Решение № 2670 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5495/2014 г.

Решение № 2670 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5495/2014 г., VIII о.,докладчик председателят Емилия Миткова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 1363/05.03.2014 г., постановено по адм. д. № 11605/2013 г. по описа на Административен съд -гр. София, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 2041304788/19.08.2013 г. на ТД на НАП София, потвърден с решение № 1882 от 04.11.2013 г. в частта относно отказано право на данъчен кредит в размер на 10 506.84 лв. Касаторът сочи като отменително основание нарушение на материалния закон - чл. 209, т. 3 АПК. В тази връзка твърди, че съдът неправилно тълкува и прилага чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС във връзка с § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС и Регламент № 2658/87 г. на Съвета за тарифната статистическа номенклатура (Комбинираната номенклатура и Тарик), както и излага доводи, че този регламент намира приложение при отчитането на търговията между държавите-членки. Подробни съображения, обосноваващи това оплакване се съдържа в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата срещу процесния ревизионен акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба "Българо-полски център" ООД, гр. София, в депозиран по делото отговор на касационната жалба и писмено становище, чрез пълномощника адв. Бенев, излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА № 2041304788/19.08.2013 г. на ТД на НАП София, потвърден с решение № 1882 от 04.11.2013 г., в частта относно отказано право на данъчен кредит на "Българо-полски център" ООД, в размер на 10 506.84 лв., за данъчен период м. 11.2012 г. за закупен на лизинг товарен автомобил Ситроен DS 5" с доставчик "Евролийзауто" ЕАД и четири броя гуми за автомобила от "Ланс 2000" ЕООД. Според съда спорният въпрос между страните по делото е дали процесният автомобил е лек по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС или товарен, като това според него е свързано с приложението на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС. Съдът при обсъждане на доказателствата е приел, че от тях се установява, че автомобилът е товарен и като такъв е регистриран в КАТ, тъй като в сертификата от производителя е посочено, че той е категория № 1, което го определя като товарен, а не лек автомобил. Съдът е обсъдил и чл. 149, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗДвП, в който се съдържа категоризацията на автомобилите, както и подзаконовата уредба - § 1, т. 2, б. "а" от Наредба № 75/07.10.2003 г. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение, преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено след обсъждане на приложените по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и след правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани законосъобразни правни изводи. Правилно е заключението на съда, че процесният автомобил, според европейския сертификат за съответствие и регистрационния талон, както и според техническите му характеристики, дадени от производителя, е товарен автомобил категория № 1. Според чл. 149, ал. 3, б. "а" от Закона за движение по пътищата превозните средства от категория № 1 са предназначени за превоз на товари, а съгласно § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 75 от 07.10.2003 г. за ЕО одобряване типа на нови моторни превозни средства от категориите М2, М3, N и техните ремаркета от категория О по отношение масите и размерите "Моторно превозно средство от категория N" е: а) "товарен автомобил" от категории № 1, № 2 или № 3, който е проектиран и конструиран изключително или главно за превоз на товари. Съобразно чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит, когато е придобит лек автомобил, а по аргумент от § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС за целите на този закон "лек автомобил" е този, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил този, който е предназначен за превоз на товари, или този, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната от регистрираното лице дейност. Необосновано е твърдението на касатора, че при решаване на спора съдът се е позовал единствено на определената по документи категория на автомобила № 1, игнорирайки законовата разпоредба на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. Първоинстанционният съд е съобразил, че в § 1, т. 18 от ДР на ДОПК е дадено легално определение на понятието "лек автомобил" и това е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Съгласно изр. второ на цитираната разпоредба, не е лек автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. След като е установено още завеждането на автомобила като ДМА и използването му за икономическата дейност на дружеството, то правилен е изводът на съда, че с РА незаконосъобразно е отказано признаване на правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. Достигайки до него и отменяйки РА в тази му част, решаващият състав е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. За прецизност следва да се посочи, че законосъобразно съдът е приел, че липсват основания за прилагане на Регламент № 2658/87 г. на Съвета от 23 юли 1987 г. за тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа, с която е създадена номенклатурата на стоките, наричана "Комбинирана номенклатура" на ЕС, тъй като същата се отнася за вносни или износни стоки, а не за такива, които са произведени и се търгуват в рамките на Европейския съюз, при наличие на пряко-приложима правна регламентация от правото на ЕС за начина на одобрение на МПС и техните ремаркета. На следващо място правилно съдът се е позовал на решение на СЕС от 16.12.2012 г. по дело С-118/11. В случая е безспорно установена характеристиката на автомобила като "товарен", съобразно представените сертификат за съответствие от производителя и свидетелството за регистрация на автомобила в КАТ. Със заприходяване на автомобила в счетоводните регистри като ДМА, безспорно се установява и намерението на дружеството да използва автомобила за икономическата дейност на дружеството, която е с широк предмет на действие, съобразно търговската регистрация. В този смисъл е трайната практика на ВАС. Правилно съдът е обсъдил представените в хода на ревизията доказателства за експлоатацията на автомобила във връзка с икономическата дейност на ревизираното лице: отчет за командировка в Полша, във връзка с която командировка са закупени гумите по процесната фактура № 4635/24.11.2012 г., пътен лист за доставки на стоки за периода м. ноември 2012 г. - м. януари 2013 г. В касационното производство се претендира присъждане на разноски от ответника по касация. Искането е основателно, съобразно представените доказателства за уговорени и направени разноски за производството в размер на 750 лева. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,