Решение № 7598 от 10.7.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Н. Божев обжалва решение 488/09.06.2022 г. на Административен съд Пазарджик, постановено по адм. дело 677/2021 г., в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт Р-16001320002846-091-001/31.12.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив за установени задължения на ЕТ Н. Божев за годишен и авансов данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 2 011.73 лева и лихви от 1 158.29 лева и установената данъчна загуба за 2015 г. 2018 г. и задължения за ДДС в общ размер на 20 569.86 лева и съответните лихви от 8 087.75 лева. В касационната жалба са посочени нарушения на процесуалния и материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че още в хода на ревизията са представени доказателства за осъществяване на доставките, по които е отказано правото на данъчен кредит фактури, опис на стоки, приемо - предавателни протоколи, писмени обяснения, извадки от счетоводни регистри, декларации по ЗДДС. От доказателствата е установено, че са закупувани стоки и извършвани услуги, свързани с икономическата дейност на търговеца отдаване под наем и оперативен лизинг на леки и лекотоварни автомобили. Оспорва изводите на съда относно начисления ДДС за м.08.2017 г. по съображения, че фактура не е издадена и е установено, че сумата е преведена погрешно по банковата сметка на търговеца. Относно покупката на стоки за обзавеждане на офис излага съображения, че е доказано използването им за икономическата дейност на търговеца, който е разполагал с нает недвижим имот. Счита, че неправомерно е отказано правото на данъчен кредит по фактури за гориво, издадени от Лукойл България ЕООД, ОМВ България ООД, Ромпетрол България АД, НИС Петрол ЕООД, Еко България ЕАД и др., като посочва, че съдът не е обсъдил представените доказателства за предаване на фактури и парични разходи за гориво между търговеца и негови клиенти. Като необосновано и в противоречие с материалния закон се оспорва непризнаването за данъчни цели на отчетените разходи за служебни пътувания и разходите за служебно работно облекло. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт изцяло. Претендират се разноски. Ответникът директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика, град Пловдив, чрез гл. юрк. К. Стоянова моли да се отхвърли касационната жалба като неоснователна, по съображения, изложени в представена по делото писмена защита. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, съдът съобрази следното: Предмет на оспорване пред Административен съд Пазарджик е бил ревизионен акт, с който на Н. Божев като бивш собственик на ЕТ Н. Божев са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на едноличния търговец за 2014 г. в размер на 2 011.73 лева и лихви от 1 158.29 лева и е намалена декларираната от търговеца данъчна загуба от стопанска дейност като ЕТ както следва: за 2015 г. с 29 071.50 лева, за 2016 г. с 38 144.66 лева, за 2017 г. с 14 611.70 лева и за 2018 г. с 13 054.57 лева и са установени задължения за ДДС в общ размер на 20 834.72 лева и съответните лихви от 8 225.31 лева. Задълженията по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и корекциите на данъчната основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец са резултат от преобразуване на данъчния финансов резултат на търговеца за ревизираните периоди на основание чл. 26, т.1 и 2 ЗКПО с отчетени разходи, които не са свързани с дейността на търговеца, съответно не са документално обосновани, поради което не се признават за данъчни цели. За 2017 г. на основание чл. 78 ЗКПО е увеличен финансовия резултат на търговеца с неотчетен приход от Агро 21 ЕООД в размер на 6 666.66 лева. Задълженията по ЗДДС са резултат от отказ на право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал.1, т.1 и чл. 69, ал.1, т.1 ЗДДС по фактури, издадени от Роял Къмпани БГ ЕООД, О.А.Е. ЕООД и Автомивка Централ Парк ЕООД (с предишно наименование Джулс Автосервиз 2015 ЕООД), поради липса на реално осъществени доставки и на основание чл. 70, ал.1, т. 2 ЗДДС по фактури за гориво и други стоки, за които не е доказано, че са предназначени за икономическата дейност на едноличния търговец. Първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт в частта на определените задължения за ДДС за данъчни периоди м.02.2015 г., м.06.2015 г., м.05.2016 г., м.05.2017 г. и м.09.2017 г. за разликата над 20 569.86 лева до 20 834.72 лева и съответните лихви над 8 087.75 лева до 8 225.31 лева, като е намалил дължимия данък със сумата от 264. 