Решение № 7 от 22.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 647/2012 г.

Решение № 7 от 22.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 647/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 290 - чл. 293 от ГПК. Образувано е по касационни жалби от Г. Н. М., чрез пълномощника й адвокат М. М. и от В. Н. М., против решение № 614 от 15.12.2011 г., постановено по гр. д. № 1110 по описа за 2010 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 231 от 29.03.2010 г. по гр. д. № 217 от 2002 г. на Районен съд - Сливница за уважаване на предявените от С. А. М., К. А. М., П. А. И. и С. А. Д. против В. Н. М. и Г. Н. М. ревандикационен иск по отношение на поземлен имот от * кв. м., образуван от частите на имоти пл. № * и * от * кв. м. и * кв. м., съставляващ основа на парцел *, *, кв. * по плана на [населено място], Софийска област и иск по чл. 109 ЗС за премахване на построената в същия имот сграда, като на ответниците е признато право на задържане на основание чл. 72, ал. 3 ЗС до заплащане общо на сумата 1860.79 лв. - стойност на описаните подобрения. В касационните жалби се поддържат доводи за необоснованост на изводите, че наследодателят на ответниците е придобил собствеността на имота чрез давностно владение и неправилност на изводите, че решението на органа по поземлена собственост е валидно. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго за отхвърляне на предявените искове. К. претендират възстановяване на направените разноски. Ответникът по касационната жалба С. А. М. счита, че същата е неоснователна, а П. А. И. и С. А. Д. не са изразили становище. К. А. М. е починала на 11.05.2011 г. и в правата й са конституирани наследниците й по закон - брат П. А. И. и сестри С. А. М. и С. А. Д. /участващи в производството и на собствено основание/. С определение № 488 от 12.10.2012 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса "дали въз основа на решение № Г. от 12.06.2001 г. на ПК - С. за възстановяване правото на собственост на наследници на Г. Б. З. ищците се легитимират като собственици на процесния имот". По настоящото дело ищците са основали исковете на твърденията, че са собственици на имота по наследство от Г. Б. З. и решение № Г. от 12.06.2001 г. на ПК - гр. С., а ответниците са ги оспорили с доводи, че ищците не са собственици на процесния имот, тъй като общият им наследодател не е бил собственик; решението на поземлена комисия, въз основа на което ищците са се снабдили с нотариален акт за собственост е постановено от незаконен състав, поради което и констативния нотариален акт легитимиращ ги за собственици се явява нищожен. В. съд е приел, че наследственото правоприемство на ищците е от А. И. Т., поч. 1983 г., единствен наследник на Е. Г. Б., поч. 1954 г., съпруга на Г. Б. З., поч. 1933 г. и останала негов наследник и е счел за доказано наследяването от Г. Б. З., като обстоятелството, че не са единствените наследници, не е пречка да търсят защита от трети лица - несобственици и да претендират предаване владението на целия имот. Прието е, че е доказана собствеността на ищците върху имота - същата е възстановена на основание чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, като нито отстъпеното на ответниците право на строеж, нито незаконно построената в имота вилна сграда са пречка за възстановяване на собствеността. Към 1.03.1991 г. макар и да е отстъпено право на строеж, не е налице законно построена сграда, нито към тази дата е започнал законно разрешен строеж. За неоснователни са счетени доводите за нищожност на Решение № Г. от 12.06.2001 г. на ПК - гр. С., постановено по реда на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, тъй като същото е издадено на 12.06.2001 г. при действието на ППЗСПЗЗ в редакцията му, обн. в ДВ, бр. 44 от 8.05.2001 г. при отмяна разпоредбата на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, т.е. законодателят не придава правно значение на обстоятелствата, свързани със състава на поземлената комисия (ОСЗ). Решението е издадено от надлежно назначени лица /удостоверение на МЗХ/, поради което неоснователно е възражението за незаконен състав на поземлена комисия. Пред нотариуса за издаването на нотариален акт № *, том *, рег. *, дело № */ * г., както е удостоверено от този орган с официална удостоверителна компетентност е представен заверен препис от процесното решение на Поземлената комисия от 12.06.2001 г., в което длъжностно лице е посочило, че решението е подписано от председател, секретар, четвърти и пети чл. на Комисията. Същото решение е приложено по административната преписка. Съгласно приложимия за случая чл. 34 З. , когато решението е взето от колективен орган, то следва да бъде подписано от председател и секретар, представляващи поземлената комисия. Прието е, че представения пред нотариуса и по административната преписка официален препис от документ има официална доказателствена сила, като доказателствата по делото потвърждават констатацията на нотариуса за право на собственост върху имота описан в нотариалния акт № *, том *, рег. *, дело № 485/2001 г. За неоснователни за счетени и възраженията във връзка с оспорената собственост на ищците, че същата не е възстановена, поради липсата на помощен план по чл. 13а ППЗСПЗЗ, тъй като по силата на цитираната разпоредба чл. 13а, ал. 1 ППЗСПЗЗ помощен план се изработва, когато в одобрената кадастрална карта (кадастрален план) няма данни за границите на имотите, правото на собственост върху които се възстановява по чл. 11 от същия правилник, а в случая имотът е бил в регулация преди да придобие земеделски характер с изключването му от регулация с Решение № 370 от 12.10.1962 г. на ИК на С. в изпълнение на ПМС№ 216 за подобряване на градоустройственото планиране на населените места и увеличаване фонда на обработваемите земи.