Решение № 4959 от 21.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1388/2016 г.

Решение № 4959 от 21.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1388/2016 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. М. М. с ЕТ "А. - А. М." против Решение № 2108/30.10.2015 г., постановено по адм. дело № 68/2014 г. по описа на Административен съд - П., в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 211302576 от 11.09.2013 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - П., офис С. З., потвърден с Решение № 1250 от 4.12.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - П., в частта на отказано право на данъчен кредит в размер на 28 578,89 лева, ведно с прилежащите лихви от 3 927,31 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва извода на съда, че реалността на доставките не е установена, като счита, че спорния въпрос по делото е дали стоките, предмет на фактурираните доставки са вложени в последствие в изградените от ревизираното лице обекти и извършените услуги и дали тези, които не са вложени се намират в патримониума на ревизираното лице. Счита, че решението в оспорената му част дава неправилен отговор на този въпрос, тъй като от установените факти, че стоки от вида на фактурираните са били необходими за дейността на дружеството и че през ревизираните периоди не е имало други доставчици на такива стоки, то следвал категоричния извод за използване на процесните стоки в дейността на дружеството. Позовава се и на практиката на СЕС, съгласно която правото на данъчен кредит не може да бъде отказано поради липса на техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците. В заключение, се претендира отмяна на решението, в обжалваната му част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло издадения ревизионен акт, както и присъдените в полза на Дирекция "ОДОП" - П. разноски за първоинстанционното производство. Претендират се разноски за двете инстанции. Ответната страна - директорът на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП, в писмена защита, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и моли съдът да постанови решение, с което да остави в сила оспореното решение. Претендират се разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е частично основателна. Предмет на оспорване пред Административен съд (АС)- П. е бил Ревизионен акт (РА) № 211302576 от 11.09.2013 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - П., офис С. З., потвърден с Решение № 1250 от 4.12.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП"- гр. П., с който на А. М. М. с ЕТ "А. - А. М." е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 32 210,13 лева, ведно с прилежащите лихви от 4 426,31 лева. С оспореното в настоящото производство решение, АС - П. изменил РА, като намалил данъчното задължение от 32 210,13 лева на 28 578,89 лева, ведно с прилежащите лихви от 4 426,31 лева на 3 927,31 лева и отхвърлил жалбата на А. М. М. с ЕТ "А. - А. М." в останалата и част, както и осъдил А. М. М. с ЕТ "А. - А. М." да заплати на Дирекция "ОДОП" - П. разноски в размер на 1505,19 лева. За да постанови този резултат, АС-П. на първо място е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. При преценка на неговата материална законосъобразност и обоснованост, АС - П. е анализирал събраните в хода на ревизията и съдебното производство доказателства и обосновал краен извод, че в съответствие с материалния закон с оспорения РА е отказано право на данъчен кредит на А. М. М. с ЕТ "А. - А. М." по фактури, издадени и с предмет, както следва от: 1. "Е. М." ЕООД, с предмет - строителни материали, транспорт на строителни материали и услуга с багер; 2. "К." ЕООД, с предмет - резервни части на автомобили; 3. "ДМ И." ЕООД с предмет - резервни части и материали за автомобили; 4. "4М Б." ЕООД с предмет - дизелово гориво; 5. "К. 2" ЕООД - с предмет - транспортна услуга; 6. "М. п." ЕООД с предмет - строителни материали и 7. частично по фактури, издадени от "Р. Т." ЕООД с предмет - строителни материали, доколкото не е доказана реалност на фактурираните доставки. АС - П. е приел, че за част от доставките по фактурите от "Р. Т." ЕООД се установява реалност на доставка на 1 757 кг бетонно желязо и 350 броя профили и след като приел, че общия размер на ДДС по тези доставки възлиза на 3 631,24 лева, счел, че неправилно е отказано право на данъчен кредит и начислен ДДС в този размер, ведно с лихви в размер на 499 лева, поради което приел за незаконосъобразен обжалвания РА, в частта на общо установените за всички доставки задължения над 28 578,89 лева, ведно с прилежащите лихви над 3 927,31 лева. Решението, в отменителната му част, не е предмет на оспорване пред настоящата инстанция. За да