Решение № 1492 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9633/2009 г.

Решение № 1492 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9633/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от ЕТ "Райчо Рангелов-Р и сие К" със седалище гр. Перник, подадена чрез процесуалния представител адв. Красимир Сотиров, срещу Решение № 30 от 22.05.2009 г., постановено по адм. дело № 6885 от 2008 г. по описа на Административния съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец против ревизионен акт № 140800111 от 22.05.2008 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. Перник, потвърден с Решение № 1469 от 08.10.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, при ЦУ на НАП, в частта за определени данъчни задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС - отм.) за данъчните периоди от 01.03 до 31.10.2006 г. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания за отмяна по силата на чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения, според които в съдебното решение не са взети предвид в пълен обем събраните по делото доказателства, като е даден приоритет на изводите на ответника, без да са съобразени доказателствата, установяващи неоснователността на направените изводи от органа по приходите. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, моли решението да бъде отменено и съдът да реши спора по същество, като отмени обжалвания РА, или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. София, чрез своя процесуален представител изразява становище, че подадената касационна жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение на Административния съд - София-град, е отхвърлена жалбата на ЕТ "Райчо Рангелов-Р и сие К" против ревизионен акт № 140800111 от 22.05.2008 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. Перник, потвърден с Решение № 1469 от 08.10.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София, в частта, в която са определени задължения по ЗДДС (отм.) в размер на 33 941,07 лв. по 37 бр. фактури, издадени от "Валмакс трейдинг" ЕООД, с предмет на доставките цигари. За да постанови този резултат, съдът е приел, че органът по приходите правилно е отказал признаване на правото на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 , във връзка с чл. 6 от ЗДДС (отм.) предвид ненамирането в хода на ревизията на доставчика на данъчния му адрес. На това основание е обоснован извод, че към датата на издаването на фактурите липсва доставка и са налице обстоятелствата по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), а именно доставчикът не е представил доказателства от значение за определяне на данъчните му задължения в указания срок. В мотивите на решението е прието, че жалбоподателят не е оборил в хода на съдебното производство констатациите на ревизиращия орган, че плащане по ДДС-сметка не е осъществено, както и че не са представени доказателства за начина, по който е прехвърлена собствеността върху цигарите - предмет на доставката, за начина им на транспортиране, съхранение, складиране и за произхода на стоката. Така постановеното решение е неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неизяснена фактическа обстановка и незаконосъобразни в тази връзка правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 1 ДОПК при съдебното обжалване на ревизионния акт, съдът е съд по същество и като такъв е длъжен да даде отговор на въпроса дължи ли се за ревизирания период данък или не и в какъв размер, ако се дължи, което означава, че следва да се обсъдят всички представени доказателства относими към дължимостта на данъка и евентуално да се съберат допълнителни такива. В конкретния случай съдът е възприел безкритично фактическата обстановка приета от органа по приходите без да е обсъдил конкретно възраженията на задълженото лице, изложени подробно в жалбата му пред съда, както и част от многобройните доказателства, които касаят реалността на доставките. По отношение на сделките с "Валмакс трейдинг" ЕООД съдът е приел, че доставките не са реално осъществени, а фактурите са издадени при липса на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС (отм.). За да обоснове този извод, съдът е обсъдил едностранно представените по делото доказателства, кредитирайки единствено тези, сочещи на нереалност на доставките. Съдът не е анализирал в тяхната съвкупност представените многобройни доказателства, за които жалбоподателят твърди, че установяват извършването на доставките, а се е задоволил единствено с констатацията, че тези доказателства са били представени в хода на ревизионното производство и са неотносими към спора. От данните по делото е видно, че на доставчика "Валмакс трейдинг" ЕООД е издадено разрешение за търговия с тютюневи изделия № 501 от 02.12.2005 г. от кмета на Столичната община, както и уведомление за търговска дейност на територията на Столичната община с предмет "продажба на цигари и алкохол", което несъмнено е индиция, че доставчикът извършва търговия с този вид стоки. Съдът не е обсъдил и представения по делото договор за наем от 10.10.2005 г., по силата на който "Валмакс трейдинг" ЕООД е наемател на магазин, което има отношение към въпроса за техническата обезпеченост на доставчика. Относно констатациите на ревизиращите органи за липса на доказателства за кадровата обезпеченост на доставчика съдът необосновано е приел, че представената по делото справка за актуално състояние на всички трудови договори към дата 15.04.2009 г. (л. 378) е неотносимо доказателство по спора. Същата представлява официален документ, издаден от служител на ТД на НАП - гр. София, който удостоверява, че от 21.11.2005 г. във "Валмакс трейдинг" ЕООД има назначени девет лица по трудови договори, чиито правоотношения с дружеството не са прекратени към датата на издаването на справката (15.04.2009 г.). Досежно изводите на съда за липса на доказателства за транспортирането на стоките следва да се има предвид, че в практиката си Върховният административен съд приема, че само липсата на доказателства за транспорт на стоката не е основание за безспорно приемане на факта на липса на доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.), ако от останалите доказателства по делото може да се направи извод за осъществена доставка. При все това от жалбоподателя са представени свидетелство за регистрация на МПС и договор за покупко-продажба на МПС, които също не са подложени на обстоен анализ от съда. Същото се отнася и до приложените по делото договор за наем и нотариален акт относно нает от ЕТ "Райчо Рангелов-Р и сие К" търговски обект. Първоинстанционният съд е игнорирал и доказателствата по отношение на предходния доставчик "Симеон-2" ООД, в това число фактури към "Валмакс трейдинг" ЕООД, издадени през същите данъчни периоди, придружени с преносителни свидетелства за движение на тютюни и тютюневи изделия във вътрешността на страната. Необоснован е изводът за нереалност на доставките, доколкото като аргумент за него е посочена липсата на счетоводно начисляване на данъка по чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Съдът не е взел ясно и мотивирано отношение по представеното по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, в което от една страна е констатирано, че доставчикът "Валмакс трейдинг" ЕООД е начислил ДДС за процесните доставки съгласно чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), а от друга, че счетоводството на дружеството не е проверено, поради което в заключението няма констатация за неговото редовно водене. По така изложените съображения делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което да бъдат преценени в съвкупност всички доказателства по делото и ако се наложи да се изискат и допълнителни такива, за да се произнесе по въпроса за дължимостта на ДДС и основния спор свързан с реалността на процесните доставки по които се претендира данъчен кредит. При новото разглеждане на делото следва да се преценят и всички разноски на страните, с оглед на разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - I отделение,