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на Лидикар ООД против Решение 32-623274 от 08.11.2023 г., издадено от директор на ТД Митница Бургас при Агенция Митници , с което по МД с MRN 20BG001007025223R6/10.11.2020 г. на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 е определена нова МС в размер на 13 029,62 лева, спрямо която са определени за досъбиране държавни вземания както следва - мито в размер на 986,40 лева и ДДС в размер на 2 170,08 лева, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на процеса ответното по касация дружеството следва да бъде осъдено да заплати на Агенция Митници , в качеството ѝ на юридическо лице, в състава на което влиза административният орган, издател на акта и касатор, разноски по делото в размер на 200,00 лева, включващо юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, определено при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,