Решение № 5406 от 13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11593/2014 г.

Решение № 5406 от 13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11593/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Николай Ганев Колев срещу решение № 644/17.04.2014 г., постановено по адм. д. 1135/2013 г. на Административен съд - Бургас. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е незаконосъобразно и постановено без анализ на събраните по делото доказателства - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде отменена оспорената заповед. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът - командирът на военно формирование 18360 - Бургас оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 644/17.04.2014 г., постановено по адм. д. 1135/2013 г. на Административен съд-Бургас е отхвърлена жалбата на Николай Колев срещу Заповед № ЛС-01-4/9.04.2013 г., издадена от командира на военно формирование 18 360 - Бургас на Министерство на отбраната (МО), с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", прекратен е договорът му за военна служба, освободен е от длъжност и от военна служба и е зачислен в резерва. Административният съд е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен в частта, с която Николай Ганев е наказан за неизпълнение на Заповед ОХ-680/5.10.2010 г. относно забраната за употреба на алкохол и наркотични вещества от военнослужещите от МО, БА и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, защото той се е запознал с нея на 19.02.2013 г., а нарушението, за което е наказан е извършено на 14.02.2013 г. Въпреки тази констатация АС - Бургас е приел, че жалбата на Николай Колев е неоснователна, защото с поведението си е допуснал нарушение на етичните норми на поведение и уронване престижа на ВМС на Република България. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Заповедта е издадена от компетентния съгласно орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Изводът на съдебния състав, че заповедта е издадена при наличие на материалноправните основания за това също е законосъобразен. Жалбоподателят е санкциониран с най-тежкото дисциплинарно наказание след като от събраните по делото доказателства е установено, че на 14.02.2013 г. около 23,20 часа Колев управлява собствения си лек автомобил след употреба на алкохол (2,45 промила). При тези данни правилно Административният съд - Бургас приема, че Колев осъществява второто фактическо основание, квалифицирано при издаване на оспорената заповед като тежко нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ. Поведението на жалбоподателя, установено от събраните по делото доказателства, е в противоречие със заповед № ОХ-7 от 7.01.2009 г. на министъра на отбраната, забраняваща управлението на моторни превозни средства от кадрови военнослужещи в служебно и извънслужебно време след употреба на алкохол и в противоречие с Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България (УВСВСРБ). Обстоятелството, че не е запознат изрично с цитираната заповед е отчетено от първоинстанционният съд, който правилно приема, че не следва да се налага наказание за нейното неизпълнение, но по отношение определянето на същото това поведение като нарушаващо задължението на военнослужещият да пази честа на пагона, административният съд излага законосъобразни съображения, които се споделят от настоящият съдебен състав. Допълнително следва да бъде посочено, че УСВСВСРБ забранява на военнослужещите да нарушават законите и обществения ред в страната (в случая жалбоподателят нарушава чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата). Следователно правилен и в съответствие с посочените правни норми е и крайният извод на Административен съд - Бургас, че предпоставките санкциониране на жалбоподателя са изпълнени, заповедта на командира на военно формирование 18360 - Бургас е постановена при наличието на материалноправните основания за това и правото на дисциплинарнонаказващия орган да наложи дисциплинарно наказание "уволнение" е упражнено съобразно закона, като са съобразени тежестта и последиците от допуснатите нарушения. Решението на административния съд е постановено в съответствие със събраните доказателства. Допуснатите от жалбоподателя нарушения на военната дисциплина се установяват от представените пред административния орган и пред съда документи. Употребата на алкохол при управление на моторно превозно средство е установена при проверка от длъжностните лица на службата за контрол на движението по пътищата първоначално с техническо средство, а след това с кръвна проба, като констатациите са отразени в съставения акт за административно нарушение, подписан от Колев без възражения. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са основателни оплакванията в касационната жалба за необсъждане на всички доказателства по делото. Неоснователно е и позоваването в касационната жалба на съдебна практика, която е формирана при разглеждане на сходен, но не и идентичен случай, при който подобно на поведението на жалбоподателя поведение не е преценено като тежко нарушение поради различните фактически обстоятелства, установени по делото. Поради всичко изложено, настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, оспореният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. Ответникът не е направил разноски за пред настоящата инстанция, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане, касационният жалбоподател му дължи сумата 360 лв., разноски за пред касационната инстанция. Разноските пред първата инстанция са присъдени с определение № 1134/4.07.2014 г., което не е обжалвано от страните, поради което не е налице процесуална възможност да бъдат коригирани само въз основа на искане в открито съдебно заседание. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,