Решение № 3975 от 08.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2335/2026 г.

Производството е образувано по касационна жалба на В. С. Ч., притежаващ [ЕГН], с адрес в гр. Пловдив, [улица], [адрес], депозирана чрез адвокат - пълномощник, против Решение № 9752/06.11.2025 г. на Административен съд - Пловдив - IV състав, постановено по адм. д. № 1738 по описа за 2025 г. на този съд. Със съдебното решение е отхвърлена жалбата на В. Ч. срещу РА № Р - 16001624002411 - 091 - 001/08.05.2025 г., издаден от Н. Колев - началник сектор в ТД - Пловдив на НАП, възложил ревизията, и Б. Чапразов - главен инспектор по приходите в ТД - Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, който акт е потвърден с Решение №228/14.07.2025 г. на директора на Д "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, за установен данък върху годишна данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 11 887,20 лева и лихви - 8 112,07 лева. В полза на Националната агенция по приходите е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 199,93 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, защото е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Касаторът счита констатациите, съдържащи се в индивидуалния административен акт за необосновани и немотивирани. Сдъът направил погрешна интерпретация на събраните доказателства и приложил незаконосъобразно материалния закон, в несъответствие с разпоредбите на Спогодбата между правителството на РБ и правителството на Обединените арабски емирства за избягване на двойното данъчно облагане на доходите. Ревизиращите органи не установили по безспорен начин, че В. Ч. е местно ФЛ съгласно ЗДДФЛ, което да бъде обложено с данък. По делото не е доказано дали доходите не са били обложени в ОАЕ - Дубай, а съдът изградил изводите си на базата на предположения. Позовава се на предвиденото в чл.10, ал.2, чл.18 и чл.25 от СИДДО, сключено между РБ и ОАЕ. Моли чрез пълномощника си за отмяна на съдебното решение, отмяна на РА и присъждане, направените разноски. Директорът на Д "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП я е оспорил с доводи, конкретизирани в писмени бележки на процесуален представител. Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на съдебното решение на заявените основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прецени КЖ като допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. По делото е установено следното от фактическа и правна страна: Ревизията е възложена със ЗВР № Р - 16001624002411 - 020 - 001/17.05.2024 г., изменена с последваща заповед. Предмет на ревизията е установяване на задължения за данък върху ГДО по чл.17 ЗДДФЛ за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 година. Съставен е РД, въз основа на които е издаден процесния РА. Констатирано е, че В. Ч. е ДЗЛ за доходи, получени през 2018 година, семеен е с едно непълнолетно дете. В. Ч. притежава дялове в 11 дружества. Лицето представлява Почетното консулство на Република Молдова в Пловдив. През ревизиращият период е получавал доходи по договор за управление и контрол и доходи от чужбина. При ревизията са събрани фишове за заплати, издадени от "Роял Овърсайсиз ФЗЕ" на В. Ч. през 2018 година. При предходната ревизия дирекция СИДДО към ЦУ на НАП е поискала информация по реда на автоматичното сътрудничество, за притежаваните от РЛ банкови сметки и имоти в чужбина, но тава информация не е получена. В. Ч. е дал обяснения според които лицето притежава като директор търговско дружество, регистрирано в ОАЕ - Дубай и с наименование "Роял Овърсайз ФЗЕ". В обясненията е записано, че месечната заплата на В. Ч. е 22 000 дирхама, видно от служебната бележка. Отбелязано е в обясненията, че дружеството е ползвало паричен ресурс, за което обстоятелство се съхраняват документи. По време на настоящата ревизия В. Ч. е представил разписки за изплащани в брой през 2018 г. възнаграждения в качеството му на директор на "Роял Овърсайз ФЗЕ". Всяка от разписките е за сума в размер на 22 000 АЕD, превалутирани за целите на ревизията в български левове. Изчислено е получаването на доходи от В. Ч. през 2018 г. на 118 871,93 лева, макар да липсват доказателства, че доходите са били обложени от приходната администрация на Дубай. При ревизията е констатирано, че доходите попадат в хипотезата на чл.35, ал.6 ЗДДФЛ, доходи от други източници, които не са изрично посочени в същия закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на ЗКПО. Доходите не са описани в ТДД по чл.50 ЗДДФЛ и за ревизираната 2018 г. е определена, на основание чл.36 ЗДДФЛ ГДО в размер на 118 871,93 лева. Съобразно разпоредбата на чл.17 ЗДДФЛ е определен данък по чл.48 ЗДДФЛ и на основание чл.1 ЗЛВДТДППДВ - лихва за невнесени в срок данъци. Съдът е приел за доказано, че през 2018 г. В. Ч. е полагал труд в качеството си на директор на ТД, регистрирано в ОАЕ - Дубай, за което е получавал възнаграждение в дирхами, изплащани по банков път в Дубай. Спорът между страните е дали доходите подлежат на деклариране и облагане в РБ, както и дали се квалифицират като доходи от трудови правоотношения по смисъла на параграф 1, т.26, б. "е" ДР на ЗДДФЛ или са възнаграждения по договори за услуги. Съгласно чл.6 ЗДДФЛ местни ФЛ са носители на задължение за данъци за придобити доходи от източници в РБ и в чужбина. В текста на чл.4, ал.1, т.1 и т.4 вр. с ал.4 ЗДДФЛ е записано, че местно ФЛ е това лице, което има постоянен адрес в България или чийто център на жизнени интереси се намира в България. Този център се намира в РБ когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. Приходните органи са съобразили нормата на чл.75 ЗДДФЛ във връзка със сключената СИДДО, непозволяваща избор на лицата, къде да бъдат обложени реализираните доходи. Съдът е преценил като законосъобразна констатацията от ревизията, че когато български гражданин запазва качеството местно лице за данъчни цели на България, по отношение облагане на реализираните от него доходи с платец дружество от ОАЕ, са приложими разпоредбите на СИДДО. Аргументира се е, че в случая не е обоснован извод за приложимост на чл.10 (дивиденти) или чл.18 (директорски възнаграждения) от спогодбата, В. Ч. не попада в обхвата на чл.4, т.1, б. "б", не е доказал да са обложени доходите му в Дубай. Съдът е обсъдил нормите на чл.3, т.1 ЗДДФЛ, пар.1, т.26, б. "е" и т.27 ДР на ЗДДФЛ. Жалбоподателят е депозирал ГДД по чл.50 ЗДДФЛ за 2018 г., но не е декларирал изплатените му в брой възнаграждения в размер на 118 871,93 лева от "Роял Овърсайз ФЗЕ" Дубай. В. Ч. е посочил пред приходните органи, че месечната му заплата е в размер на 22 000 дирхама, за което са събрани фишове за заплата, издадени от търговското дружество. Административният съд е преценил като законосъобразно приложението на чл.35, т.6 ЗДДФЛ и е отхвърлил жалбата срещу РА., като е присъдил на НАП юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната съдебна инстанция го оставя в сила. Административният съд е изложил убедителни и обосновани мотиви, към които настоящият състав на ВАС, Осмо отделение препраща, на основание чл.221, ал.2, предложение последно АПК. Събрани са достатъчно доказателства, затова че В. Ч. е местно ФЛ на РБ, като неоснователно РЛ се позовава на чл.4, ал.3, б. а от СИДДО. С. Ч. е заявил, че месечната му заплата е в размер на 22 000 дирхама. Събрани са фишове за заплатата, издадени от търговското дружество. Жалбоподателят не е доказал по безспорен начин положителния факт, от който той черпи права, че доходите му са обложени в Дубай, включително чрез извлеченията за електронни транзакции. Лицензът на "Роял Овърсийз" касае задълженията на самото дружество, а не на В. Ч., в качеството му на местно ФЛ на РБ. Решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по делото в полза на Националната агенция по приходите трябва да бъдат присъдени разноски в размер на 153 евро. Водим от гореизложеното и в този смисъл Върховният административен съд, състав на Осмо отделение