Решение № 3632 от 13.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 213/2012 г.

Решение № 3632 от 13.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 213/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Висшия съдебен съвет против решение № 13349 от 19.10.2011 г., постановено по адм. д. № 16315/2010 г. по описа на Върховния административен съд в частта му, с която е отменено решение по т. 8 от протокол № 45/09.12.2010 г. на ВСС относно постановяването, че освобождаването на Росен Иванов Тодоров от длъжността "съдия" в Районен съд гр. Бяла, е считано от 07.11.2008 г. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Касационна жалба е подадена и от Росен Иванов Тодоров в частта на решението, с която е отхвърлена жалбата му против решение по т. 8 от протокол № 45/09.12.2010 г. на ВСС, с която жалбоподателят е освободен от длъжност "съдия" в Районен съд гр. Бяла. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни, като съображенията за това са следните: По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че с решение от 28.05.2008 г. на ВСС на Росен Иванов Тодоров е наложено дисциплинарно наказание "освобождаване от длъжност като административен ръководител - председател на Районен съд гр. Бяла и съдия в същия съд". С влязло в сила решение на 04.03.2009 г., постановено по адм. дело № 9332/2008 г. по описа на Върховния административен съд, решението на ВСС за налагане на дисциплинарно наказание на Росен Иванов Тодоров, е отменено. Със заявление от 10.03.2009 г. жалбоподателят е поискал от ВСС да бъде възстановен на заеманите длъжности "административен ръководител - председател на РС гр. Бяла" и "съдия" в същия съд. На същата дата Главният прокурор е внесъл искане до ВСС за временно отстраняване от длъжност на Росен Иванов Тодоров, тъй като срещу него е образувано наказателно производство и е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 201, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. С решение от 11.03.2009 г., на основание чл. 230, ал. 1 от ЗСВ, ВСС временно е отстранил Росен Иванов Тодоров от длъжността "съдия" в Районен съд гр. Бяла, до приключване на наказателното производство по прокурорска преписка № 12324/2007 г. по описа на Софийска градска прокуратура (сл. д. № 109/2008 г. на НСлС). Решението на ВСС за отстраняване от длъжност е оспорено пред съда, като с влязло в сила решение на 24.11.2009 г. жалбата на Тодоров срещу отстраняването му от длъжност е отхвърлена. С влязла в сила присъда Росен Иванов Тодоров е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 201, ал. 1 от НК и му е наложено наказание "пробация". След приключване на наказателното производство, на 08.12.2010 г. жалбоподателят е подал заявление до ВСС, с което е поискал на основание чл. 226 от ЗСВ да му бъде изплатено обезщетение за времето, през което не е заемал длъжностите в съдебната система и да му се зачете за трудов стаж времето, през което е останал без работа поради незаконното му освобождаване. На 25.10.2010 г. Председателят на Районен съд гр. Бяла е внесъл предложение до ВСС Тодоров да не бъде възстановен на длъжността "съдия" в Районен съд гр. Бяла и да бъде освободен от длъжност с оглед влязлата в сила присъда и обстоятелството, че към настоящия момент е вписан в АК - Разград като адвокат. От приложената справка, издадена от Адвокатска колегия - Разград се установило, че Росен Иванов Тодоров е вписан в колегията на 23.10.2008 г., считано от 07.11.2008 г. и същият продължава да упражнява професията си като адвокат и към настоящия момент. С решение от 30.11.2010 г. Комисията по предложенията и атестирането е приела да предложи на ВСС Тодоров да не се възстановява на заеманата длъжност, а да бъде освободен от длъжността "съдия" в Районен съд гр. Бяла на основание чл. 165, ал. 1, т. 7 вр. чл. 195, ал. 1, т. 5 от ЗСВ, тъй като е вписан като адвокат в Адвокатска колегия - Разград, считано от 07.11.2008 г. С оспореното пред първата инстанция решение, ВСС на основание чл. 165, ал. 1, т. 7 вр. чл. 195, ал. 1, т. 5 от ЗСВ, е освободил Росен Иванов Тодоров от длъжността "съдия" в Районен съд гр. Бяла, считано от 07.11.2008 г. С оглед на така установената фактическа обстановка законосъобразно тричленният състав на Върховния административен съд е направил извод, че спрямо жалбоподателя е осъществен фактическият състав на чл. 165, ал. 1, т. 7 вр. чл. 195, ал. 1, т. 5 от ЗСВ. По несъмнен начин по делото е установено, че Росен Тодоров след налагане на дисциплинарното му наказание е вписан в АК - Разград, считано от 07.11.2008 г. и към момента на освобождаването му от длъжност с процесния административен акт е упражнявал свободна професия. Тричленният състав на Върховния административен съд е обсъдил доводите на жалбоподателя и законосъобразно е приел, че към датата на освобождаването му Тодоров е имал качеството на съдия. Ако не би имал такова качество за същия не би бил налице и правен интерес от оспорване на акта. Твърденията в касационната жалба на Тодоров, че решението, с което се отменя дисциплинарното наказание няма конститутивно действие, са неоснователни. С факта на отмяна на заповедта се заличават последиците от наказанието, а за възстановяването на длъжността, заемана до уволнението правилно е прието, че не е необходим изричен акт на кадровия орган. Противно на твърденията в касационната жалба, че следва да има изричен акт за възстановяване на длъжност, тъй като в противен случай следва, че е налице автоматично възстановяване, независимо от желанието на магистрата, то в случая възстановяването на Росен Тодоров на заемана до уволнението му длъжност е в резултат на изявено от него желание до бъде възстановен, материализирано в писмена молба. Законът за съдебната власт предвижда издаване на акт за встъпване в длъжност само при първоначалното назначаване на съответната длъжност. