Решение № 5572 от 22.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3380/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба /по своята правна същност представляваща касационна жалба/ на Е. А. Т., гражданка на Република Турция, подадена чрез процесуалния си представител адв. С. Мехмед, против решение №737 от 07.01.2026г., постановено по адм. дело №10056/2025г. на Административен съд – София – град, с което е отхвърлена жалбата й, срещу отказ за издаване на виза „Д“ на втори секретар, консул в Генералното консулство на Р.България в Истанбул, Турция от 26.08.2025г. на основание чл. 10, ал.1, т. 17 от ЗЧРБ. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, тъй като същия е постановен в нарушение на материалния закон и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната. В съдебно заседание процесуалния представител е заявил, че поддържа касационната жалба и излага съображения по същество. Изрично е заявил, че не претендира присъждане на разноски. Представя писмена защита. Ответникът – Втори секретар, консул в Генералното консулство на Република България в гр. Истанбул, Република Турция, не взима становище по касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – София – град е отхвърлил жалбата на Е. А. Т., гражданка на Република Турция, срещу отказ за издаване на виза Д на втори секретар, консул в Генералното консулство на Република България в Истанбул, Турция от 26.08.2025г. на основание чл. 10, ал.1, т. 17 от ЗЧРБ. За да постанови този резултат съдът е счел, че административният акт е издаден от компетентен административен орган, в писмена форма при спазване на изискуемият стандартен формуляр за уведомление и обосновка на отказ за издаване на виза, анулиране или отмяна на виза. Съдът е приел, че административинят акт съответства на разпоредбите на чл. 59, ал.1 и ал.2 от АПК, не са установени допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същия е в съответствие с материалния закон и неговата цел. Административният съд е счел за правилно установеното от административния орган, че чужденецът не е доказал достоверно целта и условията на заявеното пребиваване в Република България, с което са осъществени предпоставките по чл. 10, ал.1, т. 17 от ЗЧРБ. Прието е, че чужденката въпреки, не е заплаха за националната сигурност. Тя попада в хипотезата на чл. 10, ал.1, т. 17 от ЗЧРБ, тъй като при извършена проверка е установено, че чужденката няма намерение да се установи трайно на територията на Р.България. В докладната записка е посочено, че при извършена проверка и посещение на 23.10.2025г. на адреса посочен в заявлението за виза, няма техника, лица или документи свързани с дейността на дружеството, за което чужденката е заявила, че ще е търговски представител. Съдът е посочил, че сключването на договор за наем само по себе си, не доказва заявената цел. Административният съд е приел, че действително отказът за виза Д пречи на лицето физически да пребивава в Р.България, но в случая липсват каквито и да е доказателтва за настоящия или предстояща дейност на дружеството в България, на което чужденката е търговски представител. Няма доказателства за делови, търговски, социални и културни или други връзки със страната, поради което е прието, че чужденката не е доказала достоверно целта на заявеното пребиваване. На следващо място съдът е приел за неоснователно бланкетно твърдението за нарушение на чл. 8 от ЕКПОЧС. За неоснователно е счетено възражението, отнасящо се до липса на изложени фактическия установявания в оспорения отказ, обосноваващ извод за липса на основание по чл. 10, ал.1, т. 17 от ЗЧРБ. Решение е правилно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения, съставляващи касационни основания, които налагат неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснената обстановка, след обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е изложил верни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. При преценка на наличните доказателствени средства, обосновано е прието, че чужденецът не е доказал достоверно целта и условията на заявеното пребиваване в Република България, с което са осъществени предпоставките по чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ. Отказът е съставен на формуляр по образец, съгласно Приложение № 7 към чл. 34, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим /НУРИВОВР/. Обосновани са причините за постановяването му, включително е посочено правното основание за издаването му - чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ. От представеното становище от ОДМВР-Кърджали и приложената към него докладна записка се установява, че на 23.07.2025г. служители на група „Миграция“ при ОД МВР-Кърджали са извършили проверка на адреса: гр. Кърджали, [улица], за който адрес Е.Т. е представила доказателства за осигурено жилище. При проверката не е установен домакинът, както и чуждия гражданин. А достъп до жилището е осигурен от друго лице, което е попълнило въпросни относо целта и условията на заявеното пребиваване. Жилището е посочено като адрес на пребиваване на още трима чужди граждани. Е.Т. е наемател, има ключ за жилището, но няма лични вещи в същото, както и че няма информация чужденката да е пребивавала там. Соченото като цел на заявената виза е да разработи фирма за програмиране и да извърши процедура по събиране на семейството си в Република България. Сочи се, че няма информация дали чужденката ще се установи в Р.България. В становището е посочено, че искането за виза подадено от чужденката е в качеството на представител на чуждестранно търговско дружество „Мавис Текноложи Лимитед Ширкет“, със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, „Промишлена зона Юг“ ет. 4, офис 14. В становището е изложена информация по отношение на вписването на дружеството в БТПП. На 22.07.2025г. е извършена проверка на горепосочения адрес, при която е установено, че същият се намира на четвъртия етаж на офис сградата, собственост на „Елванлар - България“ ООД. Към момента на извършване на проверката в помещението има един брой компютърна конфигурация, която към момента не е работила, както и друга офис техника, която също не функционира. В офиса не са намерени документи, свързани с дейността на търговското представителство. Въз основа на установеното е направен извода, че помещението не се използа като офис на търговско представителство на чуждестранното търговско дружество и търговско представителство не развива дейност в него. Преценката на посочените факти напълно обосновава направения от административният съд и от административният орган извод, че в случая са установени предпоставките за постановения отказ. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ, отказва се издаването на виза или влизане в страната на чужденец, когато същият не докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или транзитно преминаване, или летищен транзит. От представените доказателствата, събрани в първоинстанционното производство, може да се приеме, че лицето не установява намерението си да се установи трайно в страната, както и че посочения от апликанта адрес на пребиваване не е посещаван от него, има ключ от жилището, но няма лични вещи в него. Установено е, че семейството й живее в Р.Турция, където детето й учи, макар първоинстанционния съд да не е разгледал и това обстоятелство, настоящият съдебен състав приема, че същото не представлява нарушение, водещо до промяна на крайния резултат. Безспорно се установява от извършена проверка, че адреса на Търговското представителство не се използва като офис и реално не се развива дейност, поради което може да се направи извод, че е налице основанието за отказ за издаване на виза по чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ, поради липсата на убедително и достоверно доказване на целта и условията на заявеното пребиваване за престоя на касатора. Този извод кореспондира с фактическата обстановка по делото. В тежест на апликатна е при условията на главно и пълно доказване да установи благоприятния за него факти и че желае да се установи трайно на територията на България, което също не е надлежно доказано. Налице е соченото в оспорения отказ материалноправно основание по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ, а именно недоказана достоверна цел и условия на заявеното пребиваване и установени данни, позволяващи да се направи обосновано предположение, че действителната цел на жалбоподателя е осъществяване на търговско представителство. В касационната жалба отново се релевират оплакванията, поддържани в хода на производството, проведено пред първата инстанция. Настоящият състав намира, че в мотивите на обжалваното решение е даден обоснован отговор за неоснователността на доводите на касатора по отношение на оспорения отказ. Настоящият съдебен състав намира за уместно да препрати към изложените мотиви в атакуваното съдебно решение, предвид правилото на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, тъй като е налице пълна тъждественост между поддържаните оплаквания в двете съдебни фази на спора. Предвид гореизложеното оспореният административен акт е постановен при правилно прилагане на материалноправните разпоредби. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,