приеме, законосъобразност на РА в останалата му част, АС - П. е приел липса на реалност на доставките по фактурите, издадени от посочените седем доставчика, тъй като по делото не били ангажирани доказателства за възможността на доставчиците (с изключение на "Р. т." ЕООД) да доставят фактурираните стоки и услуги, както и наличието на предмета на доставката при ревизираното лице или последващата му реализация. Решението е правилно, в частта, с която е отхвърлена жалбата на А. М. М. с ЕТ "А. - А. М." срещу РА, в частта на установени задължения за ДДС в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "К." ЕООД, "ДМ И." ЕООД, "4М Б." ЕООД и "К. 2" ЕООД, "М. п." ЕООД и "Е. - м." ЕООД, ведно със съответните лихви. По отношение на доставките на стоки и услуги от доставчиците "К." ЕООД, "ДМ И." ЕООД, "4М Б." ЕООД и "К. 2" ЕООД, и услуги - транспорт на строителни материали и услуга с багер от доставчика "Е. - м." ЕООД, правилно АС - П. е приел за установено, че не е доказано реално изпълнение на облагаеми доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, тъй като ревизираното лице върху което пада тежестта на доказване на фактическото получаване на стоките и услугите не е представило убедителни доказателства в тази насока. По делото не е имало спор, че доставчиците "К." ЕООД, "ДМ И." ЕООД, "4М Б." ЕООД и "К. 2" ЕООД не са открити и от тяхна страна не са представени документи. Спорен е въпроса дали представените документи от страна на ревизираното лице доказват предаването на стоките и извършването на услугите. В случая ревизираното лице е представило само копие от фактура и касов бон към нея. При липса на доказателства за реално предаване на фактурираните стоки и услуги, не може да се обоснове извод, че стоките по процесните фактури са предадени, а услугите извършени. Вярно е твърдението на касатора, че само поради обстоятелството, че не е доказана възможността на преките доставчици да доставят стоки и услуги от процесния вид, не може да се обоснове извод за липса на реални доставки. Но в случая, реалността на доставките не е установена с убедителни писмени доказателства, а и от всички доказателства, събрани по делото и ценени в съвкупност не могат да обосноват извод за реалност на доставките. Обстоятелството, установено по делото, че не е доказана възможността на преките доставчици да извършат услугите или да доставят стоките от процесния вид, е само косвено доказателство за липсата на реални доставки на стоки по процесните фактури. Водещо в случая е обстоятелството, че не е доказано предаване на стоките по фактурите, издадени от "К." ЕООД, "ДМ И." ЕООД, "4М Б." ЕООД, както и обстоятелството, че не е доказано извършване на транспортна услуга от доставчика "К. 2" ЕООД и транспортна услуга и услуга с багер от доставчика "Е. - м." ЕООД. Правилно в тази насока съдът се е позовал и на обстоятелството за установена непълна фактура по доставката на транспортна услуга от "К. 2" ЕООД, тъй като само от фактурата при липса на други съпътстващи документи не може да се установи в какво се състои фактурираната услуга. Горното се отнася и до фактурираните услуги от доставчика "Е. - м." ЕООД. По отношение на доставките с предмет - строителни материали от доставчиците "Е. - м." ЕООД и "М. п." ЕООД, правилно АС - П. е приел за установено, че не е доказана реална доставка на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. П. съдът е приел, че не са представени доказателства за възможността на доставчиците да предадат стоки от вида и количеството по издадените фактури, а също така не е доказано наличието на предмета на доставките при получателя, тъй като няма доказателства за заприходяване и съхраняване на стоките при получателя, както и доказателства за използването на стоките в неговата стопанска дейност или за последващи доставки. Този извод е обоснован със заключения по назначени ССчЕ и СТЕ, които са приети без оспорване по делото. Обосновано в този смисъл съдът не е кредитирал представените по делото експедиционни бележки за доставката на пясък по фактурите на "Е. - м." ЕООД и приемо-предавателни протоколи за доставка на строителни материали към фактурите на "М. п." ЕООД, тъй като само въз основа на тях и с оглед съдържанието им, при липса на други доказателства за наличие на предмета на доставките, не може да се приеме за доказано транспортиране и предаване на фактурираното количество стоки от доставчиците на ревизираното лице. По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че решението на АС - П., в частта, с която е отхвърлена жалбата на А. М. М. с ЕТ "А. - А. М." срещу РА, в частта на установени задължения за ДДС в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "К." ЕООД, "ДМ И." ЕООД, "4М Б." ЕООД и "К. 