Решение № 7973 от 19.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), подадена чрез старши юрисконсулт Башлиева, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение 2610/ 19.04.2022 г., постановено по адм. дело 4622/ 2021 г. на Административен съд- София- град (АССГ), с което е отменено Решение ПП-3/ 07.04.2021г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Смята, че адм. съд е достигнал до неправилния и необоснован извод, че Решението на КЕВР противоречи на материалния закон и неговата цел. Излага доводи, че указването на срока, за който да бъде сключен договора за предоставяне ползване на процесния газопровод, ще представлява недопустимо ограничаване от страна на регулаторния орган на договорната свобода на дружествата. Ответникът: "Овергаз Мрежи" АД, в писмен отговор, моли да се остави без уважение касационната жалба на КЕВР, като неоснователна и да се потвърди решението като изцяло допустимо, правилно и обосновано. Претендира да се присъди юрисконултско възнаграждение. Същите искания са развити в представеното писмено становище с дата 17.03.2023 г. Касационният жалбоподател- Комисия за енергийно и водно регулиране в открито съдебно заседание чрез юриск. Башлиева моли да се уважи подадената касационна жалба, като се отмени първоинстанционното решение на АССГ и се остави като правилно и законосъобразно решение ПП-3/07.04.2021 г. Претендира да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът: "Свободна зона Русе" ЕАД, в открито съдебно заседание чрез адв. Барашка счита, че касационната жалба е основателна, като постановеното решение от АССГ е неправилно и незаконосъобразно. Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че първоинстанционното решение е правилно. Върховният административен съд, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а по същество, на основанията по чл. 218, ал. 1 АПК, за неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е било Решение ПП-3/ 07.04.2021г. на КЕВР, с което е прекратено административното производство по преписка, образувана по искане с вх. Е-15-57-43 от 29.09.2020г. от "Овергаз Мрежи" АД, на основание чл.197 ал.9 изречение последно от Закона за енергетиката. С обжалваното решение съдът е ОТМЕНИЛ по жалба на "Овергаз Мрежи" АД, със седалище и адрес на управление град София, улица Филип Кутев, 1, ет.5 представлявано от изпълнителния директор чрез юрисконсулт В. Василева, Решение ПП-3/07.04.2021г. на Комисията за енергийно и водно регулиране и е ВЪРНАЛ преписката на Комисията за енергийно и водно регулиране да се произнесе по искане Е-15-57-43 от 29.09.2020г. на "Овергаз Мрежи" АД на основание чл.197, ал.9 изречение последно от ЗЕ. За да приеме този резултат съдът, въз основа на доказателствата по делото и установената фактическа обстановка е направил извод, че оспореното решение е издадено от компетентен орган КЕВР, в съответствие с предоставените му правомощия по ЗЕ и във връзка с направено искане от жалбоподателя по реда на чл.197 ал.9 от ЗЕ. Преценил, че решението отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, съдържа всички задължителни реквизити, включително и фактически и правни основания, послужили за издаването му. При провеждане на административното производство, административният орган не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обсъдил е основния спорен въпрос, като е посочил, че не е постигнато съгласие между жалбоподателя и заинтересованата страна за сключване на договор. Независимо от обстоятелството, че Овергаз Мрежи" АД на практика продължава да предоставя достъп и осигурява ползване на собственото си съоръжение от жалбоподателя, с оглед законоустановените изисквания в Закона за енергетиката, тези отношения следва да са уредени не само фактически, но и формално със сключен между страните писмен договор, който следва да съдържа задължителни реквизити, част от които са и посочените в разпоредбата на чл.197 ал.9 от ЗЕ. Такъв писмен договор обаче не е налице, с оглед липсата на съгласие относно срока на договора. Изложил съображения, че изводите на административния орган, че за да е налице хипотеза, при която КЕВР следва да разпореди предоставяне на ползването на свободния капацитет на процесния газопровод, собственост на" Свободна зона Русе" ЕАД, когато не е налице съгласие между страните единствено по отношение на елементите на договора, посочени в чл.197 ал.9 изр. трето от ЗЕ е незаконосъобразен и не съответства на целта на ЗЕ. Преценил, че като е пренебрегнала императивната разпоредба на чл. 197, ал. 9 от ЗЕ Комисията е нарушила материалния закон и достигнала до грешния извод, че не е налице основание за издаване на търсения административен акт, респективно липсва правен интерес от искането му. Сметнал, че оспореното решение е постановено в разрез с целите на ЗЕ. В заключение съдът е намерил, че КЕВР е постановила незаконосъобразно решение, което е било отменено, а с оглед характера на спора преписката е била върната на адм. орган. Решението на адм. съд е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при правилно изяснена фактическа обстановка, при задълбочен анализ на приложените доказателства, които съдът е обсъдил в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните- чл.172 а, ал.2 АПК. Правните изводи на