Решение № 15619 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9485/2020 г.

Решение № 15619 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9485/2020 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БД ИБР/, чрез процесуален представител, срещу Решение № 97 от 15.06.2020 г. по адм. дело № 420/2019 г. на Административен съд - Сливен, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане / АУПДВ/ № 279/17.09.2019 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район". Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че в АУПДВ са допуснати технически грешки, които не са от такова естество, че да накърнят правото на защита на неговия адресат. Подчертава, че установеният размер на задължението на "Водоснабдяване и канализация Сливен" ООД отговаря на декларирания и посочен в справките от самото дружество размер на заустеното количество вода, което се потвърждава и от заключението по проведената ССчЕ. Намира, че съдът е следвало да цени събраните по административната преписка доказателства, като въз основа на тях е можел да изведе еднозначно волята на органа. Счита, че дружеството е могло ясно да разбере основанието за издаването на акта и да организира защитата си, а съдът е следвало да извърши съдебен контрол за законосъобразност на АУПДВ. Излага доводи, че дружеството не е заплатило на БД ИБР дължимата по закон такса за 2017 г. за заустване на отпадъчни води. Същото като титуляр на Разрешително № 33140055/23.06.2009 г. за заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект – р. Асеновска на обект Канализационна система и ГПСОВ не може да не е знаело, че цитираното правилно в акта и във всички други документи разрешително не е за ползване на подземни води. Сочи още, че самото дружество е подало декларация по чл. 194б ЗВ за процесния период и дължимата сума по акта е изчислена върху декларираните от него количества за заустена вода. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на съдебния акт и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу АУПДВ. Ответникът по касационната жалба – "Водоснабдяване и Канализация - Сливен" ООД, чрез процесуален представител, оспорва основателността й в писмено становище от 09.12.2020 г. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава аргументирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред АС – Сливен е законосъобразността на Акт за установяване на публично държавно вземане № 279/17.09.2019 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с който на "Водоснабдяване и Канализация - Сливен" ООД е установено по основание и размер задължение за разрешеното право на водовземане от подземни води по Разрешително № 33140055/23.06.2009 г. за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г. в размер на 16 931, 76 лв. главница, ведно с дължима лихва за периода на забава 01.04.2018 г. – 17.09.2019 г. общо в размер на 2 516, 45 лв. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: "Водоснабдяване и Канализация - Сливен" ООД е титуляр на разрешително № 33140055/23.06.2009 г., изменено и продължено с Решение № РР-1434/20.02.2012 г., издадени от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" за заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект - р. Асеновска, поречие на р. Тунджа, за обект в експлоатация: "Канализационна система и Градска пречиствателна станция за отпадни води" - гр. Сливен в землището на село Самуилово, със срок на действие 10 години, считано до 23.01.2022 г. На 18.01.2018 г. управителят на "Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД е подал декларация по чл. 194б ЗВ, в която декларирал, че за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г. годишното фактурирано водно количество от ВиК оператора за потребителите, които ползват услугата "отвеждане на отпадъчни води" е 3 303 274 куб. м. На 28.02.2018 г. длъжностно лице при БД ИБР - Пловдив е извършило проверка на обект Канализационна система и ГПСОВ гр. Сливен, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол № CJI-49. Съгласно същия, заустените отпадъчни води в повърхностния воден обект се измерват с монтиран ултразвуков разходомер тип SIMENS, Miltroniks, с фабричен № PN 24751451- 06, като ежедневно се отчитат заустените и пречистени отпадъчни води. Констатирано е, че подадената Декларация по чл. 194б ЗВ с вх. № КД-04-1435/30.01.2018 г. за изчисляване на годишната такса по Разрешително 33140055/23.06.2009 г. е коректно попълнена. Въз основа на представената информация от дружеството е прието, че заустеното водно количество за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г. е 3 303 274 куб. м., обуславящо дължима такса в размер на 16 931, 76 лева. Таксата е изчислена съгласно Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, обн. ДВ, бр. 2 от 2017 г., както следва: T = W x E x[l+ (К2 + КЗ +К4)], където: Т е размерът на дължимата такса - в лв.; W - годишното фактурирано водно количество от ВиК оператора за