86 лева и съответните лихви - със сумата от 137.56 лева, резултат от отказ на данъчен кредит по фактури, които са включени два пъти в общия размер на непризнатия данъчен кредит, както и по фактури, за които от заключението на вещото лице е установено, че доставките са свързани с икономическата дейност на ревизираното лице. В останалата част жалбата на Н. Божев, бивш собственик на ЕТ Н. Божев относно установените задължения за годишен и авансов данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 2 011.73 лева и лихви от 1 158.29 лева и установената данъчна загуба за 2015 г. 2018 г., както и относно задължения за ДДС в общ размер на 20 569.86 лева и съответните лихви от 8 087.75 лева, е отхвърлена като неоснователна. Решението се обжалва от ревизираното лице, в частта, в която е отхвърлена жалбата му. В частта, в която е отменен ревизионния акт относно задълженията по ЗДДС и съответните лихви, решението е влязло в сила като необжалвано от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика, град Пловдив. За да постанови обжалвания резултат и да отхвърли жалбата на Н. Божев, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на процесуалните правила. По материална законосъобразност на акта съдът е приел следното: По ЗДДФЛ на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО с ревизионния акт не са признати разходи по фактури за хотелско настаняване, нощувки, чанти, яке, обувки, блуза и панталон, панталон, мъжка риза, яке полар и др., подробно описани в ревизионния доклад, както и разходи за хладилник, телевизор, лед телевизори, пералня, прахосмукачка, машинка за подстригване, контакт, лампа, абажури, корнизи, теракота, шкафове за баня, климатични системи, скара за печене, поставки и кабели, сушилня и перилни препарати, латекс, мивки, акумулаторни четки за зъби, стъклен парапет, маркучи, четки за зъби, столове градински, вертикален фризер, ролетни щори, косачка, алуминиеви радиатори, монтаж климатик, вентилатор и др. Съдът е приел за законосъобразни изводите на органите по приходите, че тези разходи не са свързани с дейността на търговеца. Възраженията на ревизираното лице, че разходите са за работно облекло и във връзка с договор за наем на офис, са отхвърлени с аргументи за неприложимост на чл. 11 ЗКПО и чл. 296, ал.1 КТ и Наредбата за безплатно униформено и работно облекло по отношение разходите за служебно и бизнес облекло на лица, които не са наети по трудови правоотношения. В тази връзка съдът е изложил мотиви, че за лица, които не са наети по КТ, разходите за работно/униформено облекло за сметка на предприятието, са извън обхвата на чл. 11 ЗКПО. Тази норма предвижда, че се признават за данъчни цели разходите, определени като задължителни с нормативен акт и не се облагат с данък върху разходите, освен когато с този закон не е предвидено друго. В тази връзка съдът е посочил, че в чл. 296, ал.1 КТ е предвидено задължение за работодателя да осигурява на работниците и служителите безплатно работно и униформено облекло при условия и ред, определени от Министерския съвет или с колективния трудов договор. Условията и редът за осигуряване на работниците и служителите с безплатно работно и униформено облекло са определени в Наредбата за безплатното работно и униформено облекло (НБРУО), приета с ПМС 10 от 20.01.2011 г., ДВ, бр. 9 от 28 януари 2011 г. В мотивите си е посочил, че съгласно чл. 3 от НБРУО, работно облекло се осигурява, за да се запази личното облекло на работниците и служителите при извършване на възложената работа, а чл. 4 от цитираната наредба, определя че униформено облекло се осигурява, когато при изпълнение на задълженията се налага отличаване на работниците и служителите от останалото население, както и с оглед дейността на предприятието. В чл. 5 от наредбата е регламентирано счетоводното отчитане на работното и униформено облекло то е краткотраен актив на предприятието и се отчита като материали по установения ред до момента на предоставянето му на правоимащите работници и служители. Работното и униформеното облекло се изписва на разход в издръжката на предприятието след получаването му от работниците и служителите, като за срока на неговото износване може да се води оперативна (извънсчетоводна) отчетност. От цитираната правна уредба съдът е приел, че при изпълнение на правилата по КТ, НБРУО и изискванията за документална обоснованост по чл.10 ЗКПО не би следвало да има данъчно третиране на разходите за работно и униформено облекло на лица, наети по трудови