съда са правилни и са направени въз основа на събраните и обсъдените по делото доказателства, както и на правилно приложение на материалния закон. Правната регламентация на произнасянето от КЕВР по жалби се съдържа в нормите на чл. 22 и чл. 76 ЗЕ, чл. 142 и сл. от Наредба 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката и Устройственият правилник на КЕВР. Съгласно чл. 22 ЗЕ в правомощията на КЕВР е да разглежда именно жалби на лицензианти срещу лицензианти, свързани с изпълнението на лицензионната дейност по този закон. По силата на чл. 22, ал. 1 ЗЕ, ДКЕВР разглежда жалби на оператори на съоръжения за съхранение на природен газ и оператори на съоръжения за втечнен природен газ, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон. Съгласно чл. 22, ал. 7 ЗЕ, редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове са уредени в наредбата по чл. 60 от ЗЕ- Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката /Наредбата/. Видно от нормата на чл. 147 от Наредбата, Комисията следва да се произнесе по постъпила жалба с изричен акт. В изпълнение на правомощията си съгласно посочените разпоредби от приложимата в случая Наредба, КЕВР може да постанови решение, с което да прекрати преписката, когато не установи нарушение на условията по лицензията или съответно да даде задължителни указания и да определи подходящ срок за изпълнението им, ако жалбата е основателна. Съдът правилно е приел, че решението на контролния орган КЕВР е незаконосъобразно, тъй като КЕВР, необосновано е прекратила преписката. КЕВР е следвало да разгледа жалбата, а не да прекратява необосновано производството. Неправилно КЕВР е приела, че след като страните спорят само относно срока на договора, не е налице основание за издаване на търсения административен акт, респективно липсва правен интерес от искането му. Съгласно чл. 197, ал. 9 от ЗЕ, присъединените към газопреносната мрежа клиенти при техническа възможност и свободен капацитет предоставят ползването на собствените си съоръжения на съответния оператор на газоразпределителна мрежа, получил лицензия, за целите на разпределението на природен газ до други клиенти на територията, определена в лицензията. В случай, че не бъде постигнато съгласие за сключване на договор, КЕВР разпорежда предоставянето на ползването и заплащането на цена, определена от комисията по методика. За да може да бъде предоставен достъп на Овергаз Мрежи АД до описания газопровод, собственост на Свободна зона-Русе ЕАД, следва да бъде установено, че по отношение на гореописания газопровод е налице техническа възможност и свободен капацитет да бъде предоставено ползването му на жалбоподателя по цена, определена по реда на Методиката. Правилно е възражението на касаторът относно указването на срока, за който да бъде сключен договора за предоставяне ползване на процесния газопровод. Неправилно административният съд приема, че Комисията следва да определи и срокът, в който може да се извърши ползването на мрежата, респективно срока на договора, като тя следва да се ръководи от интереса на потребителите на природен газ. Това, обаче не изключва правомощието да се постанови административен акт по реда на чл.195, ал.9 ЗЕ. В случая безспорно е установено съществуването на свободен капацитет на процесния газопровод, техническата възможност за неговото използване от Овергаз МрежиАД, както и съгласие на Свободна зона- Русе ЕАД за предоставяне ползването на целия свободен капацитет на Овергаз Мрежи АД след сключване на договор между страните. Обоснован е направения от съда извод, че КЕВР дължи произнасяне по отправеното искане за осъществяване целите на разпределението на природен газ до други клиенти на територията, определена в лицензията на Овергаз мрежи АД. Изцяло и единствено в компетентността на административния орган е да реши спора между двете дружества по същество, като прецени не само наличието на техническа възможност и свободен капацитет за предоставяне ползването на съоръженията на съответния оператор на газопреносната мрежа, но и възможността да се постигне съгласие по съществените елементи на договора. Правилен е извода на съда, че оспореното решение на КЕВР е постановено в разрез с целите на ЗЕ, като ползването на чужди преки газопроводи и възможностите, които предоставя разпоредбата на чл. 197, ал. 9 от ЗЕ представляват законодателно решение, целящо да балансира интереса на потребителите на природен газ, респективно на оператора на газоразпределителната мрежа, засегнат от недостатъчно (с оглед количеството клиенти) развитата газоразпределителна мрежа на определена територия с интереса на стопанските потребители, собственици на преки газопроводи. Законът изрично оправомощава КЕВР, да се намеси в правоотношението между субектите и да постанови задължителен и за двете страни акт, предоставящ ползването на свободния капацитет на пряко присъединения газопровод в полза на съответния оператор на газоразпределителната мрежа- чл.22, ал.1 чл.76, ал.4 и чл. 197 ал. 9 ЗЕ. Административният съд правилно е преценил за незаконосъобразно решението на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което е прекратено производството и е уважил жалбата на "Овергаз Мрежи" АД. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, Трето отделение