потребителите, които ползват услугата "отвеждане на отпадъчни води" - в куб. м; Е - единичният размер на таксата по чл. 16, ал. 1 от Тарифата и К2, КЗ и К4 - корекционните коефициенти по чл. 15, ал. 1, отчитащи замърсяването. С писмо изх. № ПО-02-791/29.08.2019 г. на Директора на БД ИБР "Водоснабдяване и Канализация - Сливен" ООД е поканено да заплати доброволно в 7-дневен срок задължението си по чл. 194, ал. 1, т. 3 ЗВ за периода 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер на 16 931, 76 лв. Писмото е получено от дружеството на 30.08.2019 г., но задължението не е заплатено, с оглед на което е издаден оспореният АУПДВ. В хода на съдебното производство е проведена ССчЕ, основното и допълнително заключение по които са кредитирани от съда като безпристрастно и компетентно изготвени. Според вещото лице за процесния период таксата за фактурираното водно количество отведени от имотите на потребителите отпадни води, ползващи услугата "Отвеждане на отпадни води" на територията, на която отпадните води се заустват в р. Асеновска, за периода, изчислена по чл. 16, ал. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект за замърсяване, об. ДВ бр. 2/2017 г. възлиза на сумата от 16 931, 76 лв. При тази фактическа установеност административният съд е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения в неговата форма. Този извод е обоснован с констатираните несъответствия между изложените фактически основания в обстоятелствената част на акта и в неговата разпоредителна част. Съдът е посочил, че с АУПДВ се определя годишната такса по разрешително 33140055/23.06.2009 г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект, а в разпоредителната част на акта е установено задължение на дружеството за разрешеното право на водовземане от подземни води по същото разрешително. Наред с това, като основание за определяне на таксата за водовземане от подземни води е вписана разпоредбата на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗВ, а КП за извършена проверка и Декларацията по чл. 194б ЗВ касаят изчисляване на годишната такса по същото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект. В заключение първостепенният съд е приел, че допуснатите от административния орган нарушения по формата на акта са особено съществени, тъй като препятстват възможността да се установи каква е действителната воля на неговия издател. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са доводите на касатора за необоснованост на извода на първоинстанционния съд, че допуснатите технически грешки в АУПДВ са толкова съществено нарушение на изискването за форма на акта, че се препятства възможността да се установи каква е била волята на неговия издател. Действително, в разпоредителната част на АУПДВ неточно е посочено, че установеното с него вземане е за разрешеното право за водовземане, но е вписано и конкретното разрешително, издадено за заустване на отпадъчни води в повърхностен обект – р. Асеновска. Самото разрешително е част от административната преписка, съдържаща и съставения констативен протокол № СЛ- 49, както и поканата за доброволно изпълнение, в които недвусмислено е уточнено, че е проверено измерването на заустените отпадъчни води в повърхностния воден обект, с оглед на което адресатът на акта ясно е разбрал какво е фактическото и правно основание за установеното с акта вземане, както и въз основа на какво заустено водно количество е определен неговия размер. Принципно правилно първостепенният съд е подчертал, че необходима и задължителна част от съдържанието на един индивидуалния административен акт съгласно нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е излагането на фактическите и правни основания за издаване на акта. Изискването за мотивировка представлява гаранция за законосъобразност на акта, които законът е установил в защитата на правата и законните интереси на адресатите на административния акт. Решаващият състав не е съобразил обаче, че по аргумент от ТР № 16 от 1975 г. на ОС на ГК на ВС е допустимо мотивите към административния акт да не са изложени в него. Също така не е необходимо те да съвпадат по време с издаването на административния акт и излагането на съображенията, по които административният орган е стигнал до едното или другото разрешение. Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. Също така не съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт, стига да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове. В тези случаи допълнителното излагане на мотивите или наличие на мотиви в друг документ, съпътстващ административния акт, позволява на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по които е издаден актът и да организират защитата си срещу него. Излагането на мотиви е необходима предпоставка за правилната проверка, която ще извърши съда при оспорване на административния акт. В случая това е сторено с изложено в констативния протокол и поканата за доброволно изпълнение, поради което не може да се приеме, че формата на акта е толкова опорочена, че не може да се изведе волята на издалия го орган. Несподелими са и доводите, че адресатът на акта не е запознат с фактическото и правното основание за възникване на установеното вземане, както и, че е била осуетена възможността му да реализира своята защита в пълен обем. Съгласно чл. 195б ЗВ вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от ДОПК. Актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи извлечения от сметките, по които постъпват таксите, платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите, покана към лицето за доброволно изпълнение и констативни протоколи от извършения контрол по изпълнение на задължението. Съгласно чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗВ за правото на използване на водите се заплаща такса за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води. На основание чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" ЗВ за замърсяване от канализационни системи на населените места, селищни и курортни образувания, какъвто е и процесният случай, таксата се определя въз основа на годишното фактурирано водно количество от В и К дружеството за потребителите, които ползват услугата "отвеждане на отпадъчни води" в куб. м. с корекционни коефициенти, отчитащи вида на водоприемника, броя на заустванията и степента на пречистване. За процесния период от 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. размерът на таксата, редът и начинът за нейното определяне са определени в Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2017 г. обн. ДВ бр. 2/6.01.2017 г. на основание чл. 194, ал. 6 ЗВ. В случая не е спорно, че "Водоснабдяване и Канализация – Сливен" ООД е титуляр по разрешително № 33140055/23.06.2009 г., изменено и продължено с Решение № РР-1434/20.02.2012 г., издадени от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" за заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект - р. Асеновска, поречие на р. Тунджа, за обект в експлоатация: "Канализационна система и Градска пречиствателна станция за отпадни води" - гр. Сливен, собственост на дружеството, със срок на действие 10 години, считано до 23.01.2022 г. Не е спорно още, че дружеството е подало Декларация по чл. 194б ЗВ за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, за замърсяване от канализационни системи на населени места, селища и курортни образувания, като е декларирало за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. заустено водно количество в размер на 3 303 274 куб. м., което е фактурираното водно количество от потребителите, които ползват услугата "отвеждане на отпадъчни води". В тази връзка основателно касаторът поддържа, че адресатът на акта не може да не е знаел, че цитираното в АУПДВ и в цялата кореспонденция между страните разрешително е именно за заустване на отпадъчни води, а не за ползване на подземни води. Съгласно приложения КП от извършена проверка по документи относно задълженията от В и К дружеството, последното коректно е декларирало количеството заустени води. Въз основа на тези данни е определена на основание чл. 16, ал. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, обн. ДВ бр. 2 от 20017 г. дължимата такса в размер на 16 931. 76 лв. и е изпратена покана за доброволно изпълнение на задължението по чл. 195б, ал. 2, т. 3 ЗВ. След получаването на поканата дължимата такса не е заплатена, с оглед на което на "Водоснабдяване и канализация – Сливен" ООД е изпратено уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК за откриване на производство по издаване на АУПДВ за процесната 2017 г., като е предоставена възможност на адресата да организира защитата си в пълен обем. Необходимо е да се подчертае, че освен в поканата за доброволно изпълнение и в издадения АУПДВ са изложени подробни мотиви за начина, по който е изчислена дължимата такса на основание именно чл. 16, ал. 1 от приложимата редакция на Тарифата за процесния период на 2017 г. Визираната разпоредба регламентира определянето на таксата за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, за замърсяване от канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания и също сочи волята на административния орган. Определеният от него размер на таксата и дължимата лихва за забава са потвърдени и от заключението на вещото лице по проведената ССчЕ, с оглед на което следва да се приеме, че оспореният АУПДВ е материално законосъобразен. Той е съобразен и с целта на закона, поради което предявеното срещу него оспорване е неоснователно. Като е достигнал до друг краен правен извод Административен съд - Сливен е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, по съществото на спора, с което жалбата на "Водоснабдяване и Канализация - Сливен" ООД, гр. Сливен да се отхвърли. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за разноски е неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на Първо отделение