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 161 от ЗСВ. Освен това ако не бе възстановен на длъжност, то за жалбоподателя не би възникнала и възможността да бъде отстранен от нея. Самият касатор е приел, че е възстановен на длъжност, след като е обжалвал акта, с който е бил отстранен. Фактът, че жалбоподателят е отстранен от длъжността "съдия", но не и като административен ръководител не води до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. За да бъде административен ръководител - председател на съд дадено лице първо следва да е съдия, поради което с отстраняването от длъжността съдия се счита, че последният е отстранен и като административен ръководител. Неоснователни са и доводите в касационната жалба, че Тодоров от момента на налагане на дисциплинарното му наказание не е бил възстановен на длъжност и до момента не е последвало повторно назначаване на длъжност, от която жалбоподателят е освободен, поради което същият не може да бъде отстранен, а още по-малко повторно уволнен. Правните последици от решението, с което на основание чл. 230, ал. 1 от ЗСВ, жалбоподателят е бил отстранен от длъжността "съдия" в РС-Бяла до приключване на образуваното срещу него наказателно производство се свеждат до това, че той временно е преустановил изпълнението на присъщите за длъжността "съдия" функции, без да губи качеството си на магистрат. Аргумент в подкрепа на това е разпоредбата на чл. 231, съгласно която, за разлика от възстановяването при незаконно уволнение, при което незаконно освободеният от длъжност магистрат има право на обезщетение за времето, през което не е заемал длъжността (чл. 226), при възстановяване на длъжността, от която е бил отстранен на основание чл. 230, ал. 1, на него се заплаща трудовото възнаграждение за целия периода на отстраняването. Доводите на касатора, че не бил допуснат да заеме длъжността, на която е възстановен са неотносими към законосъобразността на оспорената заповед, с която същият е освободен от длъжността съдия поради несъвместимост. Освен това с факта на отстраняването му от длъжност не е била налице правна възможност жалбоподателя да заеме длъжността, на която е възстановен. Неоснователно се твърди, че ВСС не е взел решение по заявлението на Тодоров за възстановяването му на длъжност. Напротив, както бе посочено законът не изисква издаване на изричен акт за възстановяване на длъжност, а възстановяване е налице, тъй като в противен случай последващото отстраняване от длъжност би било безпредметно. Обстоятелството, че след дисциплинарното уволнение липсва нов регистриран трудов договор с Тодоров по никакъв начин не се отразява върху законосъобразността на решението, с което същият е освободен от длъжност поради несъвместимост. При постановяване на решението тричленният състав на Върховния административен съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Фактът, че съдът е отказал да допусне поправка на протокола от съдебно заседание не води до извод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят е искал поправка на протокола относно изразеното заключение на прокурора т. е. на изявления, които не са негови. Съгласно чл. 16, ал. 3 от АПК при участието си в административни дела прокурорът дава заключение. Същото не засяга процесуални права на другите участници в процеса, няма обвързваща съда сила и не представляват доказателство за извършени респективно неизвършени съдопроизводствени действия. Следователно като е оставил искането за поправка без уважение тричленният състав на Върховния административен съд е постановил определение съответно на закона и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Обстоятелството, че не е уважено искането за отвод на членове от съдебния състав, също не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По делото не са ангажирани доказателства, нито са направени твърдения за наличие на някоя от хипотезите на чл. 22, ал. 1, т. 1 -. 6 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. Законосъобразен е изводът на съда, че участието на двама членове от състава в разглеждане на съдебно административен спор, който е приключил с влязло в сила решение и има за предмет различен и самостоятелен административен акт не е пречка по смисъла на т. 6 за участието им в разглеждането на настоящия съдебно-административен спор. Обжалваното решение е обосновано. Ангажираните по делото доказателства, подкрепят извода на съда за законосъобразност на оспорения административен акт, с който Росен Тодоров е освободен от длъжност поради несъвместимост, поради което и заключението на съда в този смисъл е изцяло в съответствие със събраните по делото доказателства. Поради това доводите на касатора за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. Обжалваното решение е законосъобразно и в частта му, с която е отменено решение по т. 8 от протокол № 45/09.12.2010 г. на Висшия съдебен съвет, в частта, с която освобождаването на основание чл. 165, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 5 от Закона за съдебната власт на Росен Иванов Тодоров от длъжност "съдия" в Районен съд гр. Бяла, е постановено считано от 07.11.2008 г. Решението по чл. 165, ал. 1, т. 7 от ЗСВ за освобождаване от длъжност поради несъвместимост има конститутивен характер и следователно поражда действие от датата на издаването му. Ето защо и тъй като с цитираната разпоредба не е предвидено изключение от общия принцип за действие на административния акт занапред, то същото не може да преурежда с обратна сила развили се вече правоотношения между административния орган и адресата на акта. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,