Решение № 16262 от 6.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10271/2013 г.

Решение № 16262 от 6.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10271/2013 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Наталия Петкова Неделчева срещу решение № 53 от 18.06.2013 г., постановено по адм. дело № 55/2013 г. по описа на Административен съд - Шумен. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответната страна - директорът на РУ "Социално осигуряване" Шумен, в депозирано до съда писмено възражение, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Наталия Неделчева против решение № Реш - 5 от 28.01.2013 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" Шумен, с което е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане № РзУ-И-181 от 23.11.2012 г. от ръководител на контрола по разходите на ДОО в Русо - гр. Шумен, с което е разпоредено Наталия Неделчева да възстанови недобросъвестно полученото за периода от 01.07.2008 г. до 31.08.2008 г. включително, парично обезщетение за отглеждане на малко дете в размер на 440, 00 лв. - главница и 385, 42 лв. - дължима лихва. За да постанови този правен резултат първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно е разпоредено връщане на недобросъвестно получени суми, произтичащи от получено от жалбоподателката парично обезщетение за отглеждане на детето й Снежана Неделчева, тъй като през посочения период детето е било настанено в детско заведение. Така постановеното решение е правилно. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателката Наталия Неделчева, като майка на детето Снежана Христова Неделчева, родено на 28.01.2007 г., е подала молба - декларация, въз основа на която със Заповед № 127 от 28.01.2008 г. й е бил разрешен платен отпуск по чл. 164 от КТ, считано от 29.01.2008 г. до 28.01.2009 г. На 02.06.2008 г. същата е подала декларация за промяна на обстоятелствата, в която е декларирала, че детето Снежана Неделчева, считано от 02.06.2008 г., е настанено в детски ясли. На 30.06.2008 г. Наталия Неделчева е подала нова декларация за промяна на обстоятелствата, а именно, че считано от 01.07.2008 г. е прекратено посещението на детски ясли от детето, както и молба - декларация за изплащане на обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 53 от КСО, считано от 01.07.2008 г. Наталия Неделчева е получила обезщетение за отглеждане на малко дете за м. юли 2008 г. - 220 лв. и за м. август 2008 г. - 220 лв, или общо в размер на 440, 00 лв. В изпълнение на заповед № 410 от 17.05.2011 г. на директора на РУ "СО" Шумен е била извършена проверка по разходите на ДОО в Постоянни детски ясли - Нови пазар. Видно от констативен протокол № РВ-И-574 от 19.05.2011 г. детето Снежана Христова Неделчева е постъпила на 02.06.2008 г. и е изписана на 07.12.2009 г. Това е било установено от счетоводната документация на детската ясла, от ведомостите за пребиваване на децата в яслената група, както и от журнала за новопостъпилите деца. Въз основа на тези факти е издадено обжалваното разпореждане № РзУ-И-181 от 23.11.2012 г. от ръководител на контрола по разходите на ДОО в Русо - гр. Шумен, с което е разпоредено Наталия Неделчева да възстанови недобросъвестно полученото за периода от 01.07.2008 г. до 31.08.2008 г. включително, парично обезщетение за отглеждане на малко дете в размер на 440, 00 лв. - главница и 385, 42 лв. - дължима лихва от датите на неправомерно получените обезщетения до датата на разпореждането. Правото на месечно парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО възниква за майката през времето на ползвания допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете. На основание чл. 53, ал. 4 КСО в редакцията съгласно ДВ, бр. 68 от 2006 г., паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по ал. 1 не се изплаща при настаняване на детето в детското заведение. Настаняването на детето в детско заведение е основание, предвидено в чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/, за прекратяване на отпуска за отглеждането му. За "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора и са постъпили в детското заведение при спазване на реда по раздел III от Наредба № 6 от 27.02.1987 г. за организацията и дейността на детските ясли /отм., в сила до 05.12.2008 г./ и чл. 19 - чл. 21 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях обн., ДВ, бр. 103 от 02.12.2008 г./. При тълкуване на понятието "настанени в детско заведение" по смисъла на чл. 54, ал. 3 КСО се приема, че детските ясли са "детско заведение", както и че понятието "настаняване" се използва със значението "записване за посещение", като в тази връзка е налице трайно установена съдебна практика на ВАС по подобни казуси. В настоящия случай фактът на настаняването на детето в детската ясла се установява от приложените ведомости за пребиваването на децата в яслената група. Отразено е, че детето Снежана Христова е посещавало Постоянни детски ясли гр. Нови пазар, както следва: м. юли 2008 г. - 1 ден; м. август 2008 г. - 4 дни. Освен това в журнала за приетите в детската ясла деца е отразено, че детето е прието в детската ясла на 02.06.2008 г. и е изписано през м. декември 2009, като в приложената по делото Здравна карта за дете фигурират същите данни. Също така фактът на настаняването на детето в детското заведение се установява и от съдържащата се в делото приходна квитанция от 09.09.2008 г., в която е начислена такса за брой дни. Пред първата инстанция е била назначена графологична експертиза по искане на настоящата жалбоподателка Наталия Неделчева, която е поискала проверка на поставения подпис "платил" в квитанцията. От заключението на вещото лице се установява, че почеркът в сравнителните образци и квитанцията принадлежи на едно и също лице. Правилно административният съд е приел, че в случая се касае за настанено в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО дете. Снежана Христова е била записана в дневника на яслената група и е започнала своите посещения, което се установява от приложените ведомости за пребиваването на децата. Обстоятелството, че детето не е посещавало детската ясла през целия период, не може да промени факта на "настаняването" му в детското заведение. В хода на производството безспорно е установено, че детето е било прието на 02.06.2008 г. в Постоянни детски ясли гр. Нови пазар и не е било отписано през периода 01.07.2008 г. - 31.08.2008 г. от детското заведение. Неоснователни са доводите на касаторката, че журнала за постъпване и присъствените ведомости, оспорени по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК, са оборени чрез свидетелски показания. Посочените документи представляват официални удостоверителни документи и същите не могат да бъдат опровергани чрез свидетелски показания. Паричното обезщетение по чл. 53, ал. 4 КСО се изплаща на майката в случаите, когато отглежданото дете не е настанено в детско заведение, т. е. настаняването в детско заведение е правоизключващ юридически факт. В настоящия случай безспорно е установено, че е налице настаняване в детско заведение на детето Снежана Христова Неделчева. Поради това правилно административният съд е приел, че по отношение на Наталия Неделчева не са били налице предпоставките на чл. 53, ал. 4 КСО, които й дават право да получава обезщетението по чл. 53 КСО за периода 01.07.2008 г. - 31.08.2008 г. и същото се явява недължимо. От изложеното до тук може да се направи извод, че на касационната жалбоподателка са били изплатени парични обезщетения за отглеждане на малко дете в нарушение на нормата на чл. 53, ал. 4 КСО. Административният съд правилно е приел, че предвид липсата на надлежно уведомяване на работодателя за промяна на декларирано вече обстоятелство, е налице недобросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 2 от КСО. Недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Поради това, като е приел, че обжалваният административен акт е законосъобразен и е отхвърлил жалбата, административният съд е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,