Решение № 13852 от 9.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5175/2020 г.

Решение № 13852 от 9.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5175/2020 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Ковачев от [населено място] срещу решение № 1/27.01.2020 година на Административен съд гр. Разград по адм. дело № 262/2019 година, с което е отхвърлено искането му за прогласяване на нищожност на решение № 106 от 26.07.2017 година на Административен съд гр. Търговище по КАНД № 95/2017 година. Касационният жалбоподател счита обжалвания съдебен акт за неправилен поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно е тълкувал и приложил процесуалните норми, като не е допуснал относими към спора доказателства. В исковата молба се съдържат изрични оплаквания, че съдебният състав не притежава "качествата нужни за съдия", поради което е поискано призоваването на посочените лица, съдебно-графиологична експертиза, съдебно-психиатрична експертиза и дипломите на съдиите. Твърди, че съдът е бил длъжен да провери предпоставките обуславящи нищожността на решението, но не е изяснил фактите и неправилно е приел, че не е нужно да обсъжда изложените оплаквания. Лишавайки го от възможността да докаже тезата си, съдът е ограничил процесуалните му права провеждайки привиден процес. Ответникът, Началник на Районно управление в Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи гр. Търговище, Районно управление Попово, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното съдебно решение, Административен съд Търговище е отхвърлил искането на Д. Ковачев за прогласяване на нищожност на решение № 106 от 26.07.2017 година на Административен съд гр. Търговище по КАНД № 95/2017 година, с което е оставено в сила решение № 83 по НОХД № 93/2017 година на Районен съд Попово. С последното е потвърдено Наказателно постановление № 17-0321-000046/11.04.2017 г. на началника на РУ Попово, с което на Д. Ковачев са наложени две глоби по 20 лв. за нарушения на Закона за движение по пътищата. За да постанови решението, съдът е мотивирал, че съдебното решение, чиято нищожност се твърди, е постановено от надлежен съд и съдебен състав, при спазване на изискванията за писмена форма, като съдържа подписи на всички членове на състава без наличието на пороци, водещи до неразбираемост на изразената в съдебното решение воля на съда. Решението е правилно. Правилно съдът е установил предпоставките за нищожност на съдебните решения. За да бъде едно съдебно решение нищожно, е необходимо да е постановено от ненадлежен съдебен орган, функциониращ в ненадлежен състав, да е постановено извън пределите на правораздавателната власт на съда, да не е в писмена форма и да не е подписано и да не позволява да бъде изведена волята на съда. Обжалваното решение е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, постановено е в пределите на правораздавателната власт на съда, е в писмена форма и е подписано, а волята на съда е ясно изразена. Поради изложеното, съдебното решение е валидно, както обосновано е приел и първоинстанционният съд. Касаторът твърди, че съдът необосновано отказал събиране на доказателства, които били от съществено значение за решаване на спора по същество. Възражението е неоснователно. Доказателствените искания релевирани от касатора са във връзка с твърденията му, че съдиите от съдебния състав не притежават качествата нужни за съдия. Правилна е преценката на съда, че исканите доказателства не са необходими за изясняване на спора от правна страна. Изискванията към магистратите и качествата, които същите следва да притежават са регламентирани в разпоредбата на чл. 162 от Закона за съдебната власт. Компетентният орган, който може да установи съответствието на съдиите с тези изисквания е Висшият съдебен съвет и не могат да се установяват в настоящото съдебно производство, както правилно приема и съдът. В тази връзка, съдът правилно е отхвърлил доказателствените искания на касатора, в съответствие на разпоредбата на чл. 159, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, съгласно която исканията на страните за допускане на доказателства за факти, които нямат значение за решаване на делото, както и несвоевременните искания за допускане на доказателства, се отхвърлят от съда. Не е налице релевираното с касационната жалба отменително основание, поради което оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение