Решение № 9160 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1054/2010 г.

ВАСIV отделение01.07.2010 г.докладчик Галина Матейска

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ молбата на Тодор Димитров Попов - Кмет на ОБЩИНА ПАЗАРДЖИК, гр. Пазарджик, бул. "България" № 2, за тълкуване на Решение № 4740 от 13.04.2010 г. на тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение, постановено по адм. дело № 1054/2010 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 9160 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1054/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд е по реда на чл. 251 от Гражданския процесуален кодекс, приложим по силата на препращащата норма на чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила МОЛБА от Тодор Димитров Попов - Кмет на ОБЩИНА ПАЗАРДЖИК, гр. Пазарджик, бул. "България" № 2, за тълкуване на Решение № 4740/13.04.2010 г. на Върховния административен съд - Четвърто отделение, постановено по адм. дело № 1054/2010 г., с оглед на следното: 1. С цитираното решение на ВАС отменено ли е изцяло Решение № 1278/03.12.2009 г. на КЗК по преписка № КЗК-856/28.09.2009 г.; 2. Остава ли в сила като законосъобразно Решение № 1572/31.07.2009 г. на Възложителя за откриване на обществена поръчка с предмет: "Избор на изпълнител/и за строително-монтажни работи на 4 училищни сгради, помещаващи 5 общински училища на територията на гр. Пазарджик"?. Ответниците - Комисия за защита на конкуренцията и Изпълнителния директор на Агенция по обществени поръчки не заявяват становища по молбата за тълкуване на съдебното решение. От заинтересованата страна "ТЕРМИКС ЕС" ООД, гр. Пазарджик, чрез пълномощника адвокат Събин Иванов Събев е постъпил писмен отговор, в който дружеството счита, че не е необходимо издаване на тълкувателно решение на Решение № 4740/13.04.2010 г., тъй като то е пределно ясно и разбираемо, като в мотивите на своето решение ВАС ясно е изразил позицията си по двете основания за отмяна от КЗК на решението на възложителя - Кмета на Община Пазарджик. Останалите заинтересовани страни: "АЛУМИНИЙ СЕВЕР" ООД, гр. Горна Оряховица; ЕТ "РОЗА 90 - АТАНАС АТАНАСОВ", гр. Павликени; "ХАСИ ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, гр. Пазарджик; "ИНСТАЛ ИНЖЕНЕРИНГ СВ" ООД, гр. Пловдив; "ИВЕЛ - А" ООД, гр. Пазарджик; "ПИРС - Д" ООД, гр. Пловдив и ЕТ "ДИМИТЪР ТАШЕВ", гр. Пазарджик, не вземат отношение по молбата за тълкуване. За да се произнесе по молбата, с която е сезиран, настоящият състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение констатира следното: С Решение № 4740 от 13.04.2010 г. по адм. дело № 1054/2010 г. тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение ОТМЕНЯ Решение № 1278 от 03.12.2009 г. по преписка № КЗК - 856/2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията в частта му, в която се отменя като незаконосъобразно решение № 1572/31.07.2009 г. на Кмета на Община Пазарджик за откриване на обществена поръчка с предмет: "Избор на изпълнител/и за строително-монтажни работи на 4 училищни сгради, помещаващи 5 общински училища на територията на гр. Пазарджик" по отношение изискването "участникът да притежава удостоверение за вписване в публичния регистър при Агенцията по енергийна ефективност или еквивалентен документ, изготвен съгласно националния закон на участника, издаден от компетентен орган от държавата, в която е установен", и вместо него постановява друго, с което ОТХВЪРЛЯ жалбата на Изпълнителния директор на Агенция по обществени поръчки срещу Решение № 1572/31.07.2009 г. и одобреното с него обявление на Кмета на Община Пазарджик за откриване на процедура с предмет: "Избор на изпълнител/изпълнители за строително-монтажни работи на 4 училищни сгради, помещаващи 5 общински училища на територията на гр. Пазарджик", в тази й част. С трети диспозитив съдът ОТХВЪРЛЯ жалбата на