правоотношения и не се прилага по отношение на разходите за облекло на лица, които не са в такива правоотношения. По тези съображения е обосновал извод, че правилно данъчните органи не са признали разходите по фактури за закупено "бизнес облекло на едноличния търговец. По отношение на отчетените от търговеца разходи за служебни пътувания за осъществяване на срещи и контакти с потенциални клиенти съдът е посочил, че освен обясненията на ревизираното лице други доказателства не са ангажирани. Според съда жалбоподателят не е доказал, че процесните разходи за престой са извършени във връзка с дейността на задълженото лице и че е изпълнена хипотезата на чл. 33, ал.1 ЗКПО. По отношение на разходите за битова техника, обзавеждане за бита и за банята, според съда също не са събрани доказателства за тяхната относимост към дейността на ЕТ. При тези факти, потвърдени и от заключението на съдебно счетоводната експертиза, съдът е приел, че е изпълнена хипотезата на чл. 26, т. 1 ЗКПО разходите не са свързани с дейността на ЕТ, поради което не се признават за данъчни цели. С ревизионния акт на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО не са признати разходи за 2016 г. в общ размер на 29 520 лева по фактури, издадени от Автомивка Централ парк ЕООД, както и разходи за горива за 2014 г. - в размер на 9 389.32 лева, за 2015 г. в размер на 9 539.09 лева, за 2016 г. 5 702.78 лева, за 2017 г. 7 140.04 лева и за 2018 г. 7309.56 лева, които не са документално обосновани. За 2017 г. е увеличен финансовия резултат с неотчетен приход в размер на 6 666.66 лева, постъпления по банкова сметка на търговеца в размер на 8000 лева от Агро 21 ЕООД с основание фактура. По отношение на този приход съдът е приел за недоказани твърденията на ревизираното лице, че сумата е погрешно преведена. В дневника за продажби за м.08.2017 г. фактура с получател Агро 21 ЕООД не е включена. Плащането не е отразено по сметка 503 Разплащателна сметка. Сумата е изтеглена от банковата сметка и едва след няколко дни е възстановена на Агро 21 ЕООД (с приходен касов ордер). Съдът е приел, че се касае за ползвана сума без правно основание, която правилно ревизиращите органи са определели като неотчетен приход за съответния месец 08.2017 г. Въз основа на тези фактически установявания и мотиви, първоинстанционният съд е приел за законосъобразно извършеното преобразуване на данъчния финансов резултат на ЕТ за всеки от ревизираните периоди и съответно установеното допълнително задължение по ЗДДФЛ за данък върху доходите от стопанска дейност като ЕТ за 2014 г. и определеният размер на данъчната загуба за всеки от ревизираните периоди на 2015 г. 2018 г. В частта по ЗДДС съдът е приел, че не е доказано реалното осъществяване на доставките, предмет на фактурите, издадени от Роял Къмпани БГ ЕООД, О.А.Е. ЕООД и Автомивка Централ Парк ЕООД (с предишно наименование Джулс Автосервиз 2015 ЕООД). От фактическа страна съдът е установил следното: По фактура 82/07.11.2019 г. издадена от Роял Къмпани БГ ЕООД предмет на доставката е стоки по опис. Към фактурата е представен приемо предавателен протокол от 07.11.2019 г. с описание на стоките гуми и лагери спирачни. Според обясненията на ревизираното лице частите са за профилактична подмяна на автомобилни компоненти. Не са представени документи за плащане по фактурата, както и данни за обект, от който са закупени стоките и такива за транспортирането им. Такива доказателства не са представени и в съдебното производство. Относно доставката по фактура 0 200351/17.09.2018 г. издадена от О.А.Е. ЕООД съдът е установил, че е с предмет автомобилни гуми за автомобилите отдавани под наем от ревизирания търговец. От доставчика, при извършената му насрещна проверка е представен препис от фактури и писмени обяснения, че обектът, от който е осъществена доставката е под наем, но не са представени доказателства за това. От прегледа на дневниците за покупки на О.А.Е. ЕООД органите по приходите не са констатирали декларирани получени доставки за наем. Посочената ведомост за персонал, не е приложена. Като предходен доставчик е посочен Радиал 2001 ЕООД, по три фактури за доставки на гуми, като две от тях са с дати след издаването на процесната фактура. Предмет на фактурите, издадени от Автомивка Централ Парк ЕООД (предишно наименование Джулс Автосервиз 2015 ЕООД) са стоки за автомобили, предоставени в сервиз на доставчика в град София, [улица]. Представени са описи на стоките към всяка от фактурите. Не е установено плащането им. От доставчика са дадени писмени обяснения, че основаният му предмет на дейност е свързан с продажба на автомобилни гуми и автомобилни принадлежности. Посочено е, че в процесния период, дружеството е разполагало със сервизна база в град София [улица] със склад с площ 100 кв.