Решение № 3479 от 10.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6495/2010 г.

Решение № 3479 от 10.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6495/2010 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на "Новел Консулт-Имоти" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София срещу решение № 65 от 2.03.2010 г. по адм. д. № 245/2009 г. по описа на Административен съд гр. Кюстендил. Релевирани са оплаквания за недопустимост на съдебния акт, а алтернативно се поддържа неправилност и необоснованост. Ответникът "БДЖ - Товарни превози" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 65 от 2.03.2010 г. по адм. д. № 245/2009 г., Административен съд гр. Кюстендил е отменил Заповед № КД-14-10-44 от 9.03.2009 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Кюстендил, с която на основание чл. 54, ал. 1 ЗКИР е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за имоти с идентификатори 68789.609.203, 68789.609.14 и 68789.609.199. Така постановения съдебен акт е допустим и правилен. Видно от решение № 1 от 13.11.2007 г. по ф. д. № 16662/2007 г. по описа на Софийски градски съд, Фирмено отделение, Еднолично дружество с ограничена отговорност с Фирма "БДЖ-Товарни превози" ЕООД е образувано чрез отделяне от "Български държавни железници" ЕАД. От удостоверението от 24.07.2008 г. на Агенцията по вписванията става ясно, че едноличен собственик на капитала на новосъздаденото дружество е "Български държавни железници" /БДЖ/ ЕАД. От Акт за държавна собственост на недвижим имот № 1828 от 21.06.1994 г. се установява, че описаните в него сгради са собственост на Фирма "БДЖ"-ЖП - Управление София, ЖП секция Дупница. За същите впоследствие е издаден Акт № 2159 за частна държавна собственост от 18.06.1998 г. От удостоверението на "БДЖ" ЕАД и НК "Железопътна инфраструктура" става ясно, че терен с идентификационен № 68789.609.14 по плана на гр. Дупница с площ 14926 кв. м., с намиращите се в него сгради, е заведен счетоводно в баланса на Поделение за товарни превози гр. София, към който видно от организационната структура на фирмата се намира и Регионален център за превози гр. Дупница. Поделението е към "БДЖ- Товарни превози" ЕООД. Със Заповед № КД-14-10-44 от 9.03.2009 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Кюстендил е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за имоти с идентификатори 68789.609.203, 68789.609.14 и 68789.609.199. От стр. 4, абзац 2 от основното заключение на вещото лице инж. Гонев става ясно, че посоченото изменение засяга имотите на "БДЖ-Товарни превози" ЕООД. От изложеното категорично се налага извода, че цитираната фирма има правен интерес от обжалването на процесната заповед и развитите в друга насока изводи на касатора за липса на правен интерес у жалбоподателя по първоначалното дело и от там недопустимост на съдебния акт не се споделят от настоящия тричленен състав на ВАС. Цитираните по-горе писмени доказателства сочат и на правоприемство между "БДЖ" ЕАД и "БДЖ-Товарни превози" ЕООД. В касационната жалба като отменително основание е посочено и неправилност на решението, и необоснованост. Освен необосноваността като пороци не са отразени другите хипотези на чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В тази връзка липсват и доводи, които да са наведени в касационната жалба. Съгласно чл. 218, ал. 1 АПК Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. Това е така, защото според чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК касационната жалба трябва да съдържа точно и мотивирано посочване на конкретните пороци на решението, които съставляват касационни основания. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при нарушаване на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. Грешки от посоченото естество липсват. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на ответника по касация се присъжда сумата 150 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,