Кмета на Община Пазарджик против решение № 1278 от 03.12.2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК-856/2009 г. в останалата обжалвана част. Решението на Върховния административен съд е постановено в производство по реда на чл. 122е от Закона за обществените поръчки (ЗОП), поради което е окончателно. Като неподлежащо на последващо обжалване пред по-горна съдебна инстанция, същото е влязло в законна сила на датата на която е обявено - 13.04.2010 г. Видно от разпоредбата на чл. 251 ГПК, искането за тълкуване на влязло в сила решение не е ограничено със срок. Единствената предвидена забрана е да се тълкува решение, което вече е изпълнено. В случая очевидно решението не е изпълнено предвид писмото на Главен директор на Главна Дирекция "Програмиране на Регионално развитие" при Министерството на регионалното развитие и благоустройството с изх. № 99-00-6-1527/05.05.2010 г. до Кмета на Община Пазарджик, получено в общината с вх. № 17-00-91/12.05.2010 г. С оглед изложеното и като подадена от надлежна страна - участник в съдебното производство, молбата за тълкуване е процесуално допустима, но разгледана по същество, се явява неоснователна. Едно влязло в сила съдебно решение се нуждае от тълкуване, когато е неясно. А то е неясно, когато от него не може да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. Тълкуването трябва да изхожда от мотивите на съдебния акт, а не от нова преценка на събраните по делото доказателства или от новопредставени доказателства. В противен случай може да се замени волята на съда и да се пререши правният спор по същество, което е недопустимо по реда на тълкуването. Дори да е неправилно, след като няма ред за последващо обжалване, съдебният акт влиза в сила и не може чрез института на тълкуването да се цели постигането на друг, различен правен резултат. По реда на тълкуването не могат да се дават указания как да се приложат правните последици на влезлия в сила съдебен акт. Тълкуването не е и средство за даване на разяснения и препоръки как да бъде изпълнено едно влязло в сила решение. С оглед тези общи принципни правила, в конкретния случай така постановеното на девет страници съдебно решение не се нуждае от тълкуване. Волята на съда както в мотивите, така и в трите диспозитива е ясно изразена и базирана на безспорно установената по делото сложна фактическа и правна обстановка. За да отмени като незаконосъобразно Решение № 1572/31.07.2009 г. на кмета на Община Пазарджик за откриване на обществена поръчка с предмет: "Избор на изпълнител/и за строително-монтажни работи на 4 училищни сгради, помещаващи 5 общински училища на територията на гр. Пазарджик", с Решение № 1278 от 03.12.2009 г. по преписка № КЗК - 856/2009 г. Комисията за защита на конкуренцията е приела, че жалбата на Изпълнителния директор на Агенцията по обществени поръчки е частично основателна. От петте оплаквания на жалбоподателя КЗК е счела три за неоснователни, а за основателни е приела две от твърденията: едното е, че изискването участникът в обществената поръчка да притежава удостоверение за вписване в публичния регистър при Агенцията по енергийна ефективност (АЕЕ) или еквивалентен документ е дискриминационно и необосновано ограничава участието на лица невписани в този регистър, което е нарушение на чл. 25, ал. 5 от ЗОП, а другото е, че изискването за минимален регистриран капитал необосновано ограничава участието на лица с по-нисък регистриран капитал от предвидения от възложителя, което също е нарушение на чл. 25, ал. 5 от ЗОП. В своето Решение № 4740 от 13.04.2010 г. по адм. дело № 1054/2010 г., Върховният административен съд е приел, че жалбата на Тодор Димитров Попов - Кмет на ОБЩИНА ПАЗАРДЖИК е частично основателна, защото решението на КЗК е незаконосъобразно в частта му, в която КЗК е приела за основателно първото описано по-горе твърдение, а именно, че изискването