м., гумаджийно помещение 60 кв.м. и сервизно хале, с две работни места, оборудвани с двуколонни подемници с площ 100 кв.м. Доставчикът е посочил четири лица, назначени на длъжности продавач, шофьор, монтьор и гумаджия. За ЕТ Н. Божев в писмените обяснения е посочено, че е разполагал с 11 лизингови автомобили, които са били на абонаментно обслужване. Фактури 224/29.09.2016 г. с ДДС в размер на 3 890 лева и 286/31.10.2016 г. с ДДС 900.33 лева са за доставки на стоки по опис. В приложените описи са посочени автомобилни гуми (зимни), джанти, вериги, акумулатори, тасове комплект, течност за чистачки, гумени стелки, стъргалки за лед, спрей обледяване, спрей ключалки, ремонт гуми, моторно масло, филтри за автомобили. По фактура 184/29.08.2016 г. с ДДС 1113.67 лева доставчикът е посочил, че предмет на доставката е ремонт по опис. Към фактурата е приложен опис за услуги по сваляне и слагане на скорости, диагностика, ремонт скорости, масло, сваляне, слагане и ремонт на кардан, лагери на МПС. От доставчика не са представени доказателства за посочения нает обект. Представени са аналитична ведомост на сметка 411 Клиенти за клиент ЕТ Н. Божев и сметка 401 Доставчици, оборотна ведомост за периода от 01.08.2016 г. 31.10.2016 г., неподписана разчетно платежна ведомост за периода м.08 - м.10.2016 г. за четири лица, както и доказателства за предходни доставки. По данните от информационната система на НАП органите по приходите са потвърдили, че дружеството доставчик е разполагало с четири наети лица на посочените длъжности, за които е подавало декларации обр.1 и 6, задълженията, по които не са внасяни. От така установените факти, съдът е приел, че не е установено осъществяването на доставките, по съображения, че в представения приемо предавателен протокол към фактурата, издадена от Роял Къмпани БГ ЕООД и в описите към другите фактури, не се съдържат данни за обект/място на предаване на стоките и за транспортирането им. Според съда не е доказано и последващото влагане на стоките. Не са представени документи и отчетност за кой автомобил са използвани гумите и частите, съответно за кой автомобил се отнася ремонта. С тези мотиви и с позоваване на съдебна практика на Съда на ЕС, съдът е обосновал краен извод за законосъобразност на отказа на правото на данъчен кредит по тези фактури, в общ размер на 5 904 лева. По отношение на отказа на правото на данъчен кредит на основание чл. 70, ал.1, т. 2 ЗДДС за получени от ЕТ Н. Божев доставки на гориво, хотелско настаняване, както и на машинка за подстригване, скара за печене, контакт, лампа, абажур, корнизи, теракота, шкаф за баня, градински столове, вертикален фризер, латекс, климатична система, стъклен парапет, ролетни щори, акумулаторни четки за зъби и облекло, съдът е приел, че не е доказано предназначението им за икономическата дейност на търговеца. Съдът не е кредитирал показанията на разпитания по делото свидетел относно разходването на горивото за сметка на ревизираното лице като наемодател на автомобилите, с аргумента, че те не се подкрепят от другите доказателства по делото. Липсват счетоводни документи за разходването на горивото, които да бъдат обвързани с декларациите на някои от наемателите на автомобили, че са предали фактури за закупени горива на наемодателя. По фактурите за доставки на стоки за обзавеждане, съдът е приел, че вещите са за лично потребление и не е доказано използването им в офис на търговеца. Относно доставките на хотелско настаняване, съдът е приел, че не са представени командировъчни заповеди, отчети и други доказателства, които да удостоверяват, че са свързани с икономическата дейност на търговеца. По фактурите за закупено облекло, съдът е посочил, че на основание чл. 70, ал. 3, т.1 ЗДДС, разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т.2 от същия закон не се прилага по отношение на специалното, работното, униформеното и представителното облекло и личните предпазни средства, предоставяни безвъзмездно от работодател на работниците и служителите, каквито доказателства не са налице по делото. По отношение начисления ДДС в размер на 1 333.33 лева на основание чл. 86, ал.1 ЗДДС за данъчен период м. 08.2017 г. съдът е установил, че е за получено на 04.08.2017 г. плащане по банковата сметка на търговеца от Агро 