Решение № 10943 от 10.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1075/2020 г.

Решение № 10943 от 10.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1075/2020 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Стара Загора, срещу решение № 375 от 28.10.2019 г., постановено по адм. дело № 528 по описа за 2019 г. на Административен съд – Стара Загора, с което е отменена заповед за налагане на санкции № РД-19-442 от 27.06.2019 г., издадена от Директора на Районна здравноосигурителна каса – град Стара Загора. Изложените съображения за необоснованост, неправилно прилагане на чл. 30, т. 6 и чл. 268, т. 3 от НРД МД 2018 г., са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "Многопрофилна болница за активно лечение "Тракия" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора е оспорил касационната жалба в писмен отговор и писмена молба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Стара Загора е заповед № РД-19-442 от 27.06.2019 г., издадена от Директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Стара Загора на основание чл. 76, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), с която на "Многопрофилна болница за активно лечение "Тракия" ЕООД - изпълнител на болнична медицинска помощ по индивидуални договори с НЗОК № 241104 и № 241860 от 28.05.2018 г., е наложена санкция по чл. 400, ал. 3 от НРД МД 2018 г. - финансова неустойка в размер на 250. 00 лв., за нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ. С постановеното решение Административен съд – Стара Загора е отменил оспорената заповед, след като е стигнал до правилния краен извод за издаването й в противоречие с материалния закон. Отработеният график за месец февруари 2019 г., представен в РЗОК – Стара Загора от "МБАЛ "Тракия" ЕООД, е с невярно съдържание по отношение времето на работа на д-р Иванов на 01.02.2019 г. и на 08.02.2019 г. (отработени целодневни смени), но на проверяващите е бил представен график за работа за месец февруари 2019 г. и присъствената форма 76 с правилно отразени данни – отработена първа смяна по шест часа. Като е взел предвид твърдението на лечебното заведение, че в отработения график е била допусната техническа грешка, Старозагорският административен съд е приел, че от тази грешка не е настъпила някаква вредоносна последица. Изложените в касационната жалба съображения за неправилно прилагане на чл. 30, т. 6 и чл. 268, т. 3 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2018 г. (НРД МД 2018 г. - отменен от 01.01.2020 г.) се преценяват като неоснователни. Към изложените от първоинстанционния административен съд мотиви следва да се добавят следните правни съображения: Представянето на отработен график за м. февруари 2019 г. с неправилно отразени данни по отношение на един от лекарите е квалифицирано като нарушение на разпоредбите на чл. 30, т. 6 и чл. 268 от НРД МД 2018 г. (отм.);. Разпоредбата на чл. 30, т. 6 задължава изпълнителите на медицинска помощ да предоставят задължително изискваната от НЗОК информация в срокове, структура и формат, посочени в договора. Това задължение е било изпълнено от болничното лечебно заведение, което е представило изискваната информация в съответния формат и срок. Разпоредбата на чл. 268, т. 3 задължава изпълнителя на БМП ежемесечно през отчетния период да представя в РЗОК отработен за предходния месец график на специалистите, работещи по КП, АПр и КПр. Такъв график в случая е бил представен, но с невярно отразяване на отработеното работно време от д-р И. Иванов – специалист в Отделение по очни болести. С оспорената заповед незаконосъобразно е наложена санкция "финансова неустойка" на основанието по чл. 400, ал. 3 от НРД МД 2018 г. (отм.);. Констатираното нарушение, свързано с некоректно изпълнение на задължението по чл. 268, т. 3 от НРД МД 2018 г. (отм.); , не представлява нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО и поради това не може да служи като основание за прилагане на санкцията по чл. 400, ал. 3 от НРД МД 2018 г. (отм.);. Допуснато е нарушение на установените изисквания за работа със задължителната документация (медицинска или финансова), което обосновава прилагане на санкция на основание чл. 402, ал. 3 от НРД МД 2018 г. В условията на чл. 418, ал. 3 от НРД МД 2018 г. (отм.); административният орган не е изпълнил задължението да изложи мотивите си, по които е приел, че не е налице предвиденото в чл. 402, ал. 3 изключение на явна фактическа грешка. Препратил е към мотивите на представителите на РЗОК в Арбитражната комисия, но не е обсъдил и мотивите на представителите на БЛС, че невярното отразяване на информацията се дължи на допусната техническа грешка. Не извършил преценката по чл. 395, ал. 4 във вр. с § 1, т. 4. 2., б. "в" от ДР на НРД МД 2018 г. (отм.); за маловажност на нарушението в случаите на технически грешки в медицинската документация. Едва в касационната жалба са изложени доводи в тази връзка, като се твърди, че подобен вид нарушение не следва да се толерира, независимо, че не са настъпили вредни последици. Директорът на РЗОК не е посочил и съображенията си, по които е определил финансова неустойка в размер от 250 лв. при нормативно предвидени размери в границите от 200 до 500 лв. Размерът на определената финансова неустойка следва да бъде обоснован с вида и тежестта на извършеното нарушение, с условията, при които е извършено и с останалите относими обстоятелства. Предвид гореизложеното Върховният административен съд намира, че оспорената заповед е издадена в нарушение на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност. Като а е отменил, Старозагорският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за юрисконсултско възнаграждение, което предвид обема на извършената работа се определя в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,