Решение № 303 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10117/2009 г.

Решение № 303 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10117/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството по делото е по реда на чл. 179 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от Лиляна Найденова Тороманова против Указание № 2/02.09.1998 г. на Министъра на здравеопазването за начина и средствата за дезинфекция в здравните заведения (Указание). Изложени са твърдения за нарушение на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България и чл. 37, ал. 1 от Закона за нормативните актове, изразяващо се в необнародване на атакуваното Указание, което според оспорващата представлява нормативен акт и не следва да произвежда правно действие преди обнародването му. Иска да бъде обявено за нищожно оспореното Указание, а при условията на евентуалност да бъде отменено. Ответникът взема становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Представителят на Върховната административна прокуратура взема становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Първо - А отделение, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните намира следното: По отношение допустимостта на жалбата Лиляна Найденова Тороманова е представила писмени доказателства, от които се установява, че е регистрирана като лечебно заведение, поради което е адресат на оспореното от нея Указание. За неизпълнение на изискванията на Указанието й е наложена санкция - глоба, поради което следва да се приеме, че Лиляна Найденова Тороманова като адресат на акта и лице, което конкретно е засегнато от неговите правила, има правен интерес от оспорването му. По делото няма данни за отделно съобщение до Лиляна Найденова Тороманова за издаването на Указанието, поради което следва да се приеме, че подадената от нея жалба е в срок. По изложените съображения Върховния административен съд намира, че жалбата на Лиляна Найденова Тороманова е процесуално допустима. По отношение основателността на жалбата Според чл. 168, ал. 1 от АПК, съдържащ се в общите разпореди Дял Трети на АПК и приложим към настоящото производство, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, а и именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма; наличието на съществено нарушение на административно производствени правила; противоречие с материално правни разпоредби; несъответствие с целта на закона. Оспореното Указание е създадени с приемането му от Министъра на здравеопазването като орган на изпълнителната власт и съдържа административноправни правила, които се отнасят за определяем и ограничен брой адресати, изрично изброени в т. 3, 4, 5 и 6 от Указанието. Обстоятелството, че тези правила и имат многократно правно действие, не ги дефинира като нормативен административен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 от АПК, защото нямат неограничен и неопределен кръг адресати. Закона за нормативните актове определя видовете нормативни актове, като в конкретния случай дори и при абстрахиране от наименованието на акта "указание", каквото не фигурира в изричното изброяване на видовете нормативни актове, не може да се приеме, че Министърът на здравеопазването е издал нормативен акт, защото за това не е предвидена законова делегация. Следва да бъде посочено и обстоятелството, че Министърът на здравеопазването е подписал указанието като негов автор, но в обстоятелствената част е посочено, че указанията се дават от Министерство на здравеопазването, по който начин категорично се ограничава възможността да се разглеждат правилата, съдържащи се в Указанието като правни норми по смисъла на Закона за нормативните актове. Следователно няма данни Министърът на здравеопазването да е издал подзаконови правни норми въз основа на законова делегация и в рамките на предоставената му компетентност, поради което оспорените разпоредби не подлежат на обнародване в Държавен вестник, за да са действителни и да пораждат правни последици. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за неоснователно основното възражение в жалбата на Лиляна Тороманова, че необнародването на Указанието го определя като нищожен или незаконосъобразен акт. Съдът намира, че Министърът на здравеопазването е издал Указанието в кръга на неговата компетентност с оглед обстоятелството, че създава правила в областта на здравеопазването. Няма данни, че при издаване на Указанието са нарушение административно производствени правила, като е спазена писмената форма за оформяне на общи административни актове. Настоящият съдебен състав не констатира противоречие на указанието с материално правни разпоредби или несъответствие с целта на закона, следователно не са налице основания за отмяната му. По изложените съображения Върховният административен съд, Първо - А отделение,