21 ЕООД в размер на 8000 лева с основание по фактура. При ревизията е констатирано, че фактура не е издадена, търговецът не е отчел така получения приход и не е начислил дължимия ДДС. Съдът е приел, че данъкът е следвало да бъде начислен на основание чл. 25, ал. 2 и 7 във връзка с ал. 6 и чл. 86, ал. 1 от ЗДДС. Твърденията на ревизираното лице, че се касае за погрешно преведена сума, съдът е отхвърлил като недоказани, като е приел, че представеният на по-късен етап приходен касов ордер (ПКО) с квитанция към него, за връщане на сумата на Агро 21 ЕООД, е изготвен за целите на производството. Решението в обжалваната част е частично неправилно. При отмяната на ревизионния акт в частта на установените задължения по ЗДДС за данъчен период м.02.2015 г. и м.06.2015 г., поради това, че фактура 1 32450/18.02.2015 г. издадена от Етон АД и фактура 1813/02.06.2015 г. издадена от Н.Е.С. Консулт ЕООД са включени два пъти в описа на фактурите, за които е отказано право на данъчен кредит по ЗДДС (стр. 37 и стр. 42 от РД), съдът не е съобразил, че същите две фактури са включени два пъти и в описа на фактурите (на стр. 22 от РД), с разходите, по които е увеличен финансовия резултат на търговеца за 2015 г. и е определена данъчната основа за дохода от стопанска дейност като ЕТ по ЗДДФЛ за 2015 г., съответно е намалена данъчната загуба за този период. От мотивите на ревизионния доклад (стр. 22) е видно, че финансовият резултат на ЕТ Н. Божев за 2015 г. е увеличен на основание чл. 26, т.1 и 2 ЗКПО със сумата 29 071.49 лева. С тази сума е намалена и декларираната данъчна загуба за този период. В ревизионния доклад е посочено, че тази сума включва: 9 539.09 лева - непризнати разходи за гориво, отразени по сметка 601 Разходи за материали и разходи по конкретно описани фактури в общ размер на 19 532.40 лева. Фактурите са описани и от вещото лице в приложението към заключението на съдебно счетоводната експертиза (л. 74-78 от делото). От заключението е видно, че данъчната основа по фактура 1 32450/18.02.2015 г. издадена от Етон АД с предмет нощувки в размер на 233.95 лева и данъчната основа по фактура 1813/02.06.2015 г. издадена от Н.Е.С. Консулт ЕООД за доставка на шкаф за баня, теракота, вентилатор, аксесоари за баня в размер на 996.60 лева са включени два пъти в размера на непризнатите разходи. Следователно счетоводният финансов резултат на търговеца за 2015 г. е увеличен незаконосъобразно с разходи в общ размер на 1 230.55 лева и съответно незаконосъобразно с посочената сума е намалена данъчната му загуба. От изложеното следва, че размерът на разходите, с които на основание чл. 26, т. 1 и 2 ЗКПО се преобразува счетоводния финансов резултат за 2015 г. е 27 840.94 лева (29 071.49 1230.55 = 27 840.94 лева), съответно размерът на данъчната загуба за 2015 година следва да е 29 604.21 лева, а не на 28 373.66 лева, както е установена в ревизионния акт. Поради това решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на Николай Божев против установената данъчна загуба по ЗДДФЛ на едноличния търговец за 2015 година в размер на 28 373.66 лева, следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се измени ревизионният акт като установената данъчна загуба за 2015 г. в размер на 28 373.66 лева се увеличи на 29 604.21 лева. По отношение на останалите фактури, по които съдът е признал правото на данъчен кредит за данъчни периоди м.05.2016 г., м. 05 и м.09.2017 г., не се установява да са включени два пъти в описа на фактурите, въз основа на които е отказано право на данъчен кредит, както и в описа на фактурите, включени в увеличението на финансовия резултат по ЗКПО и данъчната основа по ЗДДФЛ на ЕТ, поради което отмяната на акта в тази част не засяга изводите на съда по приложението на ЗДДФЛ за съответните периоди на 2016 г. и 2017 г. Решението е неправилно и в частта, в която съдът е потвърдил отказа на правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от Автомивка Централ парк ЕООД (с предишно наименование Джулс Автосервиз 2015 ЕООД) и Роял Къмпани БГ ЕООД. Изводите на съда, че по тези фактури не е доказано реалното извършване на доставките са в противоречие с доказателствата по делото и в нарушение на материалния закон. Фактурите документират доставки на стоки и услуги гуми и части за автомобили, както и ремонт по опис, предмет на фактура 184/29.08.2016 г. По силата на чл. 68, ал.2 във връзка с чл. 25, ал. 6, т.1 ЗДДС юридическият факт, който поражда изискуемост на ДДС и възникването на правото на приспадане на данъчен кредит, е настъпването на данъчно събитие. Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие при доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал.1 ЗДДС, които са определени по своя род, настъпва към момента на доставяне и получаване на стоките, а при доставки на услуги по чл. 9, ал.1 ЗДДС - към момента на извършването им. Това са и фактите, които подлежат на доказване от страна на ревизираното лице при спор за реалното осъществяване на доставките съгласно общото правило за разпределение на доказателствената тежест в процеса по чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. В случая тези факти са установени по фактурите, издадени от Джулс Автосервиз 2015 ЕООД (с променено наименование Автомивка Централ парк ЕООД) и по фактурата, издадена от Роял Къмпани БГ ЕООД от представените по делото писмени доказателства описи за предаване и получаване на стоките и извършване на ремонт по фактура 184/29.08.2016 г. В писмените обяснения на доставчика е посочено, че стоките са доставени в автосервиза му гр. София, [улица]където са обслужвани автомобилите на ЕТ Н. Божев. Поради това транспортът на стоките не е елемент от фактическия състав по тяхното доставяне и неправилно съдът е основал преценката си относно реалността на доставките на липсата на доказателства за превоз на стоките. Неправилно съдът е приел, че в документите за ремонт не е посочен автомобила, за който се отнася. В описа, приложен към фактура 184/29.08.2016 г. е посочен автомобил Мерцедес S класа. От списъка на автомобилите, посочен в ревизионния доклад и от представените договори за наем е видно, че търговецът е разполагал с един автомобил от същата марка и модел Мерцедес S 500, с рег. [рег. номер]. Стоките и ремонтната услуга са предназначени за основната икономическа дейност на търговеца по отдаване под наем на автомобили. При доказано доставяне и получаване на стоките и извършване на услугата по ремонт и използването им за икономическата дейност на задълженото лице, незаконосъобразно органите по приходите и съдът се позовават на обстоятелства, свързани с произхода на стоките, рисков профил на предходни доставчици и на липсата на данни за декларирани доставки на наем по ЗДДС, дерегистрация по ЗДДС на прекия доставчик, настъпила в по-късен данъчен период и неоткриване на адреса за кореспонденция на доставчика Роял Къмпани БГ ЕООД. По делото не се твърдят и не са установени обективни обстоятелства, че сделките, предмет на спорните фактури са част от данъчна измама, за която ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае, поради което не са налице основания за отказ на правото на приспадане. С оглед на изложеното решението следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлена жалбата против ревизионния акт относно отказаното право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал.1, т.1 и чл. 69, ал.1, т.1 ЗДДС в общ размер на 5 904 лева по фактури 184/29.08.2016 г., 224/29.09.20216 г. и 286/31.10.2016 г., издадени от Джулс Автосервиз 2015 ЕООД (с променено наименование Автомивка Централ парк ЕООД) и в размер на 798 лева по фактура 82/07.11.2019 г. издадена от Роял Къмпани БГ ЕООД. Спорът следва да се реши по същество като се отмени ревизионният акт в частта на отказаното право на данъчен кредит в общ размер на 6 702 лева и съответните лихви за данъчни периоди м.08, 09 и 10.2016 г. и м.11.2019 г. По изложените по-горе съображения в частта по ЗДДФЛ, следва да се приеме, че извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат на търговеца за 2016 г. с разходите по фактурите, издадени от Джулс Автосервиз 2015 ЕООД (с променено наименование Автомивка Централ парк ЕООД) в общ размер на 29 520 лева, е незаконосъобразно. Поради това следва да се отмени решението и в частта, в която е отхвърлена жалбата против установената данъчна загуба за 2016 г. в размер на 21 366.49 лева и вместо него да се постанови друго, с което да се измени ревизионния акт като се увеличи размера на данъчната загуба за 2016 г. на 50 886.49 лева (21 366.49 лева + 29520 лева). Решението е неправилно и в частта, в която е отхвърлена жалбата относно начисления ДДС в размер на 1 333.33 лева за данъчен период м.08.2017 г., както и в частта, в която е отхвърлена жалбата против извършеното увеличение на финансовия резултат с неотчетен приход от 6 666.66 лева и установената данъчна загуба за 2017 г. за получено на 04.08.2017 г. по банков път плащане в размер на 8 000 лева от Агро 21 ЕООД с основание по фактура. По силата на чл. 25, ал. 6, т. 1 ЗДДС задължението за