Решение № 11768 от 18.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6140/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Хасково против решение 192 от 10.05.2021 г. по адм. дело 2/2021 г. на Административен съд - Хасково, с което е отменена заповед 2089/26.11.2020 г. на същия административен орган, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ Пристройки към самостоятелен обект 77195.724.166.1.2, находящ се в ПИ с идентификатор 77195.724.166 по кадастралната карта на град Хасково, с административен адрес: [улица], град Хасково, извършен от С. Мехмед. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон и събраните доказателства и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага подробни съображения, че нареденият за премахване строеж е описан точно и по начин, който позволява да бъде индивидуализиран, а също и че са налице законовите предпоставки за неговото премахване. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против заповедта за премахване на строежа да бъде отхвърлена. Претендира и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът С. Мехмед в писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото и служебно провери валидността и допустимостта на оспорения съдебен акт съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд Хасково е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от представените доказателства. Заключението на първоинстанционния съд за отмяна на административния акт поради съществени нарушения във формата и на административнопроизводствените правила, довели до противоречие с материалния закон, е неправилно и не се споделя от настоящия състав. С оспорената заповед кметът на община Хасково нарежда на жалбоподателя пред първата инстанция и ответник в настоящото производство С. Мехмед да премахне незаконен строеж, представляващ Пристройки към самостоятелен обект 77195.724.166.1.2, находящ се в ПИ 77195.724.166 по кадастралната карта на град Хасково. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.724.166.1.2 представлява втори етаж от жилищна сграда с идентификатор 77195.724.166.1 и към него от юг е изградена пристройка, представляваща масивна сграда със стоманобетонови колони, тухлени зидове, покрив от дървен гредоред, покрит с керемиди. От западната страна на втория етаж от жилищната сграда е изградена втора пристройка, изцяло от дървена конструкция дървени подпори, греди, стени от дървени платна, летвена обшивка и остъкляване по фасада. Покривът също е дървен, покрит с керемиди. Строежите са изпълнени без разрешение за строеж и одобрени проекти след 2019 г. При тези факти изводите на административния съд за отмяна на оспорената заповед са направени в противоречие с материалния закон и не се обосновават от събраните доказателства. Обектите, предмет на заповедта за премахване, са описани като местоположение и предназначение, а също и с параметри, които позволяват тяхното непротиворечиво индивидуализиране. Обратно на възприетото от административния съд и на твърденията на касационния жалбоподател, описанието на строежа като надстройка на сграда с идентификатор 77195.724.166.2 в т. IV от констативния акт, не кореспондира с констатациите за изпълненото незаконно строителство в т.III от същия акт, както и с оспорената заповед, в която наредените за премахване обекти са описани точно по вид и характер, като изрично е посочено, че предмет на заповедта са пристройки към самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.724.166.1.2. Известните несъответствия между размерите на пристройките, посочени в заповедта и тези, установени от вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза, са несъществени, тъй като не променят характеристиките и местоположението на пристройките. Поради това, следва да се приеме, че предметът на заповедта е ясно индивидуализиран, а изводите на съда в обратен смисъл са необосновани. Горните констатации налагатзаключението, че предпоставките на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ са изпълнени и издадената заповед е законосъобразна. Наредените за премахване пристройки към самостоятелен обект сграда представляват строежи по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Същите са от пета категория (чл. 137, ал.1, т. 5 ЗУТ) и за тяхното изграждане е необходимо разрешение за строеж и одобрени проекти. В случая строителни книжа не са издадени, поради което по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежите са незаконни. Съобразно събраните писмени доказателства следва да се приеме, че строежите са изпълнени след 2019 г. В този смисъл са представените писмени доказателства (нотариални актове и писмо от главния архитект на община Хасково по искане за признаване търпимост на строежите), според които през 2019 г. С. Мехмед придобива самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.724.166.1.2 по КК на гр. Хасково с площ от 56 кв.м., а според схема проект от 2020 г. самостоятелният обект е с площ от 101 кв.м. Представената декларация от Ф. Османова не дава основание за заключение в друг смисъл, тъй като от съдържанието й не може да се направи извод, че се отнася за описаните в заповедта строежи. Освен това изложеното в декларацията относно наличие на пет отделни сгради в имота към 1985 г. се опровергава от нот. акт 56, дело 3409/1997 г., в който са описани само две сгради. С оглед времето на извършване на строителството строежите не попадат приложното поле на §16 от ПР на ЗУТ и на §127 от ПЗР на ЗИД ЗУТ и не могат да се определят като търпими. Съображенията на ответника по касационната жалба, свързани с предвижданията на застроителния план за имота, са без значение, тъй като не променят факта, че за наредените за премахване строежи не са издадени строителни книжа и същите са незаконни, както и че не могат да се определят като търпими, тъй като не попадат във времевия обхват на §16 от ПР на ЗУТ и на §127 от ПЗР на ЗИД ЗУТ, които се отнасят за строежи, изградени преди 31.03.2001 г. Поради всичко изложено настоящият състав приема, че описаните в заповедта на кмета на община Хасково строежи са незаконни, не са търпими и подлежат на премахване, поради което издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Ето защо като достига до извод в обратен смисъл и отменя административния акт, първоинстанционният съд постановява необосновано решение, което противоречи и на материалния закон. По изложените съображения решението на Административен съд Хасково следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на С. Мехмед против заповед 2089/26.11.2020 г. на кмета на община Хасково да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред двете съдебни инстанции С. Мехмед следва да заплати на община Хасково сумата 420.00 лв. разноски по делото, представляващи 70.00 лв. държавна такса за образуване на касационното производство, 150.00 лв. за възнаграждение за вещо лице в първоинстанционното производство и по 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,