участникът в обществената поръчка да притежава удостоверение за вписване в публичния регистър при Агенцията по енергийна ефективност (АЕЕ) или еквивалентен документ е дискриминационно и необосновано ограничава участието на лица невписани в този регистър, което е нарушение на чл. 25, ал. 5 от ЗОП, а по отношение на второто описано по-горе твърдение, а именно, че изискването за минимален регистриран капитал необосновано ограничава участието на лица с по-нисък регистриран капитал от предвидения от възложителя, което е нарушение на чл. 25, ал. 5 от ЗОП, Върховният административен съд е счел, че решението на КЗК е законосъобразно. Тези констатации на ВАС в мотивите на съдебното решение са обусловили и постановяването на посочените по-горе три диспозитива. Като правна последица от извода, че решението на КЗК е незаконосъобразно в посочената част, ВАС е постановил неговата отмяна и встъпвайки в правата на КЗК е постановил друго решение, с което е отхвърлил подадената пред КЗК жалба на Изпълнителния директор на Агенцията по обществени поръчки (първия и втория диспозитив), а като правна последица от извода, че решението на КЗК е законосъобразно в посочената част, ВАС е постановил третия си диспозитив на решението, с който жалбата на Кмета на Община Пазарджик срещу него е отхвърлена, като е отразено, че се отхвърля в останалата обжалвана част, а тя е по отношение на приетото от КЗК, че решението на възложителя е незаконосъобразно поради допуснато нарушение на чл. 25, ал. 5 от ЗОП с изискването за минимален регистриран капитал, което необосновано ограничава участието на лица с по-нисък регистриран капитал от предвидения от възложителя. Що се касае до използвания израз, че жалбата се "отхвърля", а не че се "оставя в сила" решението на КЗК в тази му част, следва да се отбележи, че това се дължи на приетото от Конституционния съд на Република България Решение № 6 от 11.11.2008 г. по конституционно дело № 5/2008 г. С това решение спорният въпрос каква инстанция всъщност е Върховният административен съд по отношение на решенията на Комисията за защита на конкуренцията, спрямо които осъществява съдебен контрол на основание чл. 122е от Закона за обществените поръчки, е разрешен. Върховният административен съд е единствена съдебна инстанция за контрол върху правораздавателния административен акт на КЗК, която не е особена юрисдикция, а специализиран административен орган и ВАС действа като първа, а не като касационна инстанция, тоест производството пред тричленен състав на ВАС е първоинстанционно, а не касационно. При това положение намират приложение разпоредбите на чл. 172, ал. 2 от АПК, а не тези на чл. 221, ал. 2 от АПК и настоящият състав се е съобразил с тези свои правомощия. От друга страна, тъй като предмет на съдебен контрол от ВАС съгласно чл. 122е от ЗОП е решението на КЗК, а не решението на възложителя, в съдебното решение не може да има диспозитив, че се оставя в сила решението на Кмета на Община Пазарджик № 1572/31.07.2009 г. в хипотезата, че е законосъобразно, а в хипотезата че е незаконосъобразно - то се отменя първо от КЗК, а впоследствие ако съдът възприеме изводите на КЗК, жалбата срещу нейното решение се отхвърля, а ако съдът не възприеме изводите й, първо отменя решението на КЗК, след което отменя и решението на възложителя. С оглед всичко изложено до тук се налага извода, че волята на съда по отношение на решението на КЗК е ясна и не се нуждае от тълкуване, поради което подадената молба за тълкуване ще трябва да бъде оставена без уважение. Тъй като решението, на което се иска тълкуване не подлежи на обжалване пред по-горна съдебна инстанция - петчленен състав на ВАС, съобразно с разпоредбата на чл. 122е от ЗОП и чл. 251, ал. 5 от ГПК, и настоящото решение е окончателно. Воден от горното и на основание чл. 251 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

3