начисляване на ДДС по чл. 86, ал. 1 ЗДДС възниква, когато данъкът стане изискуем. Данъкът става изискуем и за доставчика възниква задължението да го начисли към момента на възникване на данъчно събитие. Полученото плащане поражда изискуемост на данъка в хипотезата на чл. 25, ал. 7 ЗДДС когато преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4 на чл. 25 ЗДДС, е извършено пълно или частично авансово плащане по облагаема доставка на стока или услуга. В конкретния случай такива обстоятелства не са установени по делото. Липсват доказателства, че полученото плащане е обвързано с осъществяването на облагаема доставка от страна на ревизирания търговец (арг. от решение на Съда на ЕС по дело С-107/13, Фирин). Твърдението на ревизираното лице, че става дума за погрешно преведена сума, е потвърдено и от Агро 21 ЕООД в представения по делото приходен касов ордер и квитанция към него за връщане на сумата. Необосновано съдът не е кредитирал този документ, който макар и частен документ по смисъла на чл. 180 ГПК, е съставен от третото лице в качеството му на платец на сумата. По делото не са налице каквито и да било други доказателства, че полученото плащане е свързано с дейността на търговеца и във връзка с доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС и съответно е приход от стопанската дейност на ЕТ, който следва да се включи в данъчната основа по ЗДДФЛ. Доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства е на органите по приходите съгласно чл. 170, ал.1 АПК и в случая не е изпълнена. В хода на ревизията не е извършена проверка на Агро 21 ЕООД и не е установено какви са отношенията на това дружество с ЕТ Н. Божев. С оглед на изложеното незаконосъобразно съдът е приел, че са налице основания за начисляване на ДДС в размер на 1 333.33 лева за данъчен период м.08.2017 г., както и основания по чл. 78 ЗКПО за увеличение на счетоводния финансов резултат на търговеца за 2017 г. с неотчетен приход в размер 6 666.66 лева. Поради това решението следва да бъде отменено и в частта, в която е отхвърлена жалбата относно начисления ДДС в размер на 1 333.33 лева за данъчен период м.08.2017 г., както и относно установената данъчна загуба по ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 8 999.50 лева. Спорът и в тази част следва да се реши по същество като се отмени ревизионният акт в частта на начисления ДДС за данъчен период м.08.2017 г. в размер на 1 333.33 лева и съответните лихви и се измени ревизионния акт в частта на установената данъчна загуба за 2017 г. като се увеличи от 8 999.50 лева на 15 666.16 лева ( 8 999.50 + 6 666.66 лева). Решението в останалата обжалвана част е правилно постановено. По ЗДДФЛ: Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че отчетените от едноличния търговец разходи за облекло, обзавеждане, нощувки, хотелско настаняване, четка за зъби, машинка за подстригване, скара за печене и др., не са свързани с дейността му и на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО не се признават за данъчни цели. По отношение на разходите за облекло правилно е прието, че съгласно чл. 11 ЗКПО разходите за облекло се признават за данъчни цели, когато са определени като задължителни в нормативен акт. В конкретния случай направените разходи за облекло на едноличния търговец, не попадат в приложното поле на посочената разпоредба и не се признават за данъчни цели, включително и в хипотезата на чл. 296 КТ, която предвижда задължение за работодателя да предоставя безвъзмездно работно, униформено и специализирано облекло на работниците и служители. По отношение на разходите за нощувки и хотелско настаняване, за да бъдат признати за данъчни цели, в която и да е от хипотезите на чл. 33 ЗКПО е необходимо пътуването и престоят да са извършени във връзка с дейността на задълженото лице. В случая такива доказателства не са ангажирани по делото. (В този смисъл решение 4819 от 15.04.2021 г. на ВАС по адм. д. 11183/2020 г., VIII отделение). По отношение на разходите за обзавеждане, не се установява, те да са направени за офис, предоставен по договор за заем за послужване. Само сключването на такъв договор не е достатъчно да удостовери, че разходите са свързани с търговската дейност. Отделно от това някои от стоките по своето предназначение (четка за зъби, машинка за подстригване) са изцяло извън предмета на стопанската дейност на ревизирания търговец - отдаване под наем на автомобили и земеделски производител. По отношение на разходите за гориво, крайните изводи на съда, че не са документално