Решение № 2262 от 18.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4778/2012 г.

Решение № 2262 от 18.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4778/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "ОСЪМ" АД със седалище и управление - гр. Ловеч, против решение № 128/27.02.2012 г., постановено по адм. дело № 42 от 2012 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлено оспорването на решение № ПВ1-00024/4.10.2011 г., издадено от директора на Басейнова дирекция за управление на водите на Дунавски район с център Плевен с което е отказано продължаването на срока на действие на Разрешително № 100984 от 6.06.2005 г. Според касатора обжалваното съдебно решение е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита че изводите на съда са необосновани и не съответстват на установеното по делото. Излагат се подробни доводи по същество на спора. Като възражение е въведено, че съдът не е отчел че административния орган е допуснал съществено нарушение на прокламирания в чл. 6, ал. 2 от АПК принцип на съразмерност. Иска се отмяна на решението. Ответната страна - Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район с център Плевен, представляван от юрк. Христова, поддържа, че обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Счита, че не са допуснати твърдяните нарушения и прави възражение за прекомерност на исканите разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че безспорно е доказано че са били налице условията на ЗВ за постановяване на отказа от административния орган. Без правно значение за това е дали е реализирана административнонаказателната отговорност на субекта на разрешителното. Върховният административен съд, като разгледа касационната жалба намира, че същата е допустима за разглеждане като редовно подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и същата отговаря на изискванията на чл. 212 и 213 от АПК. С обжалвания съдебен акт, съдът е отхвърлил жалбата на "Осъм" АД против решение № ПВ1-00024/4.10.2011 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция за управление на водите на Дунавски район с център Плевен, с което на основание чл. 68, т. 4 във връзка с чл. 78, ал. 2, т. 3 и чл. 52, ал. 1, т. 4 от Закона за водите е отказано продължаване срока на действие на Разрешително за водоползване № 100984/6.06.2005 г. с титуляр "Осъм" АД гр. Ловеч. Съдът е приел, че оспорването на административния акт е неоснователно, тъй като същият е законосъобразно издаден от компетентен орган по чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗВ, в изискуемата от закона форма при спазване на административнопроизводствените правила и в съгласие с приложимия материален закон с оглед установените по преписката факти. Прието е за установено, че в хода на съдебния процес жалбоподателят не е оборил фактическите констатации, подържани от административния орган, въз основа на които е постановен и негативния за него административен акт. Счел е, че дружеството не е изпълнило условията на разрешителното, определени в "Раздел "Условия на водоползването" и при установеното отказът на административния орган се явява постановен в съответствие с материалния закон и целта му. Съдът е обсъдил и възраженията на жалбоподателя относно прилагане на разпоредбата на чл. 6 от АПК - принципа на съразмерност. Решението е правилно. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорвания административен акт, като счита същите за обосновани и изведени въз основан на фактите по делото и приложимия материален закон при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на 78, ал. 2 от Закона за водите (ЗВ) съответният административен орган продължава срока на издаденото разрешително за водоползване, когато са изпълнени условията визирани в т. 1, т. 2 и т. 3 от тази разпоредба. В случая първоинстанционния съд обосновано е преценил, че не е осъществена последната от изброените предпоставки посочена в т. 3 от нормата - условията на издаденото разрешително не са изпълнени, защото не са монтирани измервателни устройство (водомери) за разделно измерване на добитите водни количества за промишлени цели и охлаждане, не е монтиран нивомер за отчитане на динамичното ниво на кладенеца, както и не са изпращани на контролните органи в края на всяка година протоколите за анализ на водата. Относно немонтирането на измервателни устройства и нивомер към датите (в срока на действие на разрешителното за водоползване) на извършените проверки от контролните органи са съставени протоколи, чието съдържание не е опровергано и съда правилно ги е приел и се е позовал на тях при преценката си относно законосъобразността на оспорения административен акт. Съответно съдът се е обосновал, защо не цени представените от касатора едва пред съда протоколи за монтирани водомери и правилно е приел, че неизпълнените условия на разрешителното е предпоставка за отказ за продължаването му и това не може да бъде санирано чрез допълване с доказателства в хода на процеса. Неизпълнението на условията на разрешителното за водоползване е достатъчно основание за компетентния орган да откаже продължаване на срока на действието му. Ето защо постановеният в този смисъл административен акт правилно е преценен от съда като съобразен със закона. Освен това без правно значение за отказа на административния орган да продължи срока на издаденото разрешително е дали е реализирана административнонаказателната отговорност на субекта. Със или без наложена административна санкция, административният орган следва да приложи разпоредбата на чл. 68, т. 4, вр. чл. 78, ал. 2, т. 3 от ЗВ, поради което оплакванията на касатора в този смисъл не са основание за отмяна, както на съдебното решение, така и на административния акт. При тези данни по делото съдът като е преценил отказът на директора на Басейнова дирекция за управление на водите на Дунавски район с център Плевен да продължи срока на действие на разрешителното за водоползване за законосъобразно е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Въз основа на горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,