Решение № 391 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 273/2009 г.

Решение № 391 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 273/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. Допуснато е разглеждане на касационната жалба на Щ. Г. срещу въззивното решение на Софийски градски съд /ГС/ по гр. д. № 979/07 г., на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК. Прието е, че същественият за спора материалноправен въпрос за дължимостта и размера на търсената обезвреда е разрешен в противоречие със задължителната тълкувателна практика на ВКС - ТР № 3/04 г., т. 3 и 11, и с постоянната практика на съдилищата по установяването и обезщетяването на неимуществени вреди от незаконни действия на правоохранителен орган. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - незаконосъобразност и необоснованост, на решението и се иска отмяната му. Ответникът по жалба П. на Р. я оспорва като неоснователна. ВКС на Р., като разгледа жалбата, намира следното по заявените с нея основания за неправилност на въззивното решение: С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу Прокуратурата частичен иск за 9 000 лв. по чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ - за обезщетяване на неимуществени вреди, които ищецът претърпял от обвинение в престъпление, за което е оправдан и от взетата във връзка с него мярка за неотклонение "задържане под стража". Прието е, че мярката е взета от съда в съдебната фаза на наказателното производство, при условията на чл. 153 от НПК, поради което ответникът не може да носи отговорност за нанесените с нея на задържания вреди. Вреди от незаконното обвинение, с посоченото в исковата молба изражение - засегнати чест и достойнство, променено отношение на близките, депресивно състояние, ищецът не е установил по делото. Обстоятелствата по делото са следните: срещу ищеца е образувано наказателно производство за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК на 9.05.03 г. Ищецът бил задържан за 24 часа в РПУ на 29.10.03 г. Обвинението било внесено в съда на 19.01.05 г. На 29.03.05 г., поради ненамиране на подсъдимия на адреса по делото, съдът е изменил мярката му за неотклонение на осн. чл. 153, ал. 1 от НПК от парична гаранция от 100 лв. в задържане под стража. Задържането продължило до оправдаването на ищеца с присъда от 7.02.06 г., когато е заменено с "подписка". Оправдателната присъда влязла в сила на 23.02.06 г. С това са налице са предпоставките за обезвреда по чл. 2, т. 2, пр. 1 от ЗОДОВ. Неимуществените вреди от задържането под стража, взето във връзка с незаконното обвинение, се обхващат от обезщетението за последното - т. 13, ТР № 3/04 г. То е основанието за търсената в случая обезвреда и дори да не са представени доказателства за сочените вреди, обезщетение за тях следва да се определи на осн. чл. 130 от ГПК, отм. Сигурно е по човешка презумпция, че от продължилото около три години наказателно преследване ищецът е претърпял вреди със соченото в исковата молба и жалбата изражение - страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, укор от близките си, ограничения в личния живот - задържането под стража, макар взето от друг орган и по вина на ищеца, е във връзка с незаконното обвинение и обслужва процеса по него - Р1911/05 г. Нормално е наказателното преследване да се е отразило негативно на психиката и личния живот на ищеца - Р по гр. д. № 931/02 г. и по гр. д. № 91/03 г. на ВТАС. Фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че подсъдимият е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата част и достойнство - Р№ 991/06 г. на ВКС. Безспорно за периода на наказателното преследване ищецът е имал отрицателни изживявания от незаконното обвинение - то е ограничило възможноста му да води обичайния си начин на живот и му се е отразило емоционално негативно - Р № 35/07 г. на ВТАС. При данните по настоящото дело, като отчита вината на ищеца за задържането му под стража - ТР № 3/04 г., т. 3 и 11, ВКС намира, че искът е основателен до размер на 4000 лв., които следва да се присъдят като обезщетение за неимуществени вреди от обвинение в престъпление, за което ищецът е оправдан. За размера над посочения искът е неоснователен/ ищецът не е посочил и установил вреди над тези сигурни и предвидими, които произтичат от характера на незаконното наказателно преследване, а част от тях са и по негова вина/ и следва да бъде отхвърлен. Въззивното решение е неправилно в частта, с която частичният иск е отхвърлен до размер на 4 000 лв., следва да се отмени и вместо него да се постанови ново за уважаване на иска за посочената сума. В частта, с която искът над този размер е отхвърлен, въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на Р., трето гр. отд.