обосновани по смисъла на чл. 26, т. 2 ЗКПО се подкрепят от доказателствата по делото. При постановяване на решението съдът не е обсъдил представените от ревизираното лице протоколи декларации за възстановяване на суми за гориво по договори за наем на автомобили. Допуснатото нарушение не е засегнало преценката му по материалната законосъобразност на акта, тъй като според заключението на вещото лице фактурите за гориво не могат да бъдат селектирани, поради липса на информация, кои от тях се отнасят за наемателите и кои за ползване в дейността на ЕТ. От друга страна разходи за гориво, според експерта, се извършват на база изминати километри, разходни норми на съответния автомобил, шофиране в градски и извънградски условия въз основа на водени пътни книжки или съставени пътни листове. В случая такива документи не са съставени от ревизираното лице. С оглед на изложеното с отчетените разходи за гориво законосъобразно е увеличен финансовия резултат на търговеца за всеки от ревизираните периода на 2014 2018 г. Не са налице касационни основания за отмяна на решението в тази част. В частта по ЗДДС: По фактурата, издадена от О.А.Е. ЕООД за доставка на гуми, по делото не са представени доказателства за предаване и получаване на стоките между страните по пряката доставка. Представените приемо предавателни протоколи се отнасят за предходната доставка. Поради липса на такива доказателства, не може да се приеме, че доставката е реално осъществена. С оглед на изложеното законосъобразно съдът е приел, че не са налице предпоставките по чл. 68, ал.1, т.1 ЗДДС за признаване на данъчен кредит в размер на 1004 лева по фактура 351/17.09.2018 г. издадена от О.А.Е. ЕООД. Въз основа на мотивите по-горе относно отчитането на разходи за материали и гориво, за които не е доказано, че са свързани с дейността на търговеца, следва да се приеме, че правилно съдът е отхвърлил жалбата и в частта, в която е отказано правото на данъчен кредит по тези доставки. Съгласно чл. 70, ал.1, т. 2 ЗДДС независимо от изпълнението на условията по чл. 68 и чл. 69, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, когато стоките и услугите са предназначени по-общо за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Предвид всичко изложено, следва да се приеме, че решението в обжалваната част е неправилно постановено и следва да се отмени в частта, в която е отхвърлена жалбата на Н. Божев против ревизионния акт относно допълнително определените задължения за ДДС в общ размер 8 035.33 лева и съответните лихви, както и в частта на установената данъчна загуба за 2015 г. в размер на 28 373.66 лева, за 2016 г. в размер на 21 366.49 лева и за 2017 г. в размер на 8 999.50 лева. Спорът следва да се реши по същество като се отмени ревизионният акт в частта на установените задължения за ДДС в общ размер 8 035.33 лева и съответните лихви от 3 159.21 лева, резултат от отказ на право на данъчен кредит в размер на 6 702 лева и съответните лихви за данъчни периоди м.08,09 и 10.2016 г. и м.11.2019г. и начислен ДДС в размер на 1 333.33 лева и съответните лихви за данъчен период м.08.2017 г. В частта по ЗДДФЛ ревизионният акт следва да се измени като се увеличи размера на установената данъчна загуба както следва: за 2015 г. от 28 373.66 лева на 29 604.21 лева, резултат от незаконосъобразно увеличение на счетоводния финансов резултат с разходи по фактура 1 32450/18.02.2015 г. издадена от Етон АД и фактура 1813/02.06.2015 г. издадена от Н.Е.С. Консулт ЕООД на основание чл. 26, т.1 ЗКПО в размер на 1230.55 лева, за 2016 г. - от 21 366.49 лева на 50 886.49 лева, резултат от незаконосъобразно увеличение на счетоводния финансов резултат с разходи в размер на 29 520 лева по фактурите издадени от Автомивка Централ Парк ЕООД (с предишно наименование Джулс Автосервиз 2015 ЕООД) и за 2017 г. от 8 999.50 лева на 15 666.16 лева, в резултат на незаконосъобразно увеличение на счетоводния финансов резултат с приход в размер на 6666.66 лева. В останалата обжалвана част, решението следва да се остави в сила. При този изход на спора, на отмяна подлежи решението и в частта на присъдените разноски, за сумата над 1148.99 лева. На касационния жалбоподател следва да се присъдят направените разноски пред двете съдебни инстанции за платени за държавни такси и за вещо лице в размер на 304.94 лева съобразно материалния интерес, за който се уважава касационната жалба. На ответника по касация се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2256.97 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,