Решение № 12573 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3437/2009 г.

Решение № 12573 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3437/2009 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Христов Иванов от гр. София чрез пълномощника му адв. Дешкова срещу решение № 1065 от 24.11.2008 г. по адм. дело № 5484/2008 год. на Административен съд София-град. Жалбоподателят е изложил съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, като иска отмяната му и вместо него да се постанови друго, с което да се реши спора по същество, като се обяви за нищожен или се отмени като незаконосъобразен обжалваният административен акт. Ответникът - директорът на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез процесуалния си представител, е изразил становище за неоснователност на касационната жалба, като оспорва възраженията за нищожност на процесната заповед, както и тези за допуснато от органа съществено нарушение на съдопроизводствените правила при започване на административното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като от събраните по делото доказателства се установява наличието на материалноправните предпоставки за прилагането на тази принудителна мярка спрямо жалбоподателя. Върховният административен съд, пето отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователно оспорването на Иван Иванов срещу заповед № з-10169/16.07.2008 год., издадена от ВНД директор на Столична дирекция "Полиция", с която на основание чл. 76, т. 2 (отм.) от Закона за българските документи за самоличност (заглавието изм. ДВ, бр. 82/2009 год.) на същия му е приложена принудителна административна мярка - "забрана за напускане на Република България" със срок до 15.09.2010 год. За да постанови този резултат, съдът е изложил съображения и е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, като административният орган не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е действал в условията на оперативна самостоятелност, с каквато е разполагал. Приел е също така, че са налице и материалноправните предпоставки на чл. 76, т. 2 (отм.) ЗБДС - лицето е осъждано за умишлено престъпление от общ характер и не е реабилитирано по надлежния ред, за прилагане спрямо него на съответната принудителна административна мярка. Решението е правилно. Липсват касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. От данните по делото (Справка за съдимост от 08.05.2008 год. и Бюлетини за съдимост) по безспорен начин се установява, че жалбоподателят Иванов е осъден за престъпление от общ характер с влязла в сила на 15.09.2005 год. присъда, с която е бил осъден на "лишаване от свобода" за срок от три години, като изтърпяването на наказанието е отложено за срок от пет години, както и че същият не е реабилитиран. Реабилитацията по действащото българско законодателство е два вида: реабилитация по право, която не е необходимо да се прогласява с изричен съдебен акт (чл. 86 и чл. 88а от НК) и съдебна реабилитация, (т. е. реабилитация, постановена от съда - чл. 87 от НК). Предвид наложената присъда по отношение на осъдения не се осъществяват нито предпоставките на чл. 86, ал. 1, т. 2 или чл. 88а от НК (за пълната реабилитация по право), нито тези на чл. 87 от НК (за съдебна реабилитация), които да заличат факта на осъждането и отменят за в бъдеще правните му последици. Правилен и съответен на доказателствата по делото е изводът на съда по същество, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Административен съд София-град подробно е анализирал представените по делото заповеди на министъра на вътрешните работи и законосъобразно е счел, че процесният акт е издаден от надлежно овластено лице. Правилни са и изводите на първоинстанционния съд, че административният орган не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на обжалваната заповед. По делото е представен протокол № 72/25.06.2008 год., от който е видно, че е изпълнена процедурата за уведомяване на лицето по реда на чл. 61, ал. 3 АПК за започване на административното производство. В този смисъл напълно неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че административният орган е издал процесния акт без да изясни всички относими за случая факти и обстоятелства, тъй като нито в производството пред съда по същество, нито при касационното обжалване жалбоподателят е ангажирал доказателства за факти, различни от установените от органа. Обосновано съдът по същество е преценил като неотносими към спора възраженията на жалбоподателя за това, че приложената принудителна административна мярка препятства работата на лицето, свързана с пътувания в чужбина. Административните мерки по чл. 76 от ЗБДС представляват законова възможност за компетентния административен орган да прецени дали да ги приложи при наличието на материалноправните предпоставки за това. Тази преценка е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, както правилно е приел решаващият съд. Независимо от притежаваната в конкретния случай оперативна самостоятелност на органа, съдът е извършил проверка на законосъобразността на административния акт съгласно чл. 168 и чл. 169 от АПК, за да достигне до оспорения резултат, който се споделя от настоящия състав. По изложените съображения обжалваното решение, с което е отхвърлено оспорването срещу заповедта на ВНД директора на Столична дирекция "Полиция", е правилно и като такова следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,