Решение № 12447 от 23.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5611/2009 г.

Решение № 12447 от 23.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5611/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на "Домокат" АД със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от Изпълнителния директор Андреас Ригас, срещу решение № 4/17.02.09 г. по адм. д. № 5867/08 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът Васил Димитров Кинов, чрез пълномощника си, адв. Мазнев, поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното решение да бъде оставено в сила. Ответниците ДНСК-София и СО, район "Витоша" не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд София-град е отхвърлил оспорването по жалбата на "Домокат" АД срещу Заповед № РД-14-518/21.08.08 г. на зам. началника на ДНСК-София, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено премахването на незаконен строеж " Улица от о. т. 83, о. т. 82, о. т. 87 до о. т. 78", изпълнен от "Домокат" АД, попадащ в поземлени имоти (ПИ) №№ 865, 1195, кв. 96, ПИ №№ 1943, 1510, 1136, 1700, кв. 96а, ПИ 1650, 1397, 1398, 1717, кв. 96б, м. "Разширение-север", кв. Драгалевци-София". За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган при спазване на материалноправните и процесуални предпоставки. Мотивите на решението съдържат преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, вкл. оплакването за незаконосъобразност в жалбата. Решението е правилно. По делото е установено, че одобреният на 23.06.07 г. проект и издаденото Разрешение за строеж № 3/27.06.05 г. на гл. архитект на СО, район "Витоша" за изграждането на улицата са отменени с влязла в законна сила Заповед № ДК-04-84-А/18.09.07 г. на началника на Столична РДНСК, предвид което изводът относно характеристиката на строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е обоснован и възприет в унисон с материалния закон. Касационното оплакване за нарушение на материалния закон се основава на довода, че касационният жалбоподател няма качеството на "възложител" по чл. 161, ал. 1 ЗУТ и незаконосъобразно е посочен като адресат на процесната заповед. Този довод е правен и в първоинстанционното производство, във връзка с което съдът, обсъждайки данните по административната преписка, е изложил конкретни мотиви. От молбата с дата 04.05.05 г. (л. 69) и приложенията към нея, от отразяванията по т. 2 и 7 на отмененото Разрешение за строеж № 3/27.0.05 г. (л. 58), от нотариално заверените декларации на собствениците на част от поземлените имоти, през които е изградена улицата (л. 120 и 121) се налага извода, че дружеството правилно е посочено като адресат на заповедта по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ като извършител на строежа - чл. 225, ал. 6 ЗУТ и § 3, ал, 1 от Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК. Разпоредбата на чл. 160, ал. 1 ЗУТ визира кръга на участниците в процеса на строителството - възложител, строител, проектант, консултант, физическо лице, упражняващо технически контрол за част "Конструктивна", технически ръководител и доставчик на машини, съоръжения и техническо оборудване. Следва да се прави разлика между "извършител" и "възложител " на строеж. Извършител на строежа може да бъде и лице извън лицата-участници в процеса на строителството. Разпоредбите на чл. 225, ал. 6 ЗУТ и § 3, ал. 1 от Наредба № 13/01 г. го сочат обаче като задължен за разходите по принудителното премахване на незаконния строеж и адресат на заповедта за установяване на такъв строеж. С оглед изложеното, като постановено при липсата на пороци по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II отделение