2" ЕООД, "М. п." ЕООД и "Е. - м." ЕООД, ведно със съответните лихви е правилно и следва да бъде оставено в сила. Решението е неправилно, в частта, с която е отхвърлена жалбата на А. М. М. с ЕТ "А. - А. М." срещу РА, в частта на установени задължения за ДДС в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Р. Т." ЕООД, за разликата от 3 631,24 лева, ведно с лихви до пълния размер, установен с РА по отношение на всички фактури, издадени от "Р. Т." ЕООД - 14 333,33 лева, ведно със съответните лихви в размер на 661,33 лева, по следните съображения: По делото е безспорно установено, че от страна на прекия доставчик "Р. Т." ЕООД са представени писмени обяснения от управителя му, с които същия потвърждава извършването на спорните доставки по седемте фактури с предмет - строителни материали, предаването на стоките с приемо-предавателни протоколи, транспортирането им с превоз на получателя, разплащането в брой, издаването на фактурите и отразяването им в счетоводството си, както и представя фактурите, приемо-предавателни протоколи, дневен отчет от касов апарат, ПКО за плащане в брой, счетоводни справки, СД по ЗДДС, дневник за покупки и продажби, договори за наем на склад, офис и МПС. О. друга страна, по делото е безспорно установено, че в хода на ревизията ревизираното лице също представя спорните фактури, приемо-предавателни протоколи, двустранно подписан от доставчик и получател, с посочване на имената на лицата, подписали за предал и приел стоките. При тези доказателства, необосновано приходната администрация е приела, че по делото не е доказана възможността на доставчика да достави стоките, както и предаването на фактурираното количество стоки от доставчика "Р. Т." ЕООД. Необосновано АС - П. не е кредитирал така представените доказателства само защото не е доказана последващата реализация на стоките. Последващата реализация на стоките може да бъде косвено доказателства за получаване на стоките, но не е водещо обстоятелство за отказ на право на данъчен кредит. При наличие на безспорни доказателства за възможността на доставчика да достави стоки от фактурирания вид, както и доказателства за предаване на стоките от доставчика на ревизираното лице, както и плащането на цената, незаконосъобразно с ревизионния акт е отказано право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Р. Т." ЕООД, а като е приел законосъобразност на издадения ревизионен акт, в тази му част, първоинстанционния съд е постановил неправилно решение, поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Предвид това е налице соченото в касационна жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което оспореното решение, в тази му част следва да бъде отменено и тъй като спора е изяснен от фактическа и правна страна, следва да се постанови решение, с което се отмени издадения РА, в частта на установени задължения за ДДС в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Р. Т." ЕООД, за разликата от 3 631,24 лева, ведно с лихви от 499 лева до пълния размер, установен с РА по отношение на всички фактури, издадени от "Р. Т." ЕООД в размер на 14 333,33 лева, ведно с лихви в размер на 661,33 лева. По въпроса за разноските: С оглед изхода на спора, обжалваното решение е неправилно и в частта на разноските. Настоящата инстанция като съобрази материалния интерес по делото от 36 636,44 лева и уважената част от жалбата за 14 994,66 лева, счита, че от действително направените от страна на жалбоподателя разноски за първоинстанционното производство в размер на 1360 лева, от които 10 лева - държавна такса, 500 лева за адвокат и 850 лева за вещи лица, следва да му се присъдят разноски в размер на 556,62 лева за първоинстанционното производство, а с оглед действително направените разноски за касационната инстанция в размер на 1310 лева, следва да му се присъдят разноски в размер на 536,16 лева за касационното производство, или общо разноски за двете инстанции в размер на 1 092,78 лева. Наред с това, съразмерно отхвърлената част от жалбата на Дирекция "ОДОП" - П. се дължат разноски в размер на 962,86 лева за първоинстанционното производство, поради което решението на АС - П., в частта на присъдените разноски над 962,86 лева до присъдения размер от 1 505,19 лева, следва да се отмени. Съразмерно отхвърлената част от касационната жалба на Дирекция "ОДОП" - П. се дължат разноски и за касационното производство, които следва да се определят в размер на 3/4 от дължимите за първоинстанционното производство или това е сумата от 722 лева, предвид обстоятелството, че освен подаването на отговор на касационното жалба, не е осъществено процесуално представителство по делото за касационната инстанция Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, осмо отделение